Начало Забележителности От Кула започва България

От Кула започва България

от Mariana Gomileva
1419 преглеждания

Останките от крепост Кастра Мартис са най-разпознаваемия символ на града | снимка: standartnews.com

С Кула започва България. Защото е първото населено място при влизане в страната откъм запад, през Сърбия. Границата е на 10-тина км, а след прохода „Връшка чука” следва шосе, което стига до близкия град Зайчар.

Кула е малък град, с около 3 000 жители. Но има пребогата история. Началото му се губи още във времето на траките и римляните. Първите заселници трябва да са били много прозорливи, че се настанили на стратегическо място – до ниския старопланински проход „Връшка чука” и само на 30 км от големия град на Дунава. Точно заради Бонония при Кула римляните изграждат крепост, която да брани града им и пътя към Ниш. В хрониките е известна като „Кастра Мартис”. Дълги години учени гадаят дали това е крепостта при Кула или някоя друга. Но местнте отдавна я наричат с това име.

„Кастра Мартис” се намира в центъра на града и покрай нея преминава пътят от Видин за ГКПП „Връшка чука”. Пътуващи българи и чужденци в двете посоки често спират да разгледат крепостта.

„Кастра Мартис” е издигната като защитно съоръжение на Бонония през 3-4-ти век след Христа. Свързва се с името на император Диоклециан. Крепостта е била опасана с високи кули, от които е запазена една с височина от 16 м. През 337 година през нея преминава император Грациан на път за Тракия. Разрушението и започва от хуните през 408 година. Разрушения тя претърпява и при готските нашествия, но я довършват аварите през 586 – 587 година. „Кастра Мартис” става символ на разпадането на римската империя. Тя престава да съществува за няколко века.

Укреплението, частично възстановено, е използвано отново през 13 – 14 век за отбрана на видинското феодално царство. Частична реставрация крепостта е претърпяла през 1962 и 2007 година. Миналата година е реновирана само музейната сграда.

След това общината прави второ откриване на музейна сбирка. Първото е било през 1981 година. През 1990 крепостният музей е изоставен, а експонатите – преместени във видинския музей. Така до миналата година, когато в старата сграда е оформена модерна изложбена зала, занаятчийско ателие, помещения за екскурзовод и охрана. Обновена е фасадата, до сградата могат да стигат и хора с увреждания. Вътре отново са изложени античните глинени съдове, мраморни плочи, статуи, оръжия, накити, монети, стрели, копия, битови предмети, открити при разкопки в крепостта през предишни години. Историята на каменнта твърдина вече разказва екскурзовод.

В Кула посетителите могат да видят и интересна етнографска къща. Предмети на бита са изложени в стара балканска къща, собственост на някогашния кмет на Кула Кирчо Йончев. Експонатите са събрани от местния краевед Емил Дичев от 2010 година до сега. Жители на града и селата сами са донесли свои стари вещи, които отдавна не използват, но пазят като спомен от своите предшественици. Така се събират 1000 експоната. Най-старият е един хромел – ръчна мелница за жито. Произведена е в края на 17-ти век. В една от стаите са изложени вещи на собственика на къщата – кмета Йончев. Това е типична градска стая, обяснява Дичев.

На края на света, но Кула е родила на България именити личности. Градът е родно място на художниците Александър Поплилов и Йордан Гешев, на писателя Йордан Вълчев, на министър-председателя Димитър Попов, на вътрешния министър Михаил Миков.

Родната къща на проф. Александър Поплилов е превърната в художествена галерия. Тя е предоставена на общината от съпругата на художника след смъртта му. Фондът и е от няколко картини на Поплилов и на Гешев. Преобладават творби на студенти на професора от Художествената академия, на която той е бил ректор и преподавател. През 2018 една група от тях рисува няколко дни край Кула по повод 100-годишнината на своя учител живописец и илюстратор. Всяка година общината организира и пленери с участието на художници от България и Сърбия. Всеки творец оставя по една картина в галерията. Кула е издигнал скромен паметен знак на Йордан Гешев, който се намира в двора на гимназията, в която той е учил. Запазена е и къщата на автора на исторически романи Йордан Вълчев, която чака превръщането и в музей на колоритния разказвач. Димитър Попов е останал без родна къща, продал я е приживе преди много години, обясняват от общината.

Има дни, в които е интересно на външния човек да попадне в Кула. Първият е на Ивановден по стар стил, когато из града тръгват къпачи. Това са групи от млади мъже, основно ергени, които носят котли с ледена вода и къпят именниците и младоженците за здраве и сполука. Къпането е обичай, запазен от стари времена до днес. През последните години читалището го показва и на фестивали, но той е жив и няма изгледи скоро да изчезне. Неговата сцена са домовете на именниците и улиците на града.

От две години в Кула се организира атрактивен фестивал – единствен в България. Посветен е на кулското „мяшано”. Неговият ден е Еньовден, защото става въпрос за микс от билки, които местните ползват като разядка или подправка на различни ястия. Никой не знае откога се е появило мяшаното в Кула, но си е местно изобретение, казват баби. Всеки се запасява с билки и градински растения, от които след изсушаване прави мяшаното. В него задължително присъстват солта, червеният пипер и чубрицата. Но всяка домакиня по своя рецепта прибавя и мащерка, дивисил, копър, целина, риган, сминдух, смлени орехови ядки, царевични зърна. Никоя не издава рецептата си, от две години на този фестивал жените си мерят майсторството по вкус, аромат и цвят на разядката. Тогава на площада пред читалището се събира целият град, а жени и фурни носят току-що опечен хляб. Парче хляб се поръсва с микса от билки и се опитва. Компетентно жури определя кой е най-приятен за ядене. Конкурсът печелят както по-възрастни жени, така и млади момичета. На последния фестивал първенството печелят Наталия Маркова и 16-годишната Мария-Надежда. Зевзеци от близки, пък и по-далечни села, също се включват в състезанието за най-пикантна разядка. Миналата година наградата за това взе кметът на село Синаговци, община Видин, Иван Иванов. Фестивал ще има на Еньовден и тази година.

Развиваме града не само за туристите, макър да ни се иска да са повече, но и за нашите хора, обясни кметът д-р Владимир Владимиров. Искаме да задържим младите, да остават в родния град. Със средства от програмата за развитие на селските райони са асфалтирани 8 – 10 улици в града, обновени са обществени сгради, пътища до близките села и границата. По проект със сръбска община градът се е снабдил с нови съдове за смет, машини за събиране на боклука и за миене на улиците. Пак с европейски средства в Кула е изграден модерен спортен комплекс с басейн, какъвто Видин още няма. До Кула има два язовира, известни на рибари от цяла България. Това са язовирите „Полетковци”, разположен на река Чичилска и „Кула” – на река Тополовец.

Това е днес Кула – градът, от който започва България. Малък град е, всички – от страната и чужбина, се събират само за панаира, който е през всеки август, но тези, които са останали в него, живеят с дух и настроение. Добре ни е тук, казват кулчани. Далеч от шумните места, но с международен път, обекти за развитие на туризма и за забавление на младите и децата.

Автор: Първолета Цветкова, standartnews.com

Подобни статии