Начало История На страж пред Югославия – граничния полк в Белоградчик

На страж пред Югославия – граничния полк в Белоградчик

от Mariana Gomileva
2306 преглеждания
На страж пред Югославия - граничния полк в Белоградчик

Военните погреби (около 1897 г.) | илюстрация: проф. Б. Тошев От хиляди години Белоградчик е бил град с военен гарнизон и стратегическо значение – той възниква като средище още преди Римската империя. Римляните са първите, които построяват крепост за отбрана – тя е по-стара от тези на Видин и Монтана и в течение на векове е поддържана и разширявана. Римската крепост все още е частично запазена, а край нея са изграждани и използвани укрепления от Първо и Второ Българско царство и Османската империя. Само в кратки периоди Белоградчик губи стратегическо значение като граничен град – когато Османската империя се разраства далеч на Запад и Северозапад. Загубата на Западните Балкани и настъплението на Австро-Унгария връща значението на града като отбранителна и наблюдателна точка. След Освобождението в Белоградчик продължава да има силен гарнизон, а с идването на социалистическата власт през 1944 г. подстъпите към Югославия стават много важни. Публикуваме документален разказ за военното поделение в началото на 50-те години на XX век. На мястото на някогашните казарми е построен Телефонния завод – ако си падате по модерния Urbex туризъм (разходка до стари и изоставени сгради), това е идеалната дестинация. В един ден може да направите Urbex пътешествие, културно-исторически туризъм, винен и кулинарен туризъм или просто да се разходите из многобройните култови места в околностите. За гид препоръчваме Археологическото дружество в Белоградчик – повече информация и контакти – вижте тук. Документалния текст за граничния отряд и снимките са предоставени от „Белоградчишки ежедневен илюстрован лист“ на проф. Борислав Тошев. ОФИЦЕРИТЕ НА 1-ВИ ГРАНИЧЕН ОТРЯД В БЕЛОГРАДЧИК (1951) Към 1948 г. и последните части на Оряховския полк напускат града и Белоградчик се изправя пред перспективата да загуби качеството си на голям военен гарнизон, какъвто е бил в продължение на стотици години. Все пак в казармите идват войници със зелени пагони. Междувременно във войската са настъпили големи промени. Изоставена е полковата организация на войската. Въведена е съветската униформа за войници и офицери. Войската се превъоръжава със старо съветско оръжие – вместо 8 мм Манлихер с нож идват старите 7.62 мм винтовки със щик (руско оръжие от Първата световна война). Отново се появяват картечници „Максим – Соколов“. Личното оръжие на офицерите се променя – те вече не носят саби, а пистолетите стават ТТ. Променени са и традиционните за българската войска военни чинове – вече няма подофицери, а сержанти (младши сержант, сержант и старши сержант); вместо фелдфебел се въвежда руското „старшина“; вместо офицерски кандидат, подпоручик и поручик идват съветските военни звания младши лейтенант, лейтенант и старши лейтенант. Въвежда се класово-партийния подход спрямо офицерството – офицерите трябва да бъдат комунисти (РП (к), по-късно – БКП) или поне членове на младежката комунистическа организация (РМС, после ДСНМ и накрая ДКМС). Към 1950 г. старите офицери вече са уволнени – на служба са останали единици. Най-голямата чистка на офицери е от лятото на 1946 г. – уволнените офицери са разпределени в три категории: „по разпореждане“, „в интерес на службата“ и „за груба фашистка дейност“. Само офицерите от първата категория са запазили статут на „запасни офицери“. И така към 1950 г. в казармите в Белоградчик се нанася 1-ви граничен отряд. Впрочем „граничните войски“ и създадените по съветски образец „вътрешни войски“ за борба с „вътрешния враг“, вече не са под ведомството на Военното министерство, а са военни подразделения на Министерството на вътрешните работи. След 50 години секретност вече са достъпни част от документите на американското военно разузнаване. Някои от тези документи с невоенно съдържание са били получили известна публичност и преди това в ранните предавания на „Свободна Европа“ в специалната рубрика „Ние обвиняваме“. Чрез едно такова съобщение – сведение на българин – емигрант, който е бил в казармите на Белоградчик през 1951 година, ние имаме възможност сега да научим кои са били офицерите, които по това време са били в града.

Старите казарми около 1890 г.

Старите казарми около 1890 г.

Сведения на американското разузнаване, в превод на Б. Тошев: Както вече бе отбелязано в предишния рапорт, гореотбелязаният отряд и другите подобни нему, са на пряко подчинение на Министерството на вътрешните работи. Тези части, т.е. граничните войски, са разглеждани като елитни и най-верни на комунистическата партия и комунистическото правителство. По тази причина офицерите и войниците в голямото им мнозинство са членове на комунистическата партия или поне на ДСНМ и имат пълното доверие на Партията. Към края на декември 1951 г. Първият граничен охранителен отряд бе преместен от Белоградчик в Кула. Неговото място в Белоградчик бе заето от 1-ви граничен охранителен полк, ново формирование. До този момент нямаше гранични охранителни полкове в България, а само отряди. Така полкове и гранични части бяха създадени. Преди това подготовката на граничарите се поемаше от отрядите, но със създаването на полковете, отрядите загубиха тази си функция и ролята им по-нататък се свеждаше само до охрана на границата. С други думи подготовката на граничарите се пренесе към полковете. По численост отрядът се равнява на батальон, който е разделен на две роти и една по-малка, резервна, рота, която се използва за охрана. Всяка рота се състои от четири взвода, а всеки взвод – от четири отделения. За командир на отряда се поставя капитан, майор или подполковник. Всички офицери на отряда са минали 9-месечен курс във Военното училище „Васил Левски“ в София. Относно това училище трябва да се подчертае, че вече не е нужно кандидатите за офицери да имат най-висока образователна степен от пълните реални или класически гимназии, както е била практиката преди идването на комунистите на власт. Днес е достатъчно да имат незавършено прогимназиално образование, или дори някой друг клас от първоначалното училище, за да станат в няколко месеца обучение младши лейтенанти, лейтенанти или старши лейтенанти. Единственото условие е да бъдат членове на комунистическата партия или ДСНМ и да са верни комунисти. Когато нашият източник е бил на активна служба в Първи граничен охранителен отряд в Белоградчик, отрядът е бил под командата на следните офицери: Командир на отряда беше майор ХРИСТОВ, способен, активен офицер, получил чин в бившата царска армия. Той бе 40 – 50 годишен, 1,70 м висок, с черна коса и очи, по-скоро слаб. Той бе командир на отряда до края на м. декември 1951 г. След тази дата той остана началник- щаб на отряда. Той имаше сговорчив характер и бе много любезен спрямо войниците и разбиращ техните нужди. Но през октомври 1952 г., обаче, майор Христов, загуби и този пост по причини, неизвестни на нашия източник, който не знае също дали майор Христов е бил член на комунистическата партия. Командир на отряда стана подполковник КРЪСТЕВ, заместник на майор Христов преди това. Той беше 35 годишен комунист, от новите офицерски кадри. Той е висок 1,60 м, як, с кестенява коса и очи. Като офицер той бе напълно неподготвен, пияница, виждан е често пиян да повръща и да се клатушка между войниците. През септември 1952 г. подполковник Кръстев бе преместен за командир на граничния отряд в Девин и е Белоградчик бе заместен от: Капитан ГЮЛЕВ, от Асеновград, на 35 години, 1,80 м висок, с кестенява коса и сини очи, бивш партизанин и фанатичен комунист. По времето на майор Христов като командир на отряда, Гюлев бе началник-щаб с ранг старши лейтенант. След като отрядът се трансформира от Белоградчик в Кула, Гюлев замина за София на специални курсове и след като получи чин капитан, тогава стана командир на отряда. Гюлев дойде от Военното училище „Васил Левски“ в София, бе напълно некомпетентен офицер, нахален, той направи чистка сред войниците и много от тях изпрати трудоваци. Когато той беше командир на отряда, един от граничарите, който бе прехвърлен от югославската граница, бе убит в Толбухин. Също той разжалва граничаря Ботю Христов Ботев, от Вълчидол, и го изпрати в затвора в Провадия за три години. Също той често говореше, че България скоро ще стане 16-та република на Съветския съюз. Ботев като изтърпя наказанието си се върна в Кула като дърводелец. После, обаче, той бе повикан в Трудовите войски. Капитан Гюлев бе мразен от войниците. Когато нашият източник напусна България, Гюлев бе още командир на отряда в Кула. Заместник-командир по политическата част бе старши лейтенант ЯЛАМОВ, 30 годишен, 1,60 м висок, кафява коса и сини очи. Спокоен, той добре се държеше с войниците. Бе женен. Началник-щаб бе старши лейтенант ВАМПИРЕВ, от Ямбол, комунист, от новите офицери, бивш партизанин, 35 годишен, кестенява коса, сини очи, 1,65 м. висок, с черни мустаци. Той бе много любезен с войниците. Командир на 1-ва рота бе старши лейтенант ЩЕРЕВ, 38 годишен, 1,75 м висок, с черна коса и сини очи, с мустаци, слаб. Той бе от новите офицери, комунист. Той бе много любезен с войниците, които го обичаха. Нашият източник не знае имената на командирите на взводовете и на ротния старшина. Командир на 2-ра рота бе старши лейтенант АНГЕЛОВ, роден в село около Коларовград (по-рано Шумен). Той бе 30 годишен, 1,60 м висок, сива коса и кафяви очи, фанатичен комунист. Казват, че предишната му професия била овчар в родното му село. Той се държеше извънредно нахално и грубо с войниците. Той беше голям женкар, въпреки че бе женен. Неговото образование бе приключило с втори прогимназиален клас [сега VI клас]. Политически комисар на ротата бе старши лейтенант ТОДОРОВ, от Коларовград, 30 годишен, 1,55 м висок, черна коса и кафяви очи, много слаб. Той беше женен и се държеше добре с войниците. Командир на 1-ви взвод на 2-ра рота бе лейтенант ИВАНОВ, на 24 години, 1,75 м висок, сини очи и черна коса, със слабо телосложение. Той се държеше надменно и неприятно с войниците, неженен, фанатичен комунист; от новите офицери, с прогимназиално образование. Командир на 2-ри взвод на 2-ра рота бе младши лейтенант ЗЛАТАНОВ, 24 годишен, 1,55 м висок, кафява коса и очи, строен. Той имаше много хубав характер и се държеше добре с войниците. Той не бе комунист, а член на ДСНМ. Той бе завършил гимназия и сам смяташе, че не е подходящ за военна служба. Той не беше женен, странеше от по-старшите офицери и бе повече между войниците. Командир на 3-ти взвод на 2-ра рота бе лейтенант КАЛАЙДЖИЕВ, от Смолян, на 38 години, 1,65 м висок, с кафява коса и очи. Той също бе от новите офицери. В последната война е бил подофицер. Женкар и пияница, бил е овчар в Смолян и образованието му е свършило с III клас. Лейтенант Маню Недев МОНЕВ, от Толбухин, бе командир на 4-ти взвод на 2-ра рота. Той бе на 26 години, 1,70 м висок, с кафява коса и сини очи, добре сложен. Той не бе женен, не бе член на комунистическата партия, а на ДСНМ. След завършване на редовната военна служба той бе задължен да постъпи във Военното училище. Той беше индиферентен спрямо комунизма и правеше нещата, защото така трябва. Той беше в отлични връзки с войниците, които го смятаха са свой приятел. Командир на 3-та рота бе старши лейтенант ГОСПОДАРСКИ, от Панагюрище, на 28 години. Той бе 1,60 м висок, кафява коса и очи, добре сложен, от новите офицери, женкар и пияница. Но се държеше много хубаво с войниците. Бе завършил III прогимназиален клас. Имената на останалите офицери в ротата не са известни. Името на старши лейтенанта, командващ 4-та рота, също не е известно. Той е около 40 годишен, висок около 1,55 м, сини очи, кафява коса и слаб. Не се знае дали идва от старата армия или е от новите. Той бе комунист. Имената на другите офицери от тази рота не са на разположение. Командир на 5-та рота (т.н. резервна рота) бе лейтенант БУРОВ, роден в село около Пловдив. Той бе на 32 години, висок 1,75 м, черна коса, сини очи, с черни мустаци и много слаб. Той идва от новите офицери, но неговото минало остава неизвестно. Той беше женкар и пияница, постоянно се караше със жена си. Той беше комунист и се държеше добре с войниците. Имената на другите офицери в ротата не са известни: четирима са медицински офицери, т.е. капитан, двама старши лейтенанти, един младши лейтенант и един старшина – всички в лазарета на отряда. Военните чинове в тази гранична част са: редник, ефрейтор, младши сержант, сержант, старши сержант, младши лейтенант, лейтенант, старши лейтенант, капитан, майор, подполковник. Всички офицери имаха черни пагони с петолъчи звезди; подофицерите бяха със зелени пагони и нашивки. КАЗАРМИ И КАЗАРМЕН БИТ В БЕЛОГРАДЧИК (1953 Г.) Подробни сведения за казармения район и казармения бит на граничарите в Белоградчик през 1951 г. се съдържат в едно донесение на американското военно образование, съставено по доклад на политически емигрант, който очевидно преди емигрирането в САЩ е бил на военна служба в Белоградчик. Снимките от казармите (които вече не съществуват) и погребите илюстрират текста на доклада, но не са част от него. Превод: В Белоградчик са казармите на 1-ви граничен отряд, но към края на декември 1951 г. тази единица бе трансформирана в 1-ви граничен охранителен полк със щаб в гр. Кула. До края на 1951 г. в България нямаше гранични охранителни полкове – имаше само гранични отряди, които останаха и след това. Горепосочените казарми са разположени на изток от града, от двете страни на шосето Белоградчик – Видин (минавате от Белоградчик в посока Видин, сградите на Телефонния завод се виждат, те са в рамките на града). Това са 4 сгради, две от които са триетажни, 150 м дълги и 25 м широки; останалите две са двуетажни с 50 м дължина и 15 м ширина. Последните са използвани за общежития на войниците. Сградите са оградени с бодлива тел. На същото място има двуетажна къща (50 x 25 м), която се заема от офицерите на частта, лазарет и офицерски клуб. Около 250-300 м далече от тези казарми има военен склад и арсенал (150 x 25 м) и други по-малки сгради като конюшни, гаражи и др. Новобранците са подготвяни в тези казарми през първите три месеца от тяхната служба. После те са изпращани на границата (на всеки три месеца нови новобранци идват в казармите). Новобранците по правило са членове на ДСНМ [Димитровски съюз на народната младеж], т.е. млади хора, които имат доверието на Комунистическата партия. Младежи, които не са членове на ДСНМ и нямат доверието на Комунистическата партия, не се допускат до границата; тяхната задължителна военна служба минава в други части на войската или в Трудови войски. Ефективната сила на Белоградчишкия 1-ви граничен охранителен отряд (един батальон) възлиза на около 800 човека; в края на 1951 г. граничният охранителен полк е в състав 1200 човека.
Клетва на войници в Белоградчик, 50-те години

Клетва на войници в Белоградчик, 50-те години

Граничните отряди са под командата на Министерството на вътрешните работи. Тяхната униформа се състои от кафява куртка (съветски тип с 3 копчета – гимнастьорка), кафяв панталон – тип скиорски клин, затъкнат в чорапи, зелени пагони с червени обложки, кафяви шапки (съветски тип – „лодки“) с червена петолъча звезда, обувки и зелен шинел със зелени пагони с червени кантове. Щом новобранците дойдат в казармите, те минават медицински преглед и се разделят на групи, т.е. всеки един се назначава в рота, взвод и отделение. В този момент те са още цивилни и обличат военните си дрехи след медицинския преглед. Всяка рота е от 140-160 човека, взводът включва 35-40 човека, а отделението се състои от 8-10 войници. Ротата се състои от 4 взвода, а взводът – от 4 отделения. Батальонът (дружина в миналото) се състои от 5 роти, една от които е по-малка от другите. Нашият източник е служил в 2-ра рота, 4-ти взвод, 3-то отделение. Първият ден в гарнизона минава в запознаване с района – казармите о техните помещения. Подготовката с маршируване започва от втория ден. На 7-ия ден новобранецът получава германски маузер, който ще се използва само през първите три месеца на службата. След три месеца и преди изпращането на границата новобранците трябва да се закълнят. През трите месеца службата минава така: Ставане: 5:00 часа; От 5 до 7 ч. измиване, гимнастика, проверка на оръжието и поименна проверка; закуска и 15 минути за „новини“ – бележки за политическата обстановка от политкомисарите. От 7 до 12 ч. подготовка в клас и на плаца; От 12 до 12:30 ч. обяд; От 12:30 до 14 ч. почивка; От 14 до 17 ч. обща и политическа подготовка в клас и на плаца; От 17 до 19 ч. почистване и изучаване на оръжието; От 19 до 19:30 ч. вечеря; От 19:30 до 20-21 ч. четене на книги, вестници, списания и доклади, преди всичко за развитието на колхозите, живота на съветските граничари и др. От 20-21 ч. до 22 ч. почивка; 22 ч. лягане за сън. През първите три месеца новобранците имат правото само на една градска отпуска в Белоградчик за два часа – това е в деня на клетвата. Военната подготовка включва: топография; гранична служба; тактическа подготовка; изучаване на оръжието; военна дисциплина; военни устави и закони; военни кодове; строева подготовка; стрелби; хватки с оръжието; упражнения за залавяне на нарушители с помощта на граничарски кучета; санитарна служба и първа помощ; наблюдение; секретни постове и др. Политически дисциплини: обща история на България; география на България; партизанското движение; основаване и история на комунистическата партия; Великата съветска октомврийска революция; революционните движения в България през 1923 г.; революцията на 9 септември 1944 год.; история и създаване на Българската народна армия; последната световна война и поражението на Германия; другите народни демокрации; биографиите на Ленин, Сталин, Георги Димитров и другите комунистически водачи; марксизъм-ленинизъм и трудовете на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин; кооперативното движение – колхозите в СССР и България и идеите на социализма. Военната подготовка се провежда с леко пехотно оръжие, леки и тежки картечници, нападателни и отбранителни ръчни гранати, сигнални ракети и служебни кучета. Използват се германски пушки Маузер, за точна стрелба – съветски 7/62 мм пушки модел 1930 г.; съветски автомати Шпагин (SHPAGEL), леки картечници DIKTEROV, тежки – съветски Максим-Соколов, всички оръжие с 7/62 мм калибър. Българско производство са ръчните гранати и сигналните ракети. Храната в казармата включва: Сутрин: чай с мармалад или сирене или кашкавал (40 г на човек); хляб – типов – 800 г за деня; Обед: бобена чорба без месо или макарони на фурна, сирене или млечница с ориз без захар, понякога – пресни зеленчуци и никога – плодове. Вечеря: яхния със зеленчуци, пресни или жарени зеленчуци, мармалад. Месо се сервира три пъти седмично – порционът е 120 г на човек; За първата година граничарите получават „заплата“ по 2 лв на месец, по време на втората година граничарите получават месечна заплата от 2,80 лв и плюс 5 цигари. Не са истина твърденията на началниците, че храната на границата ще бъде по-добра от тази в казармата. На 2 км североизточно вляво на шосето Белоградчик – Видин се намира военен арсенал (погреби). Това са две сиви двуетажни постройки (40 x 50 м всяка), построени с плочи и армиран бетон. Първият етаж е под земята и там е артилерийското въоръжение, минохвъргачките, картечниците, автоматите, пушките, динамита и др. Стари войници от т.н. запасна рота са отговорни за охраната на погребите. Това са войници, които са завършили тримесечното си обучение в казармата, но не са изпратени на границата. Освен това в западна посока в града има складове за хранителни запаси, пазени също от войниците на запасната рота. Военната служба в граничните войски продължава три години, които включват и предварителното тримесечно обучение.
Клетва на войници в Белоградчик, 50-те години

Клетва на войници в Белоградчик, 50-те години

Подобни статии