На 5 януари православната църква отбелязва Попова Коледа. Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, а в народния календар е известен като Водици, Водокръст, Водокръщи. Смята се, че от тази дата започват три поредни дни, в които всяко желание може да се сбъдне. За българите в древността дните по Водици (5, 6, 7 януари) са били последните дни от годината.
Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. „мръсни дни“, които са започнали на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.
Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито „водни имена“ на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне. Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.
В Северозападна България на днешния ден по домовете ходят „совойници“. Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук. Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.
Водици винаги се чества с обичаите свързани с живота и сътворението. Обредите се изпълняват като ритуално встъпване в Новата година.
Отдава се почит на водата, а небето се отваря и всичките ни молитви са чути. Дните около Богоявление се приемат като най-силни, когато може да се орисаме с по-благосклонна съдба през годината.
На 5 януари се прави ритуал с мълчана вода, а на 6 януари по традиция мъжете се къпят в извор за здраве и сила. В последния ден от Водици, 7 януари, и жените се умиват в пречистената вода, за да са здрави и силни. Ритуалът с потапянето във водата има символен характер и чрез него хората показват, че са готови за ново начало.
В трите вълшебни дни трябва да си пожелаем това, което най-силно искаме да ни се случи през новата година. Представете си къде се виждате в края на годината и вложете в желанието си емоции като ентусиазъм и радост, а не страх. Каквито са емоциите ви през периода на Водици, такава ще ви бъде годината и затова не се фокусирайте върху негативното, а си позволете да мечтаете за по-добро и светло бъдеще. Избирайте осъзнато мислите си през трите дни на Водици, защото не след дълго тези мисли ще се материализират.