Начало История Освобождението на Белоградчик

Освобождението на Белоградчик

от Mariana Gomileva
5280 преглеждания

Белоградчишката крепост днес / снимка: Мариана Гомилева

Със своята крепост и географско положение Белоградчик е бил важен военен център в продължение на столетия. Вероятно градът е възникнал точно така – като седалище на военни гарнизони по времето на Римската империя. Заради стратегическото положение градът е бил ключова османска крепост след пораженията и изтласкването на Османската империя от Западните Балкани и Централна Европа. Бунтовете на сърбите и отцепничеството на Осман Пазвантоглу Видиски усилват значението на града.

По времето на Османската империя Белоградчик има две турски махали и една българска. Крепостта е укрепвана, разширявана и активно използвана от османската власт. По време на Руско-турската война Белоградчишката крепост е обсадена от румънски войски, но остава непревзета. Турските войници напускат едва след подписване на споразумение. Предлагаме ви разказа на очевидец за Освобождението на града през февруари 1878 г. Записан е около 1936 г. от адвоката Киро Панов, който е бил дете по време на събитията. Запазен е оригиналният правопис. Текстът и снимките са предоставени от проф. Борислав Тошев, издател на „Белоградчишки ежедневен илюстрован лист“.

За обсадата:

„През цялата Руско-турска война (1877-1878) Белоградчик е бил в зоната на военните действия с участието на руски, сръбски и румънски войски, но Белоградчишката крепост е останала непревзета. Едва с Одринското споразумение търският гарнизон е трябвало да напусне града с оръжието си, оттегляйки се към Скопие, като победителите са му оказали военни почести. С такъв специален статут са се ползвали следните големи турски крепости: Видин, Белоградчик, Русчук, Силистра и Ерзарум.“

Киро Панов

Спомени на Киро Панов

„Най-после на 12/25 февруари 1878 г. гарнизонът (турците – защитници на града и крепостта) капитулира с условието войските да напуснат града и крепостта с оръжието си и с всички бойни припаси и да заминат през Св. Николския проход за Македония, което и стана. …Всички българи излязохме край града до сегашната циганска махала, за да срещнем освободителите си. По шосето най-напред се зададе ескадрон руски казаци, начело на които вървеше майор Дмитри Вукович Караджич с персонала, който трябваше да поеме гражданското управление, а след казаците – румънските войски начело с музика. Посрещането бе трогателно, българското „ура“ цепеше въздуха, лееха се сълзи от възторг и умиление. И пътят на освободителите бе осеян с цветя.

Веднага освободители и освободени отидохме в църквата да благодарим на Бога за даруваната ни свобода. През време на молебена, при възгласа за многолетието на Царя Освободителя, на Княз Карол и на руския, румънския и българския народи, се дадоха 21 топовни салюти. Ние, тогава още деца, счетохме изстрелите като нападателна стрелба и от уплаха се разплакахме почти всички, та трябваше надълго да ни се обяснява, че тия гърмежи са халосни и че се дават от благодарност към Бога за успешното освобождение на града от турското иго.“

Крепостта в началото на ХХ век

Кой е Димитри Вукович Караджич (Димитрије Караџић)?

Вук Караджич и неговата съпуга Ана Краус са имали 13 деца, но само две от тях са доживели до зрелите си години – Вилхелмина (Мина) Караджич (1828-1894), по-късно Вукоманович, е родена на 12 юли 1828 г. и Димитри Караджич (1836-1883), роден също на 12 юли, но през 1836 г. във Виена.

При организирането на новата администрация майор Димитри Вукович Караджич остава в града като Белоградчишки окръжен началник. Той е син на великия сръбски книжовник Вук Караджич (1787-1864). В Белоградчик майор Караджич, тогава офицер на руска служба, не остава дълго – преместен е във Видин и на негово място в Белоградчик идва щабс-капитан Бурулей. По-късно и той е заменен – идва за Белоградчишки окръжен началник българин – Пенчо Черковски, дотогава техник в губернския град, получил назначението си в Белоградчик по препоръка на генерал Гресер. Генерал-лейтенант Пьотр Аполлонович Грессер (1833-1892) е бил много влиятелна личност и неговото ходотайство Черковски да заеме поста в Белоградчик е било от решаващо значение. Генерал Гресер заедно с Позитано и Леже са първите почетни граждани на София. По-късно в Русия той е успял да предоврати покушението срещу император Александър III, като между арестуваните заговорници е бил и Александър Илич Улянов, брат на Ленин.

Димитри Караджич (седнал) и племеника му Янко

Смята се, че Димитри Вукович Караджич е най-образованият офицер на сръбската войска. Той е започнал военното си образование в Инженерната академия в Клостербрук (тогава в Австрия, сега Чехия). После е специализирал в Берлин, Германия и е учил фортификация в Антверпен, Холандия. В Сърбия е получил професорска позиция във Военната академия в Белград. Тогава е бил с чин капитан. Капитан Караджич е участвал в Сръбско-турската война 1876 г. С него като доброволец е бил синът на сестра му Мина – Янко.

Още в Берлин Димитри Караджич е показал личностни отклонения – комар, весели компании и алкохол. В Академията в Белград бил запоздозрян в злоупотреба на средства и пиянството му било причина да загуби преподавателската си позиция. Когато баща му Вук Караджич починал, Димитри успял да продаде имотите му и с част от парите си купил къща в Белград, а останалите пари пропил. Тогава възникнали дразги между него и сестра му, която с писма и разговори се опитвала да го върне на правия път. Димитри често ходил при сестра си да се храни и да иска пари.

След Руско-турската война и краткия си престой в Белоградчик Димитри Караджич заминал на Русия, където, вече като подполковник, постъпил на руска военна служба. При него бил и племеника Янко, който постъпил подофицер в Саратовския полк и имал разрешение да продължи да учи за офицер. И той е писал писмо на майка си във Виена да им изпрати пари. Пиянството на Димитри Караджич се засилило и той загубил офицерската си служба. А Янко Вукоманович (1859-1878), едва на 19 години, внезапно починал от скоротечна туберколоза. В 1883 година и Димитри Вукович Караджич починал в бедност в Санкт Петербург и гробът му днес е в неизвестност. Така свършва историята на първият окръжен началник на Белоградчик в Третата Българска държава, началник на ексадрона, приел гражданското управление.

Подобни статии