Начало История Никола Войводов и Цвяко Павлович – славни герои на Северозападна България

Никола Войводов и Цвяко Павлович – славни герои на Северозападна България

от Mariana Gomileva
1133 преглеждания

0Никола Войводов и Цвяко Павлович / снимка: РГ „Христо Ботев“, Враца

На 20 август почитаме паметта на видния врачански революционер Никола Войводов. През 2022 г. се навършват 180 години от рождението на бореца за свобода и 155 години от гибелта му.

Никола Хаджикръстев Върбанов – Войводов е роден в град Враца, в семейството на виден търговец. Като умно, впечатлително дете, той показва отличен успех в първоначалното училище във Враца.

Къщата на Никола Войводов във Враца / снимка: РИМ – Враца

Продължава образованието си във френското училище в Бебек, Цариград. Високообразован, усвоява няколко езика – английски, френски, италиански, турски и гръцки. Сътрудничи в някои български периодични списания и вестници. След завършването си се връща във Враца, но не става учител, както му предлагат първенците, а се отдава за две-три години на бубарството. Сдружава се с един италианец и през 1865 г. заминава за Милано да изучи копринената индустрия, за да я развие във Враца. Тук под влиянието на идеите на Гарибалди и на Мацини заживява с копнежа да помогне за освобождението на своя народ. Запознава се и се сприятелява с  Цветко Павлович – сърбин, но според някои сведения той е от врачански род.

Възприел идеите на италианското националноосвободително движение, през лятото на 1867 г. Никола заминава за Браила и се включва дейно в работата на Браилската българска община. Разочарован от несъгласията сред емигрантите отива в Галац, където започва да организира чета, с която мисли да премине Дунава. Той пръв стига до идеята да се използва кораб за революционна акция. В Галац променя името си на Никола Войводов. Отдава се изцяло на революционна дейност. Заедно с Цвятко Павлович подготвя чета, която трябва да влезе в България през Сърбия. На път за сборния пункт в град Радуевац, поради предателство, са открити от турските власти на австрийския кораб „Германия” при престоя му на русенското пристанище. При опита да бъдат арестувани, те се барикадират в кораба, водят неравно сражение и загиват геройски.

Никола Войводов /снимка: общ. Враца

В книгата си, посветена на възникването и развитието на българската национална митология „Национална митология и национална литература” Николай Аретов отделя място на един от първите опити за въвеждане в литературата на мъченици-герои от епохата на националноосвободителните борби, свързан с името на врачанина Никола Войводов. „Лансирането на нови герои става най-късно и обикновено е свързано с героичната смърт на повече или по-малко организирани борци за независимост. Един от първите опити за въвеждане в литературата на героична гибел в името на свободата са текстовете за смъртта на Никола Войводов и Цвятко Павлович, убити на австрийския дунавски параход „Германия” през 1867 г., една година преди гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Събитието е представено в „Слово, изречено по тържествений обред, сторен в памет на умрелите за отечеството българи и славнопочившите Никола Войводов и Цвятко Павлов на 20 август”, публикувано анонимно в Браила, писано вероятно от Добри Войников, и в непубликуваната, но поставяна на сцена „Войводов и Цвятко” (също с автор Добри Войников – б. м.). Както личи от един отзив на румънския в. „Observatorul” от 1867 г., публикуван от Ст. Таринска, заглавието на пиесата е „Жертвите на убийството в Русчук върху парахода „Германия”. Интересното е, че още същата година във в. „Световидъ” – г. ХVІ, бр. 102, 7 септ. 1867 г. е отпечатана народната песен, пята на сръбски „Гибелта на Цветко Павловича – сърбин от Белград и Николе Войводова – българин на парахода „Германия” в Русчук от турците – 8 август 1867 година”. Тя е изпълнявана от Милош Милисавлевич, чиновник-пенсионер. Финалът на песента е своеобразно народно „пророчество” за вечна почит и признателност от чедата на сръбския и българския народ към „двама верни синове народни”, за тяхното безсмъртие в паметта на двата народа.

Братя наши, Цветко и Никола,

вий юнашки паднахте, умряхте –

двама верни синове народни –

за правда младост не жалихте.

Хвала вази за ваш’то геройство!

Вашата памет за нас ще е свята,

името ви няма да загине,

ще се носи и ще се разнася,

дор са живи тия два народа:

сръбският и българският – вечно!

В своя календар за 1875 г. Христо Ботев добавя до имената на традиционните светци, тези на загиналите борци-великомъченици – Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Ангел Кънчев и Васил Левски, братя Миладинови, намерилите смъртта си в Диарбекир, Цвятко Павлович и Никола Войводов…

Надгробен паметник на Никола Войводов / снимка: РИМ – Враца

Героят остава в сърцата на врачани и паметта му е тачена и днес от признателните поколения. През 1943 г. видният врачански културен деец и общественик Димитър Бучински издава своята сбирка „Светулки в мрака” с подзаглавие „Пантеон на врачанските дейци в миналото”. Достойно място в този стихотворен пантеон, наред с Мито Цветков, Николчо Занкин, Козма Тричков, Димитраки Хаджитошов и редица просветители и революционери, заема и вдъхновената творба, посветена на Никола Войводов. Стихотворението е израз на дълбоката почит към съгражданина и неговият другар Цвятко Павлович и интересен техен словесен портрет – поредно превъплъщение на мита за безсмъртното българско юнашко сърце.

Никола Войводов

    (1842-1867)

Тук в пантеона скромен врачански

и ти заемаш място достойно,

и ти роден си в градът балкански,

повел тъй чета под знаме бойно,

духът ти мощен – дух исполински,

всичко подтиква в живот свободен,

видът ти строен – ангел същински,

ти сякаш беше от малък роден

да бъдеш храбър войвода тука.

Ти беше бодър, винаги, всегде,

незнаещ мъка, незнаещ скука

и ако дойдат спънки от негде

ти ги посрещаш с гърди открити.

В едно със Цветко другари бяхте,

волеви, умни и упорити.

В битката също ведно паднахте,

като гиганти много достойно –

двамата срещу хиляди души

се бихте храбро под знаме бойно,

за свободата мила и ценна

на таз родина наша свещена.

Паметник на Никола Войводов във Враца / снимка: общ. Враца

 

Източник: Калина Тодорова – „Карта на времето“, Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца

 

Подобни статии