По традиция началото на сеитбата се поставя в Деня на Св. Симеон Стълпник – 1-ви септември.
Свети преподобни Симеон Стълпник е роден в Мала Азия през 357 г. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял чужди стада. Бил осемнайсетгодишен, когато постъпил в манастир. По-късно се усамотил и си построил каменна кула – затова светецът е наречен Стълпник.
Св. Симеон Стълпник – стенопис в църквата „Св. Параскева“, с.Камено поле / снимка: „Карта на времето“
Месец септември е седмият месец от годината според еврейското летоброене. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие. В деня на Свети Симеон Стълпник, 1-ви септември е началото и на новата стопанска година. По традиция, както и в повечето райони на страната, от св. Симеон започва есенната сеитбата на нивите. Подготвянето на семето за посев и засяването е съпроводено с магически практики, целящи добра и здрава реколта.
Подготовка за сеитба
За здраво и едро зърно в Криводолско семето се подготвя за посев, като се чини, чинва (пресява в цилиндри), за да се отделят плевелите, грахът и къклицата. Наред с чисто практическите дейности – обеззаразяване с негасена вар и смесване с дървесна пепел, познати са и ред магически обредни практики: поставянето на дренки или орехи при посева, опръскването на семето с вино или кръв, поставянето на четка или гребен, на лук и чесън в чувалите със семе за посев, за да е посевът гъст, за да няма главня. За да наспори т.е. да се роди много жито, пак в Ботунския край е позната обредната практика при семето за посев да се поставя от една билка, която местните наричат спориш.
Подготовка за сеитба
За да е чист посевът, стопанинът се облича с чисти дрехи и спазва строго забраната да не се събира със стопанката в деня преди първата сеитба. За да бъде житото чисто от плевели, стопанката също има свои задължения и спазва редица забрани: в деня на първата сеитба тя приготвя за сеяча прясна пита, варена кокошка и вино. Специфично изискване за нея е свързано с менструалния й цикъл, в който тя се смята за „нечиста“. Ако той съвпада с първия сеитбен ден, обредните й задължения поема друга жена от къщата. Против пожар тя прави кръг с жарава около колата и впрегнатите в нея волове. „За хаир, за айер“, за слука плисва вода пред колата със семето за посев, като благославя: „Айде, на хаирлия да е! И като по вода да върви, да се роди и прероди, на земята да натегне! Пълно и пълновато, и сито и пресито да е!
Начало на сеитбата
Популярна практика е в първия ден на сеитбата на нивата да се откара толкова семе, колкото ще може да се засее през деня, защото се вярва, че не е на добре или не е на берекет, ако се върне от него.
Захранване преди сеитба
При започване на сеитбата, сеячът задължително трябва да се нахрани: сит да бъде, та и сита да бъде годината, сити трябва да бъдат и воловете му – той ги захранва с част от хляба, предназначен за него.
По време на сеитбата от къщата не трябва да се изнася нищо, „за да не се изнесе с него и берекетът“.
Добри резултати от сеитбата се очакват, ако тя е съобразена с дните и фазите на луната: на добър ден и на нов месец ако се засее – пълни ще са класовете, така ще бъде и ако питката, която сеячът носи със себе си на нивата, остане неначупена до самото започване на работата.
В балканските села от този ден „започва да се прави шумата (специално отсечени и сушени клони с листа – налистник)“, която се използва за храна на овцете и козите през зимата. Смята се, че тогава листата са узрели добре и съдържат най-много хранителни вещества.
Сеитба
Източник: „Карта на времето“ – Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца