Комплексът „Клеменитум“ в Прага с бароковия интериор на Националната библиотека на Чехия | снимка: www.klementinum.com
Неочаквана находка – печатна книга от 1679 г., е открила проф. Лилия Илиева по време на работата си по проекта „Гутенберговата революция и българите“, съобщава ученият в сп. „Български език“. В рамките на този проект проф. Илиева откри оригиналния ръкопис на първата българска история, написана от епископ Петър Богдан Бакшич.
Книгата от 1679 г. е отпечатана в Прага, Старе место и в момента се съхранява в Чешката национална библиотека. Авторът е непознатият засега Марко Чипровски. Печатното издание е дисертацията му по обща теология и в него са дадени отговори на 50 въпроса. Те са написани „в духа на изискания доктор Джон Дънс Скот“. Средновековният британски философ има голямо влияние върху теологията и философията и интерпретации в негов стил са широко използвани и признак на висока култура сред образованите хора на късното Средновековие и Ренесанса.
Марко Чипровски е бил част от Францисканския орден, чиито теоретик е Джон Дънс Скот, обяснява проф. Илиева. Сред българските католици той е бил първият, за когото има данни, че е учил в Прага. Обичайно Католическата църква е изпращала българите да се обучават в градовете на Италия.
„Отпечатаната дисертация на Марко Чипровски е първото публикувано дело на българските латинисти, които са забележително явление в българската култура през XVII, XVIII и началото на XIX век“, коментира проф. Илиева в сп. „Български език“. Ученият допълва, че владеенето на латински език е част от езиковата култура на образованите българи от XVII век, когато достъп до образование са имали само българските католици. За други общности поне засега не е известно да са имали възможност да се образоват систематично – вероятно е имало отделни грамотни хора, но по самообразование и само колкото да практикуват професия, напр. търговци, свещеници.
В католически средища като Чипровци изучаването на латински, наред с други предмети, е основна част от обучението. Латинският е езикът на образованте в Европа по онова време и по тази причина и историята „За древността на бащината земя и българските неща“ на Петър Богдан е писана на латински. В следващия XVIII век Кръстьо (Кристофор) Пейкич от Чипровци пише и отпечатва още три книги на латински език. Първата му книга е славяноезична, отпечатана на кирилица във Венеция през 1716 г., разказва проф. Илиева. По-късно е преведена и отпечатана и на латински. Проф. Илиева и екипът учени продължават да издирват издания на български латинисти и да преглеждат архивите в различни европейски библиотеки и университети. Очакванията им са да попаднат на нови открития, които ще потвърдят високото книжовно и образователно развитие на българите около Чипровци и другите католически селища от XVII – XIX век.
Пълният текст за книгата на Марко Чипровски може да прочетете в книга 3 от 2017 г. на сп. „Български език“. Изданието е налично в Института по български език към БАН и в книжарницата на Академията.