Представяне на обичаите за Благовещение / снимка: etar.org
Благовещение се празнува от всички основни християнски деноминации – православие, католицизъм и протестантство. Празникът е утвърден от православната църква през седми век и е част от Великденския празничен цикъл. Благовещение винаги се празнува на 25 март. Нарича се още Благовец и се свързва с пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля.
Благовещение в Северозапада има общите, но и свои характерни черти. Християнският празник се посреща с радост и веселие заради благата вест, че Дева Мария ще роди син божий. Но в народните вярвания денят носи и друга блага вест – долетелите от юг кукувици и лястовици „съобщават”, че зимата си е отишла и настъпва пролетта. Затова, на този ден задължително трябва да се яде нещо зелено – коприва, спанак, лапад. Традиция е също на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник – риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.
Трапеза на Благовещение / снимка: БГНЕС
На Благовещение, наричано Благовец, жените стават рано и чистят къщата и двора. Палят събрания боклук, а момчета и момичета прескачат огъня. На този ден пчеларите отиват при кошерите си и ги отварят. Пчелите трябва да кацнат по първите цветове, за да им е благ медът. Баби наизлизат пред къщите с ръжени и маши и нареждат: Бягайте змии и гущери, че идват щъркели. Вечер из полята тръгват иманярите. Те се надяват да видят на някое място син пламък – знак, че там има заровено имане. На този ден се пробиват ушите на момичетата за обеци, тъй като се смята, че на Благовец раните зарастват по-бързо.
И до днес съществува поверието, че на този ден човек трябва да излиза от къщи сит и с пари в джоба. Защото, закука ли го кукувица гладен и безпаричен, така ще изкара цялата година.
Ето някои спомени на хората от Врачанско, събрани в „Карта на времето“:
На Благовец не требва да са работи: да копаш у градината, да плетеш, да влачиш конци – за от змии… Летно време от змии… И сутрин рано са пали огън на Благовец – да изгори злото. (Ката Братойчева, р. 1932 г., с. Лиляче, Врачанско.)
Вечерта преди Благовец младите земат машите и ръжена и обикаляме къщата, чукаме по ръжена и викаме: “Бегайте, змии и гущери, че заран е Благовец!… Бегайте змии и гущери, че заран е Благовец!” И тогава на Благовец са връзват лулки (люлки)… Връзваме лулки (люлки) на некое дръво… Пак са сбираме повече младежта… И на дена требва да не са поменува името Благовец, не работи са, сутрин, като са обуаш – некога са обувахме с цървули и връви – требва така да ги нагласиш, че да са не влачат връвите през деня, че ако са влачат връвите – така ше са влачат змиите по тебе през летото… Това е адет така… Така си е правено от некоги… (Петър Горчев Цеков, р. 1922 г. в с. Лик, Врачанско.)
На Благовец дворовете се почистват и се палят огньове от сметта. Така символично се гони злото и зимата, посреща се на чисто пролетта.
В Зверино хвърлят в тези огньове клечици, като наричат за животните – да не бъдат хапани от змии, смокове.
Всеобщо спазвана е забраната на Благовец жените да не работят женска работа, особено с прежда. Сутрин всеки гледа да си завърже здраво вървите на цървулите – да не се влачат вървите, защото „ще се влачат” змиите цяло лято подир него.
В Боденец завардват ливадите, стадата се прибират от кошарите, „за да пасат на Връа и на Страната”. Вечерта срещу празника стопаните почистват къщата и двора, събират боклука на два купа и го палят. Привечер децата вземат ръжена и машата, започват да дрънчат и да обикалят градината, като викат: „Бегайте змии и гущери, че утре е Благовец, идат татари да ви мерат с кантари! Бегайте змии и гущери…” Ще обиколят три пъти двора.
Според някои не трябва да се спи до късно, други пък спят на Благовец, та да им е „благ цела годин съньо.”
Така празнуват и в Моравица – с огньове и обхождане на двора, за да пъдят влечугите.
В Игнатица, Лик и в много други селища по традиция на Благовец младите се люлеят за здраве и против всякакви лошотии.
В Мизия вярват, че ако на Благовец денят е ясен и слънчев, годината няма да е сушава и ще е плодовита, ако е облачно и вали дъжд – суша ще има и нищо няма да се роди.
В балканското село Зверино старите казват: „До дека е на Благовец снего, до там е на Гергьовден шумата.”
Старите казват още, че на този ден излизат змиите и гущерите от своите зимовища, че от този ден започва да кука кукувичката. В нейното благовестие вярват хората в този край, а свързаните с първото закукване поверия са все още живи.
Кукувицата коги та закука и немаш пари у тебе, вечно нема да имаш. Каква работа работиш, коги та закука, цело лето ше я работиш. За това ше гледаш да си я говедар, я… – да не си по полето – да ти е лека работата. Иначе, ако та закука без пари и на полето – цело лето тава та чака. Така е – верно!” (Гълъбица Евденова, р. 1921 г. в с. Баурене, Врачанско, от 1962 г. живее в с. Ракево, Врачанско.)
Като та закука кукувицата трябва да имаш железни пари у себе си – у джоба си, значи през цялата година ше имаш пари, а ако са железни – ше бъдеш и здрав, здрав като железо. (Любомир Макавеев, р. 1945 г. в с. Ракево, Врачанско.)
Кукувицата кога кука требва да си сит, да не си гладен и да имаш пари у тебе. Като та закука така, значи цела година ше имаш пари и ше бъдеш сит. (Младенка Панова, с. Ракево, Врачанско.)
Във Фурен, пък и в околните села, вярват, че кукувицата трябва да те закука „коги броиш пари, та цела годин пари да броиш”.
Според народното вярване във Врачанско кукувицата започва да кука на Благовец и кука до Еньовден или Петровден. Тогава млъква чак до другата година, до Благовец. Легендата разказва, че кукувицата и чухалът били хора… Живеели някога, в старо време, брат и сестра. Куку се казвал братът и бил трудолюбив, а сестрата – сприхава и мързелива. Додеяло на работния момък от свадливата мързелана и избягал далеч от дома. Постояла тя сама в празната къща, разкаяла се, затъжила за брат си и започнала да плаче и да го вика. Замолила се на Бога да я стори на каква да е птичка, да хвръкне, брат си да търси и като го намери – прошка да му иска. Господ чул молбата й и я сторил на кукувица.
От тогава и до днес тя броди по света, търси брат си и вика: „Куку!… Куку!”. А той мълчи. Само нощно време излиза и й отговаря: „Чух!…Чух!” Тя го чува из гората, но не го вижда в тъмното. На сутринта пак хвърчи и още по-силно го вика, но никой не се обажда…
Така неспирно го търси до Еньовден. На тоя ден, като види, че той не се обажда, тя млъкне. Мълчи догодина, до Благовец и пак за брата се сети, пак й дожалее и тръгва да го търси и вика. Затуй кукувицата кука от Благовец до Еньовден.
Източник: kartanavremeto-vratsa.org