Начало Забавления Обичаи и традиции в Северозапада на Игнажден

Обичаи и традиции в Северозапада на Игнажден

от Mariana Gomileva
1668 преглеждания

В народното съзнание Игнажден се смята за първия от поредицата коледни празници. От този ден започват родилните мъки на Богородица, за да дари човечеството на Коледа със своя син. Денят, както утвърждава черковният календар, е посветен на свети Игнатий Богоносец, който бил ученик на свети Йоан Богослов и по времето на император Траян бил откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове. В деня на свети Игнатий храмов празник честват християните в Игнатица.

Ето любопитните ритуали, според народния обичай, изпълнявани в миналото, на този ден, в някои села в Северозападна България.

Народът ни свързва този ден с раждането на Новото слънце и го празнува за плодородие и “хаир по стока и хора”. Подготовката за празника започва още през нощта. След полунощ стопанинът на къщата взема стрък ластун от купата (на някои места той взема стрък не от своята, а от съседската купа), като го избира “шумат”, влачи го до в къщи “да са влачат пилетата по квачката” и го поставя в стаята до вратата. Този ластун символизира “квачката” и  щом го остави,  нарича: “Шилета, пилета, дечица – сичко да се роди!” После донася и слама, от нея прави “полог” и намества в него “квачката”. От сутринта на Игнат до вечерта, всеки, който влезе в къщата, трябва “да влачи и унесе” ластун, да го постави в “полога” и нарече: “Шилета, пилета…”. Избира се „листат”, за да са много пиленцата, които ще се изчупят през годината. Щом някой влезе и забрави да донесе ластун “се сади на полога да мъти”. Но трябва и да  “се татрази, за да се татрази” и квачката – т. е. да си обръща яйцата, та да се изчупят всичките пиленца.

“Квачката” се държи до Водици, когато се отнася  на реката и след това къпане се хвърля в курника – “да си знае мястото”.

В Хърлец сутрин рано децата донасят слама, бабата кладе огън, а те вземат по малко от сламата, хвърлят  в огъня и “именуват” за здраве и плодородие. Забрави ли някой да донесе слама – слагат го зад вратата и пускат сито върху главата му – за да седят квачките в полозите.

В Галиче всеки от къщата, който излезе на двора и след това влезе, трябва да донесе стиска слама или тънки клечици, с които бабата прави зад вратата “полога”, а първият гост, влязъл в къщи, е поставян на него  “да помъти”.

В Софрониево на този ден първият, излязъл от стаята, донася до прага кошле със слама. Така всеки, щом влезе, взема от кошлето стиска слама, хвърля в огъня и казва: “Агънца, теленца, пилета, бебета, здраве и пари”. Който не внесе слама, слагат го зад вратата, подпират го с метлата и го оставят “да мъти”.

В село Фурен “ако та спооди некой, ше земе шумка от дръвника и със шумката – “Шиленца, пиленца…”- ша нарече и ше а унесе да я бодне на огнището, на веригата.”

В Ракево и Баурене  който пръв стане, дори и още през нощта, той ще донесе сламка или шумка, ще я хвърли в огъня или ще я постави зад вратата, като нарече: “Шилета, пилета – сичко да връви на ред!”

Във Върбешница най-ранобудният от семейството ще излезе на двора, ще събере слама и съчки, ще ги сложи в шиник зад вратата и ще “клокочи” като квачка.

В Селановци, както и в много други села, празникът е известен като “Игнат”. Чества се на 20-ти декември. По традиция в навечерието му домакинята омесва две пити: неголяма кръгла питка, нашарана с малки топчета – стоката, с кръг от тесто – оградата на двора и втора, по-голяма, украсена с поставени върху нея хлебни пиленца, които обикновено са толкова на брой, колкото са децата в къщата.

Привечер домакинът или дядото завежда децата пред курника (кокошарника), като занася малката питка, шарена сол и дълго бяло платно. Платното застилат пред курника. Стопанинът застава в единия му край, а децата в другия. Той търкулва питата толкова пъти, колкото са децата. Те я посрещат – от най-голямото до най-малкото, вдигат я с двете си ръце високо над главата и наричат:

–  Да се натъркалят много пилета в полога!

–  Да се народят много агънца в кошари!

–  Кравата да отели женско теле!

–  Свинята да има десет прасенца!…

Полазникът, споодникът

По това кой пръв ще “спооди” или кой пръв ще дойде в дома ти, зависи късметът на къщата през идната година. Случи ли се пръв да ти влезе в къщата човек, който има “добър споод” – “…като та спооди на сичко връви като по вода, нема болести, цело лето на стоката нищо нема да й има”, ще върви и на къщата, но ако се случи да те “спооди” първо човек с “недобър споод” – “на нищо не връви цела година – ни на къща, ни на стока…” Затова на Игнажден домакините канят на гости хора, които имат “добър споод” и още от рано започват приготовленията – меси  се “шарен леб”, готвят се постни ястия, реди се обредна трапеза. На нея най-голяма почит се отдава на споодника – “се едно, че ти е кръстник, те така са уважава” – казват в Ракево.

 По споодника се гадае и за пола на животните, които ще се родят през идната година – ако той е мъж, значи ще се люпят повече петли, а и другите животни, които ще се “намерят”, ще са мъжки, ако “споодникът” е жена, значи ще се люпят ярки и ще се множи стоката с женски добитък. Поради тази причина мъжете на Игнат гледат да си стоят повече в къщи и без работа никъде да не ходят. В Кунино правенето на полога и “мътенето” е само “женска работа” – непременно момиченца (ако не от дома, то роднински) ще внесат клечици от дръвника и ще седнат в “полозите”, звукоподражавайки на различните домашни животни: “Бе-е-е, му-у-у, пили-пили…”. Именно поради споменатите по-горе причини спазва се строга забрана в това да участват момченца. Освен по споодника, за бъдещото благополучие, имотност, здраве, късмет и берекет „се гледа” и с помощта на ред други магически гадателни практики. Най-нетърпеливи са момите и ергените, особено тези, кито си имат вече своя изгора, но…

Гаданията на този ден са очаквани и от млади, и от стари

Почти навсякъде във Врачанско е познат обичаят срещу Игнат момите “да се сеят”. Преди да си легне,  момата взема шепа жито, излиза на двора, затваря очи и символично “сее”, с думите: “Който е мой, да дойде нощес да жъне нивата!” Вярва се, че този, който се присънини на момата, той ще е нейният годеник и бъдещ стопанин.

 Във Фурен “се сеели” по същия начин и тъй наричали, само че “посявали” шепа жито или шепа “кукуруз” – царевица  на дръвника!

Вечерта на самия празник на много места се правели  “пуканки” – моми и ергени се събират в някой дом, като всеки си носи гръстено семе. Слагат семето на печката и наричат зърната. Комуто семето се пукне, значи той ще се ожени или омъжи. А падне ли семката от печката към вратата, значи ще се задоми в друго село. “Пукат се” и възрастни хора – те гадаят за здраве и живот. Ако нареченото семе пукне и отскочи далеч към вратата, значи човекът скоро “ ще си излезне” – може и да не дочака пролетта.

В Баурене пуканки се правят с пуклива царевица и ако зърната се изпукат хубаво всичките, значи скоро ще има сватба в дома, ако ли пък останат много “циганки” (останали неизпукани зърна), момата или момъкът ще “чекат за  друга година”.На много места вечерно време слагат чемшир на печката и наричат: “Ако имаме сватба – да пукне”. И ако пукне – значи през идната година в къщата ще има сватба. Това се прави там, където “имат навремило момиче или момче”.

Източник: kartanavremeto-vratsa.org  – Празничен народен календар от Врачанския край, 2010

 

 

 

Подобни статии