Сурвакарче от с. Ботево, община Хайредин, средата на ХХ век / снимка: РБ „Христо Ботев“ – Враца
В традиционните представи сурвакането със сурвачката се осмисля, като вид магическо действие за здраве, плодовитост и имотност на хората докоснати с нея. Обичаят малките сурвакарчета да обхождат близки и роднини и да сурвакат с дрянови пръчки е запазен и до днес. Сурвачката е един от неизменните “магически” предмети – символи на прехода към новата година, който задължително присъства в българския дом. Направата и украсата й с различни сушени плодове, пуканки, вълна, кравайчета често е дело на самите деца, с помощта на всички членове на семейството. Сурвачката се състои от свежо откършена най-често дрянова (по-рядко лескова) пръчка, с която сурвакарите потупват (сурвакат) при новогодишното си обхождане по домовете за здраве и дълголетие.
Дряновата пръчка се възприема като символ на сила и младост.
Дряновата пръчка в зависимост от традициите, обичаите и поминъка се накичва с разноцветни вълнени конци (вълната се асоциира с женското начало, осмисля се като символ на земята и нейната живителна влага), бели конци (бялото символ на чистотата, здравето и берекета), панделки и пискюли, нанизи от пуканки (да се множат пчелите), сушени плодове, шарени бобени зърна, сушени чушки, малки новогодишни кравайчета и наниз от монети – за имотност.
Сурвачки, изработени от децата от училище „Иван Вазов“ / снимка: общ. Берковица
Вярва се, че сурвакането прогонва злите сили, които върлуват по това време на годината.
Периодът започва от Коледа и трае до Йордановден, известен е и с имената Мръсните нощи, Некръстени нощи. Женската работа се избягва, особено вечер – не се преде, не се намотавапрежда, не се шие; вечер не се излиза навън. Избягва се и работата с вода: не се пере, не се мие; хората не си мият главите, защото според вярването водата още не се е „закръстила“ – тази забрана се спазва особено строго от по-младите жени, които още не са раждали, както и от бременните. Като предпазна мярка през тези дни жените слагат в огъня тамян.
На Васил още в зори тръгват малките сурвакарчета – с накичени дрянови пръчки сурвакат във всеки дом и наричат „за здраве”. Домакините, освен сушени плодове, пуканки и орехи, ги даряват и с „железна пара” т. е. монета – „да са звънкови парите, та да са здрави.” В Нивянин (Джурилово), пък и другаде, наричат сурвакарите „мръвкари”, навярно защото „на сурвакарите във всяка къща им дават и по някоя мръвка”.
В Зверино ергените отиват в гората още предната вечер и насичат цял чувал дрянови клонки. На Васил сурвака този, който е “майчин и бащин” – той е сурвакарят, друг носи дряновите пръчки, а останалите – торби, в които се събират даровете. Преди да влязат в някоя къща, я обикалят и мяукат. Когато влязат в къщата, те сурвакат всеки от семейството и наричат:
Сурва, сурва година,
весела година –
да сте живи, да сте здрави
до година, до амина!
Житен клас на нива,
зрело грозгье на лозе,
агънца в кошара!
На тръгване остават по една дрянова пръчка за здраве на всички в къщата, а стопаните ги даряват. После децата – малките сурвакарчета, сурвакат и домашните животни.
Още по тъмно тръгват сурвакарите във Вировско и мяукането им оглася улиците на селото. Влизат в домовете, сурвакат с дряновицата всеки и наричат: “Сурва година, весела година, живо-здраво до предна година.”
В Бърдарски геран банатските българи са запазили едно хубаво благопожелание, което сурвакарите изричат, докато сурвакат:
Суровака-вака,
ут гудина ду гудина,
се й жуви и здрави;
гулем клас на нива,
червена ябълка у градина,
идин чипор усце (овце),
пълен сандък с носце (пари).
Колку чукаране (царевични корени) –
толкус гулугане;
колку сламки –
толкус банки (банкноти).
Пълна кочна с прасчета,
един буджек с дичета (деца).
На много места във Врачанско е позната и обредната практика да се сурвака водата. Освен хората, стоката, къщата, сурвакарят сурвака и водата: на чешми, кладенци, герани, на реката – течащата вода:
Сурва, сурва година,
весела година!
Жива и здрава водица,
бистра и дълбока речица!
Живо здраво до година,
до година, до амина!
Сурвакарите хвърлят във водата дрянови пъпки, а някъде и самите сурвачки и умиват със “сурваканата” вода лицата и ръцете си, нагазват в реката, пръскат се и се къпят. Широко разпространена е практиката те да се събират сутрин до извор или река, първо да сурвакат водата, да обходят селото и сетне отново да се съберат на мястото, откъдето са тръгнали.
Източник: Празничен народен календар от Врачанския край, 2010