Капитулация на турците във Видин, 1878 г. / снимка: Белоградчишки лист
Условието на примирието, което слага края на Руско-турската война 1877-1878 е русите да получат правото да окупират най-важните крепости на Отоманската империя – Видин, Русчук, Силистра, Белоградчик и Ерзарум. Това ни напомня проф. Б. Тошев в Белоградчишки илюстрован лист.
Войната печели руският император Александър II – Освободител. Някои мислят, че той се нарича така, защото е освободил българите от турско робство. Всъщност, е наречен „Освободител”, защото през 1861 г. е освободил от робство руските крепостни селяни – Русия е страната, в която робството се е запазило най-дълго време. Днес паметници на цар Александър II – Освободител има само в София и Хелзинки.
16 февруари 1878 г., Чикаго
Постигнато е споразумение турците да предадат на руснаците крепостите Видин, Русе, Силистра, Белоградчик и Ерзерум
Ето какво си спомня от момента на Освобождението, години по-късно (през 1938 г.) Киро Панов:
По шосето най-напред се зададе ескадрон руски казаци, начело на които вървеше майор Димитрий Вукович Караджич с персонала, който трябваше да поеме гражданското управление, а след казаците – румънските войски начело с музика. Посрещането бе трогателно, българското „ура” цепеше въздуха, лееха се сълзи на възторг и умиление. И пътят на освободителите бе усеян с цветя. Веднага освободители и освободени отидохме в църквата да благодарим на Бога за даруваната ни свобода. През време на молебена, при възгласа за многолетието на Царя Освободителя, на Княз Карол и на руския, румънския и българския народи, се дадоха 21 топовни салюти. Ние, тогава още деца, счетохме изстрелите като нападателна стрелба и от уплаха се разплакахме почти всички, та трябваше надълго да ни се обяснява, че тия гърмежи са халосни и че се дават от благодарност към Бога за успешното освобождение на града от турското иго.
Печат на кнеза на с. Скомля, Белоградчишко около 1878 г.
