Начало История От Враца до Дунав

От Враца до Дунав

от Mariana Gomileva
679 преглеждания

Големият дол в село Кунино, Врачанско, 30.05.2020 г. / снимка: Мариана Генова

Връзките на Враца и Балкана с река Дунав са преди всичко географски. Този красив край лежи в Дунавската хъл­миста равнина. Той е пресичан от стари римски пътища, от пътищата, прокарвани от славяните и прабългарите. По времето на големите български ханове и царе – Крум, Омуртаг, Борис I, Симеон, Калоян, Иван Асен II, по-голя­ мата част от водите на реката са текли през територията на българската държава.

Около 90 километра отделят Враца и Балкана от Дунав. Близо 60 км. са от родното ми село Баница до нея. То е разпо­ложено около голям минерален извор в полите на бърдо Ми­лин камък, отстои на 5 км. североизточно от него, на главния път Враца – Оряхово. На 3 км. източно е коритото на река Скът, която извира от бърдо Веслец и преминава през земли­щата на селата Горно Пещене, Тишевица, Вировско, Голямо и Мало Пещене, Баница и Оходен. През селото тече малка рекичка – Селската бара, която изтича от минералния извор близо до с. Оходен се влива в р. Скът. Точно тя е първата тънка нишка, която свързва нашите села с голямата река.

Реката Скът тече тихо и спокойно, но понякога се превръща в опустошителна стихия, излиза от бреговете си и залива всичко по пътя си. Името знаехме от най-ранното си детство, защото на брега нашите родители собственоръчно правеха кирпичи, за да изградят новите си къщи. Ние играехме на воля, но и помагахме, според силите си – обръ­щахме кирпичите да съхнат, правехме „коминчета“ от тях, да се доизсушат, гледахме по-малките си братя и сестри, варяхме боб за работещите. Само Баница имаше 8 пещи за изпичането на кирпичите и превръщането им в здрави и устойчиви материали – червените тухли.

Във водите на Скът се накисваше конопа. След това се изваждаше да изсъхне, да се обработи и от него се изтъка­ваха в миналото дрехи, черги, „прешиви“ (покривала за вол­ските коли и конските каруци), чували.

Връзките между Враца, нашите села и крайбрежието на Дунав, и преди, и след Освобождението, са били икономиче­ски. През землището на Баница са минавали три от важните пътища от София и Орхание (Ботевград) за пристанищата Оряхово и Лом. От Европа са внасяни: сол, газ, захар, ориз, риба, чам-дъски, греди, желязо, стомана, веялки, кукурузо­роначки и др. От Оряхово те са превозвани с биволски коли до вътрешността на българските земи. Чрез същото приста­нище за Европа са изнасяни главно зърнени храни от този край на Дунавската равнина.

Голяма част от мъжете, особено след привършване на полската работа, са ходели на кирия до Оряхово, за да припечелят някой лев. Ето как описва тяхното битие Тодор Бе­нински: „Тръгвайки на кирия, баничанинът слагал в колата „мешината“ (кожена торба) с кукурузно брашно, качамаче­ното котле, пахара за лютеница и гаванката със сухоежбина за цяла седмица. От Врачанско, Орханийско и Берковско са купували и в крайдунавските села са продавали дървен мате­риал от частните гори. Баничени са спирали при тия кирии за почивка в алтимирския хан „Мечи лъг“, в Борован на во­деницата на дядо Коцо и на Совата, където имало изобилие от паша за добитъка.“

След прокарването на ж.п. линиите София–Варна и Мездра­–Лом замира работата на пристанището в Оряхово, намалява и значението на старите кираджийски пътища. Връзката се осъществява вече по шосето Враца – Оряхово, построено през 1870 г.

Връзката ни с Дунав е и емоционална. Преди да видим очите си голямата река и да се докоснем до нея, преди да тръгнем на училище, ние пеехме най-обединяващата бъл­гарска песен „Тих бял Дунав“ на Дядо Вазов. Бяхме чули и знаехме за подвига на Христо Ботев и неговата чета, за сражението на Милин камък. Ходехме с родителите си на поклонението и курбана на Милин камък, посрещахме Ботевите поклонници от похода Козлодуй – Околчица.

Връзката между Балкана, Враца и Дунав е обогатена и от нашата любов към родния край, от вълнуващото всяко бъл­гарско сърце „Дунавско хоро” на незабравимия Дико Илиев.

 

Източник: д-р Анета Дилова, Регионално краеведско дружество – гр. Враца, Сборник ДУНАВ – ПЪТ ПРЕЗ ВРЕМЕТО, МОСТ МЕЖДУ СВЕТОВЕ, съставител Калина Тодорова, 2017 г.

 

 

Подобни статии