Първата седмица след Великден, с която завършват Великденските празници, се нарича Томина неделя, Светла неделя, Празна неделя. Тези седем дни се наричат също така празни, тъй като през тях е забранено да се работи каквото и да било.
Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, и всъщност, по-специално, неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.
Уверението на ап. Тома. Икона от ок. 1500 г. / снимка: pravoslavieto.com
В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник – светите апостоли, в Светли вторник и сряда – св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък – св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител.
Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда. С Томина седмица са свързани различни обичаи. Те се изпълняват на Светла сряда. Извършват се молитви за дъжд, плодородие, предпазване от градушка и лоши болести.
В Северозападна България се играе обредното Ладино хоро. На мегдана се събират моми, ергени, възрастни жени и мъже. Момите се залавят в кръг, играят хора и пеят.
Празнично хоро в Хайреден, 70-те год. на ХХ в. / снимка: Калина Тодорова
Не се ядат яйца за предпазване от болести. Всички трябва да си измият лицето и ръцете с вода, в която е било потопено червено яйце. Това се прави, за да се предпазят от пъпки и рани. Не се впряга добитък, не се ходи на нива, за да не окуцее добитъкът.
В Софрониево в понеделник отново всички хора, пременени, отиват на хорото. Там се играе Великденско хоро „Ора пащулуй” /мелодията на хорото е характерна за селото/. Те излизат насред мегдана с вино, с козунаци и шарени яйца. Момите носят в кърпи яйца, но така, че да се виждат и с тях се хващат на хорото. Двама ергени, като държат една шарена кърпа от двете страни, минават пред момите на хорото и събират яйцата. Девойката, пред която застанат, е длъжна да постави в кърпата шарено яйце, инак не ще й позволят да играе хоро. След като съберат яйцата, момците минават и с бели котлета раздават вино на стари и млади.
Великденско хоро „Ора пащулуй” / снимка: Калина Тодорова
В късния следобед засвирва духова музика и всички хора се събират на мегдана, за да се веселят и почетат мъртвите. Традиционното Великденско хоро се води винаги от мъж, който в дясната си ръка държи „оруглица” – обредно накичена пръчка от живо плодно дърво /обикновено ябълка/ с три разклонения, в края на всяко от тях е забито великденско яйце, боядисано по традиция в червено. На „оруглицата” се завързва кърпичка от стъклена батиста /така се нарича материята, от която е изработена кърпичката/. Веселието продължава до късно вечерта. На следващия ден отново се събират моми и ергени – този път на седянка. На нея освен песни и игри, се слага и обща трапеза с взетите предния ден от момците великденски яйца. Четвъртък след Великден в Софрониево наричат „Зелен четвъртък” или „Жой маре“ (Голям четвъртък). На този ден се меси малка питка /колаче/. В средата й се поставя бяло сурово яйце, което се обикаля с плетеница и се изпича, заедно с нея. Раздават вино тези, които не са успели да раздадат в понеделник.
Навсякъде, във всяко село, мегданът е пълен през тези дни, музиката свири и хората се вият кое от кое по-хубаво и китно, гостуванията продължават, както и детските събирания и „клъцането” с перашки. Цяла неделя работа се не подхваща, цяла неделя е отредена на празника. Момите са най-весели, най-неуморни, те са „китката” на всяка трапеза, на всяко хоро – пендара. Не случайно празничните игри завършват с популярна песен, отразяваща всеобщото приповдигнато настроение и моминското желание веселието да продължи:
Великден, Празна неделя,
защо би една неделя,
та не си една година:
чехлите да си съдера,
рубата да си обноса.
(с. Добролево)
Понеделникът след Томина неделя се нарича Софинден. Той се почита срещу суша. На жените е забранено да перат. Но ако това се налага, дрехите не трябва да бъдат изсушени докрай.
Многообразни са традициите в Северозападна България за всички празници. Благодарение на тяхното съхранение, и до днес в някои села в този край, са запазени почитта към земята, уважението към близките и вярата в Бог и в добротата.
Източник: kartanavremeto-vratsa.org, Празничен народен календар от Врачанския край 2010, РБ „Христо Ботев“ – Враца