Начало Забележителности На Изток от Запада – събор на Кадъ Боаз през 1939 г.

На Изток от Запада – събор на Кадъ Боаз през 1939 г.

от Mariana Gomileva
1065 преглеждания

През 2011 г. един българо-американски писател стана известен у нас с разказа си за съборите, организирани на българо-югослаавската граница. Мирослав Пенков и досега остава разпознаваем за мнозина с наградения разказ „На Изток от Запада“. В него главните герои се срещат, разделят и търпят сътресенията на съдбата около границата, по време на събора, организиран веднъж в годината. В разказа не се споменава точното място, но е възможно Пенков да се е вдъхновил именно от Кадъ Боаз – мястото на най-големия българо-сръбски събор. Някога той е бил българо-югославски, а с идването на социализма и влошаването на отношенията между СССР и Йосип Броз Тито събиранията са прекратени, контактите – силно ограничени, а границата се охранява непрекъснато. Така за известен период съборът прекъсва, за да бъде възстановен отново в по-ново време.

Сега съборът се провежда всяка година, около празника на Св. Прокопий през юли. Мястото е проходът Кадъ Боаз, до Белоградчик. Там трябва да бъде граничния пункт Салаш-Ново корито, за който има споразумение между България и Сърбия, но постоянното отлагане и забавяне на работата оставя новия пункт само в сферата на обещанията. Така границата се отваря само за дните на събора, през останалото време най-близкия пункт е Връшка чука.

Първоначалната идея на събора е била роднини и приятели турлаци, разделени от границата, да се видят и да празнуват заедно. И до днес Кадъ Боаз е запазил основната си цел, но привлича все повече външни гости, които опитват автентична местна храна, вино, бира, купуват занаятчийски продукти или просто се веселят.

Описание на събора от 1939 г. ни дава публикация във в. „Мир“ и сръбския „Време“, представена от проф. Борислав Тошев в „Белоградчишки лист“. Ето какво пише той:

„Съборът на границата през 1939 г. е пети поред. Съобщенията за него са от българския вестник Мир (бр. 11692 от 24 юли 1939 г. и бр. 11693 от 25 юли 1939 г.) и от сръбския вестник Време. От сръбския източник научаваме, че при откриването на събора са присъствали следните официални лица: Белоградчишкият околийски началник Яни Янчев, командирът на 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик полковник Христо Гагов, кметът на с. Салаш, Белоградчишко Мирчо Петров, Белоградчишкият народен представител Спас Маринов (на 2 февруари 1945 г. екзекутиран с присъда от Народния съд), управителят на митницата в Салаш, свещеници от Белоградчик и Княжевац.“





Подобни статии