Етнографски музей – Берковица / снимка: Мариана Гомилева
Музеен комплекс – Берковица обогати своята колекция с нови реликви. Новообособените кътове в Етнографския музей представят бита на българина – начина на обличане, характерни за грънчарството съдове, изделия, продукти на килимарството, и типичния за хората от берковския регион начин на подредба на дома.
Акцентирано е върху разположението на предметите, историческата им стойност, значението им за културното наследство в града.
Палитра от цветове, аромат на история, вкус на минало! Влизайки в музея, посетителят се пренася в света на българина, живял през 19 век. Типично българската атмосфера предразполага към истинско и пълноценно осъзнаване на тогавашния начин на живот. Срещата с характерните за онова време оръдия на труда, пъстри национални носии, вкл. каракачански, берковска керамика, медни и сребърни накити, килими от северозападния край отваря вратата на миналото и представя автентичния и необятен свят на народния бит и култура.
Експозицията от накити е една от най-уникалните експозиции в нашия регион. Изработени са в края на 19 и началото на 20 век. Представени са пафти с различни форми – кръгли и правоъгълни, които са познати още от Средновековието, а листовидните, със заоблени или извити нагоре краища, са привнесени по-късно от Изтока. Разнообразни са мотивите и сюжетите, изобразени върху тях. В украсата са използвани, както растителни орнаменти – цветя, листа, гроздове, така и типично българските мотиви – птици, геометрични елементи. Пафтите със седефени плочки с изображение на птица с полуразтворени криле и глава обърната назад, се свързват с християнския символ Свети дух.
Грънчарството е един от занаятите, широко застъпен в берковския край. Старите майстори са ни оставили своя вековен опит в сътвореното по законите на красотата, богато на форми и колорит, художествено наследство. Тяхното творчество е подчинено на едно единствено изискване – жизнена функционалност. Съдовете са с изящна форма. В украсата преобладават стилизирани растителни орнаменти, ритмично редуващи се точки, черти, вълнообразни линии. Боите са земни. Тоновете на колорита са спокойни, умерени жълти и зелени с проста ангобна украса. При изработването на съдовете берковските майстори грънчари са се придържали към традиционните форми керамика – стомни, крондири, гювечи, чинии чаши, кани паници, и съдове за съхранение на продуктите – оцетници, стомни – бозаджийки, кюплета, ръкатки, църковни и обредни предмети, ручки (кандилници).
Дяволската кана е еманацията на грънчарския труд със сложна технология на изработка. Нейната магия не може да бъде описана. Тя трябва да се види.
Цялото богатство на колекцията може да бъде видяно всеки ден в Музеен комплекс – Берковица.
Източници: Музеен комплекс Берковица, Община Берковица / снимки: Мариана Гомилева