Обреден хляб за честването на този ден / снимка: „Карта на времето“
Четиридесет войника от арменския град Севастия, изповядващи християнската вяра, по заповед на император Ликиний, трябвало да се поклонят на езическите богове. Те отказали да го сторят и били осъдени на смърт, като с чукове им били строшени коленете. Българският цар Иван Александър на този ден през 1230 г. спечелва битката при Клокотница и построява в столицата Търново храм в тяхна чест.
Празнува се „за от баба Шарка” и други детски болести. Не се работи, особено в къщите, където има мънички деца. Стопанките месят обредни хлябове и обредни кукли – младенци, които се раздават на младите булки, помазани с мед: “У сека къща месат младенци (обредни кукли) и коя са е оженила таа зима си отива у родата. Свекърва й я води и уна дава младеняк и на неги дават младеняк.” Такива хлебчета се дават и на овчаря, сутрин, когато се изкарва стадото – за „младенчетата” в стадото. Жените сеят на този ден пипер, „та да роди на един стрък по четиресе чушки”.
В Лесура се месят хлебчета за „сичко менинко” т. е. за малките агънца, пиленца, кончета и т.н., като всяко хлебче има различна украса и название: „младенци” (за децата), „шилета” (за малките агънца и шилетата), „пилета” (за пилетата) и т.н., „прави се и питка за овчаря, говедаря, свинаря, орача – „житница”… Отделно се месят и обредни краваи.
В Кунино майките водят децата на кошарите, където занасят на овчаря малки хлебчета, наречени „агънца”.
В Софрониево наричат младенците брадоши. Преди да ги сложи да се пекат, стопанката ще ги нашара с три цевички, вързани с три червени конеца заедно, като ще нарече: „От всяка овца – по три агънца!” На самото хлебче се правят „кръстчета” и „крила”. Когато се изпече, се помазва със сладка вода. Тук на този ден се извършва обредното „опушване” на дома, което в останалите села се практикува на Благовец. Стопанката ще стане преди изгрев слънце и ще запали сметения предната вечер боклук, „за да изгори злото”. Сетне ще замеси. С тестени ръце, без да се мие, ще завърже на всяко плодно дърво по червен конец, като ще нарече за богата родитба. След това взема бяла и червена кърпа и ги завръзва пред вратата на обора – за здраве и против уроки. С парче плат, запалено в огъня, опушва навсякъде – в къщи, при стоката в обора, под хамбара.
В Мизия сутрин рано замесват и пекат младенци, редят обредна трапеза – постни ястия от боб, зеле, ошав. На Светиите възрастните мъже “сядат край огнището, пият греяна ракия и ядат пресен леб”: трябва да изпият за здраве 40 чашки.
В Селановци в къщата, където има малки деца – младенчета месят 40 обредни хлебчета – младенци и ги раздават на 40 къщи. Правят им с цев три дупки – за очите и устата.
В Комарево момите ходят в този ден за съчки в гората, като забождат по една на кръста си, за да не ги боли през лятото. Докато берат съчки и на връщане от гората, те пеят:
Сечи, сечи, козарко,
още малко дни остаха –
четиресе и четири,
толко са ми до Гергьовден,
доде пъкне млеко и сирене,
да яде и старо, и младо.
В Синьо бърдо на “Свети четиресе, когато иде пролетта” всички ходят в гората, където има дървета столовати, та да може да се връже люлка – “младите са люлят, пеят и играят”.
В Люти дол на този ден млади и стари се събират извън селото – на поляните при Подврен, при високия цер на Ценовската кория. Всеки носи каквото е приготвил за празнична гощавка и непременно вино или ракия – вярва се, че “на този ден трябва да се изпият четиридесет пълни чаши за здраве. Младите връзват люлки на Боженешките ливади. Люлеят се всички за здраве и за високи гръсти. Правят се и въртешки, на които момъкът и момата, които са се харесали, се въртят до прималяване.
Според поверието от този ден започват да долитат прелетните птици. Около Младенци от топлите страни се завръща щъркелът. Широко разпространено е вярването, че щъркелът и лястовицата са другари – заедно отлитат през есента и заедно се връщат през пролетта. Лястовицата отлита на Свети Илия и се връща на Благовец, а щъркелът тръгва на Свети Панталей и се връща на Младенци, но край Бяло море се чакат един други и политат заедно за топлите страни.
Щъркелът бива посрещнат от децата с радостни викове и наричания, често придружени с движения и мимики, напомнящи магически действия:
Ние викахме така:
– Щрък клечи, аз фърча! Щрък клечи, аз фърча! Щрък клечи, аз фърча!…
И бегаме на разстояние, та да сме живи и здрави.
(Яна Панталеева Гешева, р. 1925 г. в с. Баурене, Врачанско.)
Като вида щъркел, викам му:
– Щръ-ко, мръ-ко,
тебе боли глава,
мене не-ма нищо!
И си тура сламка на ушето – да ми е леко. И сеги като вида най-напреде щърко, пак си го същото казвам и тура зад ушето една сламчица – да ми е леко летоска коги копам. (Веселия Думанова, р. 1924 г. в с. Градешница, Врачанско, живее в с. Ракево, Врачанско.)
В Бърдарски геран децата тичат и викат: „Щрък! Щрък по полени гази жито до колени!” – благопожелание за богата родитба през лятото, в Ракево “фръкат”- правят кръгообразни движения с ръцете, наподобяващи птичи полет, та да са „фръкати, живи и здрави цело лето”.
В Софрониево вярват, че когато за пръв път видиш щъркел и си в кола – цяла година ще си все на път.
По долитането на щъркела се гадае и за плодородието през годината: „Коги напролет долетат щръковете крилата им са вални и мръсни, значи дъждовна ще е годината.” – ще има берекет.
„Месят се четиридесет “младенци” – тестото е като човек, пълнят се чушки с боб, вари се жито с орехи и ябълки. Ходим на църква. Оставяме за умрелите. Върнем се, кадим на ръжена и ядем. Даваме на децата: „Да сме живи и здрави! Да са децата живи, да са чисти и прави!” Децата идат, та донесат на заденка по четиресе дървеа. (с. Паволче, Врачанско. Младенка Генова, р. 1922 г.)
Източник: „Карта на времето“ – РБ „Христо Ботев“ Враца (Празничен народен календар от Врачанския край, 2010)