Начало История Орлите умират в полет – спомен за Димитър Списаревски

Орлите умират в полет – спомен за Димитър Списаревски

от Mariana Gomileva
572 преглеждания

Паметник на Димитър Списаревски в центъра на Белоградчик / снимка: Мариана Гомилева

На 20 декември 1943 г. за да защити жителите на гр. София, Димитър Списаревски се забива с таран в американски бомбардировач Б-24 и намира смъртта си.

Димитър Списаревски е български офицер, летец изтребител. Приживе е поручик, посмъртно произведен капитан (1944 г.) и полковник през 2009 г.) Кавалер е на ордена „За храброст“ (посмъртно). Майката на героя е родом от Белоградчик, а самият той е прекарал там известно време преди семейството да замине за София. Впоследствие Списаревски, потомствен военен, учи във Военното училище, а после и в Германия. Роден е в Добрич, докато градът е под румънска власт и заради това скоро след Първата световна война семейството напуска и пристига в България.

Димитър Списаревски

Проф. Борислав Тошев ни разказва за поручик Списаревски и неговата майка в „Белоградчишки лист“:

„Живата торпила на България – поручик Димитър Списаревски, загина във въздушен бой при отбраната на София на 20 декември 1943 г. Негов паметник е издигнат в центъра на града, до сградата на пощата. Къщата на Вета Списаревска, неговата майка бе недалеч от центъра на града на ул. Петрова (Цар Петър) № 1 (сега ул. Полковник Кантили № 4). Вета Списаревска бе снажна, висока жена, облечена винаги в траурни черни дрехи – до края на дните си тя не прежали сина си. Всяко лято тя бе в Белоградчик – в голямата си къща, запазила за себе си стая и една малка постройка, залепена за къщата.

В останалите стаи живееха квартиранти… Всички уважаваха „хазайката“, но никой не смееше да каже нещо за сина – герой – неговото име бе под забрана, не само в Белоградчик, но и в цяла България. С издигането на този паметник в града се измива едно петно – петно, наложено от властта тогава, за което разбира се белоградчишките граждани нямат никаква вина.“

Димитър Списаревски загива при боен полет, по време на бомбардировките на София през Втората световна война, след като сваля американски бомбардировач B-24 чрез въздушен таран.

През лятото на 1943 г. Списаревски е командирован с още един български пилот, за да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея. Изпратен е край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия тактика на германската изтребителна авиация при въздушните боеве над Канала.

След завръщането си в България за кратко е зачислен на летище Карлово като ротен командир. Скоро след което е назначен в състава на 3/6 орляк, разположен на летище Божурище за отбрана на столицата. Орлякът води бойни действия срещу американските бомбардировачи, нападали три пъти София през ноември и декември 1943 г.

На 20 декември 1943 г. на височина от 8000 метра групировка от 150 американски бомбардировачи „Либърейтър“ B-24 „Liberator“ (Бе-24 „Освободител“) се насочва за поредната терористична бомбардировка на София. Самолетите са 376-а тежка бомбардировъчна групировка на 15-а Въздушна армия на САЩ. Формацията се съпровожда от 50 двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 „Светкавица“) от 82-ра изтребителна група. Българската ПВО вдига едва 36 машини срещу 200 противникови. Противникът е посрещнат от изтребители Bf-109, излетели от летище Божурище и изтребители „Девоатин“, излетели от летище Враждебна. Българският орляк 3/6 от летище Божурище има по списъчен състав 17 изтребителя тип Bf-109G-2. Задачата му е да завърже бой с противниковите изтребители. Орлякът от Враждебна – 2/6, има по списъчен състав 24 изтребителя „Девоатин“ D-520. Задачата му е да атакува бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците знаят, че трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата. Тактическите цели са постигнати, формацията е разстроена. В този бой артилерията на ПВО изстрелва 805 снаряда. В боя загиват поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Българските летци свалят 10 самолета – 3 бомбардировача и 7 изтребителя.

Димитър Списаревски / снимка: Българска история

В бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, е записано:

„Либърейтърите“ идват към София откъм Панчарево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина“.

При нападението на американската авиация над София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, други 93 са ранени.

Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище, които трябва на 20 декември 1943 г. да пресрещнат атакуващите бомбардировачи. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Списаревски излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.

Списаревски се откъсва от два американски изтребителя и се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, взела курс към София. Взема на прицел една машина, атакува стремително, без да се отклонява от огъня на изтребителното ѝ прикритие. Поразява целта и подпалва бомбардировача. За по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница. Самолетът му е прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.

Списаревски извършва маневра и нанася таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът се разцепва и се разпада във въздуха. Спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.

Самолетът на Списаревски се разбива на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито от местни хора сред отломките. От другата страна на селото падат части от поразения четиримоторен бомбардировач. До мястото на падането е единствения оцелял от екипажа – опашният стрелец подофицер Робърт Хенри Ренър. Местните хора го отвеждат в кметството. Вместо очакваната от него враждебност той среща човешко отношение и е нахранен.

Има различни свидетелства за тарана. Най-близък очевидец е лейтенант Джон МакЛендън, американски пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43 – 2352 от 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron). Малко след това МакЛендън също е свален и пленен. Той дава следното описание и оценка на действията на поручик Списаревски:

„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша „летяща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния… Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!

Горящ B-24 Либерейтор / снимка: Българска история

За свалянето на четиримоторен тежък бомбардировач на Списаревски са признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно, по време на своето лечение в болницата, моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Ето и видео на нашите приятели от „Българска история“ за Димитър Списаревски. Ще научите още за бурния му живот и непримиримостта му, за неговия мироглед и за подвига, изписал името му със златни букви в българската история.

 

Източник: Памет българска, Българска история

Подобни статии