От трибалите до студена Фанагория: откъс от „География“ на Страбон – III, последна част

Илюстрация: Находки от римски военен лагер, основан след описаните събития | снимка: проф. Б. Тошев Представяме ви трета, последна част от книга 7 на „География“ от Страбон. В нея са описани древните български земи – както са били по времената на траките, преди основаването на българската държава. Текстът е от проекта „Антични автори“ на Института по тракология към БАН. 9. Ефор в четвъртата книга на своята история, озаглавена „Европа”, защото е направил обиколка на Европа(135) чак до скитите, казва накрая, че начинът на живот на савроматите и скитите е сходен, защото докато някои са толкова жестоки, че ядат дори човешки същества, други се въздържат да ядат каквото и да е живо същество. Другите писатели, казва той, говорят само за тяхната жестокост, защото знаят, че ужасното и удивителното смайва; но човек трябва да казва и противоположните неща, за да ги превърне в примери за поведение, и поради това самият той ще разкаже само за онези, които се придържат към най-справедливи нрави. Защото между скитите номади има някои, които се хранят само с кобилешко мляко (136) и превъзхождат всички други хора по справедливост. И те са споменати от поетите: От Омир, когато казва, че Зевс гледа земята на „галактофаги и абии, най-честни”, и от Хезиод в неговата т. нар. „Обиколка на земята” (137), когато казва, че Финей е отведен от Харпиите „до земята на галактофагите, които живеят в коли” . Ефор обяснява причината с това, че тъй като имат скромен бит и не са алчни за пари, те не само живеят в справедливост помежду си, като всичките им неща са общи, жени, деца и цялото родство, но също така и остават непобедени и незавладяни от външни, защото нямат заради какво да бъдат поробвани. Цитира също така и Хойрил138, който в своята „Преминаването на понтонния мост”, построен от Дарий (139) казва: Гледащите овце саки, от рода на скитите; ала живееха в раждащата жито Азия; бяха заселници от номадите, тачещ законите народ. И когато нарича Анахарсис „мъдър” Ефор казва, че той е от същия народ. Смятали го за един от седемте мъдреци заради неговата съвършена сдържаност и разум. И по-нататък изброява изобретенията на Анахарсис – ковашкия мях, двустранната котва и грънчарското колело. За тези неща съм напълно наясно, че Ефор не казва цялата истина за всичко, и в частност за Анахарсис. Защото как би могло колелото да е негово изобретение, след като Омир, живял преди него, го е познавал? „както приседнал грънчар колелото със длани ловко опипва” (140) и пр.? Но колкото до други неща, казвам ги, защото искам да подчертая, че съществува всеобщо мнение сред хората както в ранни, така и в по-нови времена, че част от номадите, онези, които живеят най-отдалечено от останалата част от човечеството са „галактофаги” , „абии” и „най-справедливи”, и че те не са били измислица на Омир. 10. Справедливо би било също така да попитаме Аполодор, във връзка с упоменатите в омировите стихове мизийци, дали според него те също са измислица (141), когато поетът казва: „и на мизийци, прочути в бой ръкопашен, и още на млекоядци, добри хипемолги…”, или приема, че поетът има предвид мизийците в Азия. Ако смята, че поетът има предвид онези в Азия, то тогава ще го тълкува погрешно, както вече казах по-горе (142), но ако ги нарече измислица, в смисъл, че в Тракия не е имало никакви мизийци, ще противоречи на фактите. Защото дори по наше време Елий Катон (143) пресели от земята оттатък Истър в Тракия (144) петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките (145). И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи, било защото и в ранни времена са се наричали така, и че в Азия името се е променило на „мюзи” (146), или, което повече се съгласува с историята и с думите на поета, защото в по-ранни времена народът им в Тракия се е наричал „мюзи”. Достатъчно обаче по този въпрос. Сега ще се върна на следващата тема в общото описание. 11. Колкото до гетите, за древната им история ще премълча, но това, което е свързано с днешните времена е следното. Буребиста (147), гет, след като наложи властта си над племето, възстанови хората, чието състояние беше влошено от честите войни и ги въздигна до такава степен с помощта на физически упражнения, въздържание и подчинение на заповедите му, че за няколко години наложи голямо господство и подчини на гетите повечето от съседните им народи. И започна да става опасен дори за римляните, защото дръзко се прехвърляше през Истър и плячкосваше Тракия чак до Македония и Илирида, и не само опустошаваше земята на келтите, смесени (148) с траките и илирите, но дори напълно премахна боите (149) под властта на Критасирий (150), а също и тавриските (151). За пълното подчинение на своето племе имаше за съмишленик Декеней (152), магьосник, който не само беше пребродил цял Египет, но също така бе научил някои пророчески умения, посредством които претендираше, че изрича божествената воля; и скоро той бе провъзгласен за бог, както казах във връзка със Замолксис (153). Следното е пример за тяхното пълно подчинение: Принудени били да изсекат лозите си и да живеят без вино. Някои обаче се надигнали против Буребиста и той бил свален преди римляните да изпратят военна експедиция срещу него (154); а тези, които го наследили, разделили владението му на няколко части. Всъщност едва наскоро, когато Август Цезар изпрати експедиция срещу тях, броят на частите, на които владението му беше разделено стана пет, макар че тогава са били четири. Такива деления, разбира се, са само временни и се променят с времето. 12, Но съществуваше и друго разделение на страната, останало от древни времена. Защото някои от хората се наричаха даки, а други гети – гетите са тези, които са към Понта и на изток, а даките – тези, които са в противоположната посока към Германия и изворите на Истър. Даките според мен в древни времена са се наричали даой. Оттам и робските имена „Гета” и „Даос” (155), които преобладават в Атика. Това е по-достоверно, отколкото че името произлиза от скитите, наричани „даи” (156). Защото те живеят далече около Хиркания и не е логично да предполагаме, че робите са били доведени в Атика оттам, а жителите на Атика са имали навика да наричат своите домашни роби по народите, от които произлизат, като „Лидиец” или „Сириец”, или да се обръщат към тях с имена, преобладаващи в техните страни, като Манес или Мидас за фригиеца, или Тибий за пафлагонеца. Но макар племето им да се е въздигнало толкова от Буребиста, то съвсем е западнало, както заради вътрешните си междуособици, така и заради римляните; все пак и до ден днешен те са способни да съберат армия от четиридесет хиляди души. 13. Реката Марисос тече през страната им и се влива в Данувиос (157), по която римляните са докарвали своето снаряжение за война. Данувиос са наричали горното течение на реката някъде откъм изворите й до пропадите, сиреч тази част от реката, която тече предимно в земята на даките, въпреки че дават името Истър на по-долната част, от пропадите до Понта, частта, която тече през страната на гетите. Езикът на даките е същият като този на гетите. Сред елините обаче гетите са по-извести, защото преселванията, които правят от двете страни на Истър са непрекъснати и защото са смесени с траките и мизите. Племето на трибалите, което също е тракийско, е преживявало същото. Те често пъти са приемали преселения в тази страна, защото съседните народи са ги принуждавали (158) да се изселват в земята на по-слабите; тоест, скитите, бастарните и савроматите от другата страна на реката често пъти са надделявали дотолкова, че са я прехвърляли, за да нападат онези, които вече са изтласкали и някои от тях остават там, било по островите или в Тракия, докато онези (159), които остават от другата страна като цяло са надвивани от илирите. Тъй или иначе, макар гетите и даките някога да се бяха възмогнали дотолкова, че да могат да изпращат военна експедиция от двеста хиляди души, сега са се смалили едва до четиридесет хиляди и скоро ще бъдат покорени от римляните, въпреки че засега не са съвсем покорни, защото залагат надежди на германите, които са врагове на римляните. 14. В пространството до Понтийското море между Истър и Тирас (160), се намира Гетската пустиня, изцяло равнинна и безводна, в която Дарий, синът на Хистасп се озовал (161), когато преминал Истър, за да нападне скитите и бил застрашен да загине от жажда с цялата си войска; но макар и със закъснение, осъзнал грешката си и се върнал. А по-късно и Лизимах при експедицията си срещу гетите и цар Дромихет не само се изложил на риск, но наистина бил пленен; но той също се спасил поради добросърдечието на варварина, както казах преди (162). 15. Близо до устията на река Истър има един голям остров, Певке (163). И когато бастарните го завладели, те получили прозвището певкини. Има и други острови, които са много по-малки; някои от тях са по-навътре в сушата от Певке, докато други са близо до морето, защото реката има седем устия. Най-голямото от тях се нарича Свещеното устие (164), по което може да се плава през вътрешността на сто и двадесет стадия до Певке. Тъкмо при долната част на Певке Дарий е направил своя понтонен мост (165), въпреки че мостът е могло да бъде построен и в горната част. Свещеното устие е първото отляво, когато човек плава (166) към Понта; другите идат по ред след това, като плаваш покрай брега към Тирас; а разстоянието от него до седмото устие е около триста стадия. Между устията са оформени малки острови. Трите устия, които идват по ред след Свещеното устие са малки, но останалите са по-малки от него, но по-големи от трите. Според Ефор обаче, Истър има само пет устия. Оттам до Тирас, плавателна река, разстоянието е деветстотин стадия. А помежду им има две големи езера – едното от тях се влива в морето, така че може да се използва за пристанище, но другото е без устие. 16. При устието на Тирас (167) се намира така наречената Кула на Неоптолем (168), и също така нареченото село на Хермонакс (169). И при плаване навътре на сто и четиридесет стадия се стига до два града, по един от всяка страна, Никония (170) отдясно и Офиуса (171) отляво. Но хората, които живеят близо до реката говорят за град на сто и двадесет стадия навътре в сушата (172). На разстояние петстотин стадия от устието е острова наречен Левке (173), който е в открито море и е посветен на Ахил. 17. След това е реката Бористен (174), която е плавателна на разстояние от шестстотин стадия; а близо до нея има друга река, Хипанис (175), и край устието на Бористен един остров (176) със залив. При плаване на двеста стадия нагоре по течението на Бористен се стига до град със същото име като реката, но същият град се нарича и Олбия (177); той е голям търговски център и е основан от милетци. Цялата страна над въпросното крайбрежие между Бористен и Истър включва най-напред Гетската пустиня (178); след това са тирегетите (179); а след тях са язигите сармати и така наречените базилеи (180) и ургите (181), които са предимно номади, макар че малцина от тях се занимават със земеделие; тези народи, казват, обитават и около Истър, често пъти от двете страни. А във вътрешността обитават най-напред онези бастарни, чиято страна граничи с тази на тирегетите и германите, бидейки и те самите от германския род, и са разделени на няколко племена. Защото част от тях се наричат атмони и сидони, докато тези, които са завладели Певке, острова в Истър, се наричат певкини, а роксоланите, най-северните от тях, владеят равнините между Танаис и Бористен (182). Всъщност цялата земя на север от Германия до Каспийско море, доколкото я познаваме, е равнинна. Дали на север от роксоланите има обитатели, не знаем. Роксоланите под водачеството на Тасий са воювали и със стратезите на Митридат Евпатор (183); дошли са в помощ на Палакос (184), сина на Скилур, като негови съюзници и са имали славата на войнствени хора; но варварите и леко въоръжените воини са слаби в сравнение с добре подредената и въоръжена фаланга. Прочие те, на брой около петдесет хиляди, не са могли да се противопоставят на бойците на Диофант, стратега на Митридат, и повечето били избити. Използват щитове и ризници, изработени от волски кожи и носят плетени от пръти щитове, а за оръжия имат копия, лък и меч; и повечето от другите варвари са въоръжени по същия начин. Колкото до номадите, техните шатри, направени от плъст са вързани на колите, в които прекарват живота си; а около шатрите са стадата, които осигуряват млякото, сиренето и месото, с които преживяват; и те следват пасящите стада, като от време на време се местят по други места, където има трева и зиме живеят само в блатистите ливади около езерото Меотида, а лете и в равнините. 18. Цялата страна има сурови зими чак до крайморските райони между Бористен и устието на езерото Меотида; но от самите райони, които са при морето най-северните са устието на Меотида и още по на север устието на Бористен и вътрешността на залива Тамюракес (185), или Каркинитес, който е провлакът на Големия Херсонес (186). Студът в тези райони, макар да живеят в равнините, е очевиден; защото те не отглеждат магарето, животно, което е чувствително на студ; колкото до добитъка им, някои се раждат без рога, а рогата на други са разклонени, защото тази част на животното е чувствителна на студа; и конете им са дребни, докато овците им са едри; и бронзовите им хидрии се пръскат (187), а съдържанието им замръзва. Но суровостта на студовете им е най-видна от това, което става в района на устието на езерото Меотида: водният път от Пантикапей (188) до Фанагория (189) се минава с коли, така че е и воден, и сухоземен път. А рибата ловят в леда, като изкопават дупка (190) с едно сечиво, наречено „гангаме” (191), особено антакаите (192), които са с големината на делфини (193). Разправят за Неоптолем, стратега на Митридат, че в същия проток е победил варварите в морска битка през лятото и в конно сражение през зимата (194). И освен това казват, че лозата в района на Боспора през зимата се заравя, като хората трупат пръст върху нея. Казват също така, че горещината също става силна, може би защото телата на хората са непривикнали към нея, или навярно защото по това време в равнините не духат никакви ветрове, или защото въздухът поради своята гъстота става свръхнагорещен, както е с парелиите (195) в облаците. Изглежда, че Атеас (196), който е водил война с Филип (197), сина на Аминта, е властвал над повечето варвари в тази част на света. 19. След острова (198), разположен пред Бористен и към изгрев слънце, се плава към носа (199) на дромоса на Ахил, който нос макар да е незалесен, се нарича Алсос (200) и е свещен на Ахил. След това идва Дромоса на Ахил, полуостров (201), който е нисък и равен; представлява лентообразна ивица земя с дължина до хиляда стадия, протягаща се на изток; най-голямата му ширина е само два стадия, а най-малката само четири плетра (202), и е само на шестдесет стадия от континента от двете страни на шийката. Песъчлив е (203) и с разкопаване може да се извади вода. Шийката на провлака е близо до центъра на полуострова и е с ширина около четиридесет стадия. Завършва в нос, наречен Тамираке (204), който е място за приставане срещу континента. И след този нос идва заливът Каркинитес. Той е много голям, достига на север до хиляда стадия; Според някои обаче разстоянието до вътрешността му е три пъти по-голямо. Тамошните хора се наричат тафрии. Заливът се нарича също и Тамираке, на името на носа. Линк към бележките: https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7cb/