Начало Забавления На гости в Горна Бела речка

На гости в Горна Бела речка

от Mariana Gomileva
2685 преглеждания

Изглед от селото |снимка: Гавраил Гавраилов, Ruralbalkans.com

Горна Бела речка е специално село. Не е само заради красивата природа и оригиналния Фестивал на козето мляко и спомените, който се провежда всяка пролет вече 15 години. Селото е от тези, които наричам носители на душевна интелигентност. Преминавайки бързо по пътя между Лакатник и Вършец може и да не обърнете внимание. Горна Бела речка се е сгушило около реката, на която дължи името си и на пръв поглед е подобно на десетки други български села. Жителите му са малко – дори през лятото едва стигат 50-60, а през зимата съвсем намаляват. Селото никога не е било голямо, в най-многолюдния си период едва е стигало 400 души. Училището отдавна е закрито, доскоро и единствения културен център – читалището с библиотека, не е работило. Църква няма и никога не е имало. Има обаче камбанария на едно възвишение в края на селото. Местните казват, че старата им камбана имала неповторимо мелодичен звук. Тя отдавна е открадната, сменена с друга, която също откраднали. Сегашната е трета и звънът й отново се чува над сселото.

В Горна Бела речка няма известни забележителности, нито разработени туристически маршрути. В миналото е имало кози – стада от стотици и хиляди животни, от които идвал основният поминък. Днес са останали съвсем малко.

Горна Бела речка | снимка: Гавраил Гавраилов, Ruralbalkans.com

В търсене на козето мляко попаднахме в Горна Бела речка. И открихме, че козе мляко почти липсва, малко са останали хората, които правят от местната козя извара. Намерихме обаче истински находки. Селото се отличава с изключително приятен климат. Ако се спускате от Лакатник и Миланово, то е точно след последните завои по пътя, пресичащ пряко Западна Стара планина. Наоколо са планински възвишения, ливади и споменатата вече река Бела речка. Географското му разположение пропуска прохладните течения от Стара планина, а край реката вечер температурата бързо пада с няколко градуса под тази в напеченото селище. Зимата снеговете са дълбоки, но пролетта, като всяка планинска пролет, е много зелена и дълга, лятото е прохладно.

Някога реката е била пълна с риба, но местните хора се оплакват, че заради засушавания в последните години водите намаляват, с тях намаляват и рибите. Едновремешния улов на раци е изчезнал, само по-възрастните си спомнят за него.
В селото попаднахме по специален повод – Фестивалът на козето мляко и спомените. Смело мога да кажа, че е едно от най-оригиналните събития, на които съм била. Макар и без козе мляко, спомените и историите, разказвани около възстановеното читалище, продължават да живеят.

Обсъждане на бъдещето. Диана Иванова е вдясно | снимка: Гавраил Гавраилов

Фестивалът се организира вече 15 години и в основата му стои журналистът Диана Иванова, чиито корени са от Горна Бела речка. Тук се вижда яркият контраст между гостите на фестивала и бита на местните хора. За мнозина от гостите Горна Бела речка е мястото, на които за пръв път са видели и са се потопили отблизо в живота на малките български села. Разбираемо, първите години местните хора не са били особено ентусиазирани и са приемали с голямо подозрение цялата суматоха и чуждите „натрапници“. Тъй като в селото хотел няма, е било и доста трудно да ги убедят да пуснат „чуждите“ в къщите си, макар и само за няколко дни или дори на палатка в дворовете. Постепенно опознаването и любопитството са си свършили работата –по време на фестивала къщите се отварят за нощувки и често – дълги, дълги вечери по северозападно в дворовете. Още за фестивала може да прочетете тук.

Съвсем различно е да опиташ местната храна в къща в селото. Ястията като цяло са прости, с неголям брой продукти и се приготвят бързо. Изключение са празничните – агне в пещ, правени за специални поводи.

Гости и местни | снимка: Гавраил Гавраилов, Ruralbalkans.com

Специалната козя извара

Специалитетът на района е козята извара. Въпреки съвпадението на думата няма общо с масово продаваната по магазините извара. Нарича се така, защото млякото се изварява, докато стане гъсто и кремообразно. После се запечатва в буркани и може да се съхранява месеци наред. Такава извара правят в Горна Бела речка и близките села Миланово и Дружево. Трима души ни казаха три различни начина за приготвянето й, и стигнахме до извода, че всеки си има своя рецепта, която само в основата си прилича на другите. Един я прави, като събира млякото повече дни, с подквасване. Постепенно то става доста кисело, преди да се започне изваряването. Друг го прави от леко заквасено мляко и изварата има по-мек вкус. Напомня на крем с естествена лека сладост на козето мляко. Може да се яде направо така, с хляб, а може и да се готви.

В Горна Бела речка го правят с пресни чушки на тиган, подобно на миш-маш. Изварата се приготвя обикновено през август. Преди години тук е имало хиляди кози, вече са много малко. Производител с цех няма, ако искате, може да разпитате местните хора дали някой би споделил от домашната си извара.

Козя извара с чушки | снимка: Весела Николаева

От Горна Бела речка тръгват няколко различни пътеки, те са по-скоро широки горски пътища. Единият път минава покрай реката и там привечер е доста хладно. Друг се изкачва до околните възвишения, трети кривуличи между ливадите. Има един, който е точно след табелата по посока Лакатник, за него казват, че минава по стар римски път, на който едно време имало много занаятчийски дюкяни. Дори се говори за скрити съкровища, които иманяри опитали да намерят. Повечето неуспешно, но пък се носи мълва за къща, съборена заради имане в основите. Пътищата не са маркирани, месните хора могат да ви кажат коя докъде стига.

Настаняване и път

За преспиване извън времето на Фестивала къща за гости има в близкото с. Долна Бела речка, наблизо е и Вършец. На няколко километра, над с. Долно Озирово, има площадка за наблюдение на лешоядите във Врачанския Балкан. Трябва обаче да се обадите предварително в дирекцията на парка, защото се гледат със специални далекогледи. До площадката за наблюдение се стига по широка пътека – като горски път е, заобиколен от ливади.

До Горна Бела речка може да се стигне по няколко пътя, ако идвате от София или от Южна България. Най-прекият е през Искърското дефиле, след гара Лакатник е отбивката. След нея пътят е с много завои и голяма денивелация, за опитни шофьори. След с. Миланово пътят е по-лек, пак със завои и денивелация, но се минава по-лесно. Може да се мине и през Петрохан – Вършец, откъдето се стига до Долна и Горна Бела речка. През Петрохан не се пропускат камиони, докато пътят през Искърското дефиле петък и неделя се ползва като алтернативен за тях и е много натоварен. Ако идвате от изток, следвайте табелите за Монтана, след което се отбивате към Вършец и гледате за Горна Бела речка. Идващите от Видин и Лом могат да ползват и паралелния път на Е79, който минава през с. Превала.

Внимание! В Западна Стара планина има много змии, почти навсякъде. Тръгвайте с обувки поне до глезена, дълги панталони и вдигайте умерено шум при вървене.

Наблюдение на лешояди във Врачанския Балкан | снимка: Весела Николаева

Гъби във Врачанския Балкан | снимка: Весела Николаева

Подобни статии