Паметникът „Вестителят на свободата“ във Враца / снимка: общ. Враца
През есента на 1877 г. руските войски, командвани от генерал-майор Николай Степанович Леонов І, наближават Враца. На 28 октомври 1877 г. към 12.30 ч. над притихналия град се чуват тържествени звуци. Възседнал своя бял кон щабният тръбач Иван Петлак възвестява от местността „Калето”, чрез звуците на мелодичната си бойна тръба свободата за врачани от турско робство. Така гр. Враца става първият освободен град в Северозападна България.
По полетата на октомврийския миней в църквата “Св. Дванадесет Апостоли”, съвременникът на паметното събитие хаджи Атанас Цекович пише: “…седем топа им пущиха и турците зеха планината, турски лешове до шеесе или седемдесе, а един рус на име Симеон уби се от турците от Кемер махалеси и двама руси у крака се раниха и се оздравиха, така ни Господ избави от охтоманско робство петстотин годишно и по-висше.” Началникът на спасителния десен “летящ” отряд генерал-майор Леонов бил посрещнат с възторг от първенците, духовенството и населението на града.
“Посрещнахме генералите на полето, турската войска беше йоше по планините и стреляха с мартинките си, на които куршумите пищяха около нас. Русите ги поздравяваха с туповни гърмежи и турците се умълчаха. След като поднесохме на генералите хляб и сол, поведохме ги за църква. Свещениците в църковни одежди с кръстове, икони и евангелието в ръце, ний учителите с учениците и песни църковни, като “Достойно есть” и други напред стигнахме в църквата “Св. Възнесение”, дето се извърши молебен от свещениците. Подкачиха се тържества, посрещания, овации, празници…..” – пише в спомените си за незабравимия първи ден на свободата учителят Христо Никифоров Даскалов. Всички плачат от радост и като не знаят как да се поздравят, се обръщат с “Христос воскресе”.
Една депутация с хляб и сол е приета от командира на лейб-гвардейския гренадирски полк генерал граф Ламсдорф. В същото време начело на своя щаб, горд и величествен се движи по врачанските улици генерал-майор Леонов. Признателното врачанско население връчва на своя освободител символичния ключ на града. Ключът се съхранява в Ленинградския военно-артилерийски музей и отново е върнат във Враца през 1958 г. от ген.-лейтенант А. С. Гундоров, председател на славянския комитет в Москва, по повод 80-годишнината от Освобождението на България, като е изложен в историческия музей на града.
На мястото, откъдето е възвестена свободата, признателното врачанско гражданство издига през 1961 г. паметник – бронзов конник „Вестителят на свободата”. Скулптор е Владимир Цветков, а архитект – Стойко Дончев.
Статуята е уникална заради това, че е паметник, направен не за генерал или виден пълководец от руско-турската освободителна война, а за най-обикновен войник. И до днес, всяка неделя точно в 12:30 часа Вестителя припомня със своя тръбен зов за извоюваната свобода.
По онова време за комендант на Враца е назначен полковник Александър Егорович Кетхудов от лейб-гвардейския конно-гренадирски полк, на когото било възложено организирането на българската полиция, откриването на пазар и магазини и санитарните грижи на града. По-първите хора от еснафа и търговците поемат трудната задача да се посветят като първи строители на свободния граждански и политически живот на Враца, с пълната вяра, че в свободна България единодушието, единомислието, почтеността и уважението към другите ще бъдат основните идеали за напредъка на града.
Основните принципи на създаване на местните органи на властта се свеждат до следното: запазване на турското териториално-административно деление, но с променени названия на неговите единици и длъжности, назначаване на руски чиновници и офицери само за най-важните длъжности, въвеждане на самоуправление чрез изборни органи. На тези принципи се изграждат и местните органи на власт в гр. Враца. Още на 28 октомври / 9 ноември 1877 г. генералите Леонов и Клод събират местните врачански първенци и изискват от тях да формират Привременно гражданско управление в града. (Във Военно-историческия музей – София се съхранява първият печат на управлението, който е кръгъл и с надпис “Привременно гражданско управление Враца”.)
Първата работа на коменданта на града полк. Кетхудов, командир на конно-гренадирския полк е да създаде дванадесет членен съвет, в който влизат будните и образовани врачани: Николчо Хаджиантонов, Костадин Хаджиниколчов, Захари Н. Печеняков, Ангел Д. Йоцов, Иванчо Николакев, Кръстьо Хадживасилов, Николчо Василов, Костаки Ив. Анков, Тодораки Димитров, Георги Пенчов, Симеон Подбалкански и Николчо Първанов.
В края на януари 1878 г. за врачански окръжен управител е назначен от руското гражданско управление на България полковник Михаил Иванович Лукашов. Той притежава специална управленска подготовка. Полковник Лукашов заварва пълна анархия в стопанския и обществения живот на града.
Заема се бързо да сложи ред в администрацията и нормира цените на хранителните продукти. Успява за няколко месеца да възстанови нормалния живот и да успокои бедното население, което започва да се бунтува против спекулантите на хранителни стоки. В турско време врачанският затвор гъмжи от арестуваните съзаклятници, а при управлението на Лукашов, той се пълни със спекуланти.
Полковник Лукашов свиква събрание на гражданите във Възнесенското училище и излага своите планове за уредбата на града. Въпреки своята сурова военна натура и неограничената си власт да налага и смъртно наказание, избира друга тактика. Той прибягва до обществения контрол и дава право на всеки да посочва, с доказателства в ръка спекулантите, които веднага арестува, а стоките им конфискува и лишава от право да търгуват. На първото събрание Лукашов съобщава на гражданите, че трябва да си изберат градски шеф – кмет на града и съветници. Кметът на града е избран от мъжкото население на възраст над 20 години и вместо бюлетини, за улеснение на неграмотните, се използват бели и черни бобови зърна. По-първите граждани посочват двама души като кандидати за кмет – Николчо Хаджиантонов и Захари Печеняков. За всеки кандидат се поставя кутия и избирателят трябва да пусне в нея бяло или черно бобово зърно. Белите зърна означават, че се желае избирането на това лице, а черните, че не се желае неговия избор. Ако белите зърна превишават черните, то лицето е провъзгласено за избрано. Мнозинството изразява предпочитанията си в полза на по-стария от двамата Николчо Хаджиантонов, който става първият кмет на града след Освобождението. На 4 януари 1878 г. в присъствието на окръжния началник и членовете на Привременното гражданско управление е утвърден градски съвет с председател Николчо Хаджиантонов и членове Ангел Д. Йоцов, Захари Н. Печеняков и Костадин Хаджиниколов. Точно два месеца по-късно са проведени избори по същата система като привременното гражданско управление на Враца е реорганизирано. Съветът на дванадесетте е разделен на три съвета: градски, окръжен и съдебен, като всеки един от тях има свой председател и секретар и определени функции. Така започва законното гражданско управление на Враца.
Източник: „Карта на времето“ – РБ „Христо Ботев“ – Враца (Ирена Василева – Държавен архив – Враца / Из „Освобождението“, 2008)