Сцена от мюзикъла „Зоро“ / снимка: Държавна опера-Русе
10-то издание на фестивала „Опера на върховете“ в двора на Белоградчишката крепост ще бъде открито на 1-ви август 2025 г. с емблематичния мюзикъл „Зоро“, представен от Държавна опера-Русе.
В българската версия на мюзикъла в ролята на харизматичния Зоро влиза Владимир Зомбори, който дебютира в този жанр. Младият Диего де ла Вега поема съдбата си в ръце и се превръща в легенда. От романтичния силует с черна маска до белега, който оставя със сабята си, той е символ на справедливостта, на бунта срещу злото и закрилата на онеправданите. Загадъчният герой с черната маска защитава невинните и се изправя срещу бедите с танца на сабята и ритъма на фламенкото.
Сцена от мюзикъла „Зоро“ / снимка: Държавна опера-Русе
Режисьор на постановката е Ивайло Ненов, а диригент-постановчик – Димитър Косев. Сценографията и костюмите са дело на Петя Боюкова, хореографията – на Наталия Осипова, а преводът – на Ваня Георгиева. Участват солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера – Русе с диригент Стелияна Димитрова-Хернани.
Сцена от мюзикъла „Зоро“ / снимка: Държавна опера-Русе
Кратък синопсис
Преди повече от 200 години на бреговете на Калифорния се ражда легендата за Зоро. Оттогава героят оживява в десетки книги, филми и сценични адаптации – всяка от които добавя нов щрих към неговия мит. Легендарни актьори като Дъглас Феърбанкс, Ален Делон и Антонио Бандерас влизат в ролята му със стил и харизма, доказвайки, че Зоро не остарява – той се преражда. С всяко поколение той се завръща – по-силен, по-бърз, по-вдъхновяващ. Защото светът винаги има нужда от своя герой.
Сцена от мюзикъла „Зоро“ / снимка: Държавна опера-Русе
Предистория
„Зоро“ е мюзикъл с музика от „Джипси Кингс“ и Джон Камерън по либретото на Стивън Кларк и Хелън Едмъндсън с текстове на песните от Стивън Кларк. Сюжетът е вдъхновен от романа на чилийската писателка Исабел Алиенде от 2005. Самата тя използва новелата „Проклятието на Капистрано“ от Джонсън МакКъли от 1919. Отчетливо е и влиянието на филма „Маската на Зоро“ от 1998. Премиерата на мюзикъла е в Конгресния театър в Ийстбърн с пет вечери между 4 и 8 март 2008, след което през юли се премества в Уест Енд. „Зоро“ остава на сцената на театър Гарик почти девет месеца. Следват много продукции – в Израел, Япония, Корея, Китай, Русия, Бразилия, Нидерландия, Германия, Австрия, Франция, национално турне във Великобритания.
Музиката е заразителна и енергична – публиката не усеща как е въвлечена в историята, в която Зоро се бори за всичко, което обича. Испанската циганска страст и нестихващ огън преминават през цялия мюзикъл, изпълнен с опасни схватки и зрелищна фламенко хореография.
Сцена от мюзикъла „Зоро“ / снимка: Държавна опера-Русе
Сюжетът оживява чрез вълнуващата музика на Gipsy Kings, която превръща всяка сцена в жизнерадостен празник. Хитове като „Bamboleo“, „Baila Me“ и „Djobi Djoba“ се преплитат в оригинални композиции, изпълнени с емоция, драматизъм и страст от оркестъра, хора и балета на Държавна опера-Русе.
Сцена от мюзикъла „Зоро“ / снимка: Държавна опера-Русе
Ето какво сподели и Владимир Зомбори в интервю за Държавна опера-Русе:
Вие лично имал ли сте пресечни точки с жанра мюзикъл в творческата си кариера до този момент?
За първи път участвам в оригинален мюзикъл от големите Бродуейски заглавия, играни по цял свят. Но преди години, мисля 2013-та, направихме с режисьора Венцислав Асенов и с музика на Кирил Дончев едно театрално представление с доста песни в него – “Някои го предпочитат горещо” по филма на Изи Даймънд и Били Уайлдър. Имам прекрасни спомени и полезен опит оттогава.
Една българска певица казваше “Откакто се помня, все пея”. Вие от кога пеете всъщност?
Мисля, че за никого вече не е тайна, че аз обичам да пея. Да Ви призная пея от малък, майка ми пее много добре и явно съм наследил таланта си от нея.
Как се чувствате в кожата на легендарен герой, какъвто е Диего де ла Вега, наречен Зоро?
Да наистина, чувствам се много добре в кожата на Зоро, защото аз самият съм човек, който винаги е бил с едно особено чувство за справедливост. Това ме събра с жена ми в годините, защото и тя е такава личност. Сега от гледна точка на тъй наречената си популярност, се стремя да я използвам, когато трябва да се даде гласност на някакъв проблем и мога да бъда полезен на хората. Затова пряко си кореспондирам с героя по начин на мислене. Винаги до голяма степен съм бил бунтар. Отстоявам себе си, както и общите правила и принципи и успявам. Това е и причината да се намирам на такова място в кариерното си развитие.
Помним в тази роля легенди като Ален Делон, Царство му небесно и Антонио Бандрерас на по-късен етап. А какъв ще бъде Вашият Зоро?
Като се обърнем назад и видим тези светли примери, разбираме, че всичко се е променило във времето като стилистика. Старите образи са затрогващи, но вече леко бутафорни и не са част от нашето светоусещане. В този мюзикъл се опитваме да дръпнем Зоро към нашата чувствителност, чувствителността на съвременния човек. Мюзикълът като жанр носи една наивност, една романтика, което разбира се е хубаво, но тук добавяме и една органичност от живота, която ние носим. Така много по-лесно човек ще се припознае с това, което се случва на сцената. Кой не се е борил за любовта в живота си? Кой не се е борил за справедливост? Това са теми, които вълнуват всички нас, независимо къде се намираме във времето. Зоро до голяма степен е една искра, която е била нужна на хората от онези години. А като се замисля, ние сега имаме нужда от един силен, стабилен, изпепеляващ огън, защото везната със страданието толкова се е наклонила, че започва да рови земята. Справедливостта я няма никаква.
А как мислите Вие, когато човек разчита предимно да го спаси някой друг, не губи ли от собствената си отговорност за онова, което му се случва в живота?
Човек през цялото време трябва да е буден. Необходимо е да е в съзнание през всичкото време, не само, когато му се случват лоши неща. Все пак, това е отговорност на всеки един от нас.
Маската е един от главните атрибути на Зоро. Какво бихте казал за необходимостта, че на нас постоянно ни се налага да носим маски в живота? Можем ли всъщност да си позволим да бъдем автентични?
Да права сте, маската и в живота е част от играта. Често ние хората сме темпераментни, често сме на различно мнение за много неща. Въпрос е дори на възпитание да спреш собствените си импулси и да бъдеш по-дипломатичен, докато казваш онова, което мислиш. Добре е човек да има позиции, но те да не са с цената на това да потискаш другите, да налагаш себе си агресивно.
Възможно ли е онова, за което говорите да се случи в нашето българско общество?
Никога не съм бил в Япония, но онова общество ми се струва с много висок морален компас, с вековни нрави, които до ден днешен се спазват и те оформят едно мечтано пространство, в което ти да съществуваш пълноценно. Разбира се това носи своите демони, които се раждат на базата на точно такъв тип ограничения, възпитание, ако щете. Но според мен си струва човек да бъде идеалист, да има стремеж да се усъвършенства към това да живее по-добре, да общува по-добре с хората.
И накрая ще Ви задам любимия си въпрос – какво е посланието в тази история, защото според мен е важно какво резонира в публиката и какво я провокира към размисъл?
Посланието тук е общовалидно. Човек винаги трябва да търси справедливостта в живота си. Необходимо е да се грижи за хората около себе си, да има емпатия към обществото и да го чувства като свое семейство. Никога да не спира да вярва в собствените си сили и възможности – как едното камъче може да преобърне цялата история.
А откъде да черпим силата?
Силата ни е, когато всички сме заедно. С едно чисто съзнание към ясни цели, които ни вълнуват. Ние съществуваме благодарение на това, че сме едно цяло.
(Интервю на Диана Димитрова)
Сцена от мюзикъла „Зоро“ / снимка: Държавна опера-Русе
„Зоро“ не е просто мюзикъл – това е огнено приключение, което ще ви накара да повярвате, че героите съществуват… И че справедливостта винаги намира своя път.
Световната премиера на спектакъла е през 2008 г. в Лондон, след което се играе в Париж, Тел Авив, Москва, Рио де Жанейро, Амстердам и др. През 2009 г. мюзикълът получава пет номинации за наградата „Лорънс Оливие“, включително за най-добро шоу и най-добра хореография.
Сцена от мюзикъла „Зоро“ / снимка: Държавна опера-Русе
Мюзикъл по музика на Gipsy Kings и Джон Камерън
Либрето – Стивън Кларк, Хелън Едмъндсън
Текстове на песните – Стивън Кларк
Превод – Ваня Георгиева
Диригент – Димитър Косев
Режисьор – Ивайло Ненов
Художник – Петя Боюкова
Хореограф – Наталия Осипова
Диригент на хора – Стелияна Димитрова-Хернани
Хор, балет и оркестър на Държавна опера-Русе
Изпълнителен продуцент – Джон Герц
Линеен продуцент – Момчил Миланов
© 2025 Zorro USA LLC, Всички права запазени
Действащи лица и изпълнители:
Диего де ла Вега / Зоро – ВЛАДИМИР ЗОМБОРИ
Луиза Пулидо – СИМОНА БАКАЛОВА
Рамон де ла Вега – КАДРИ ХАБИЛ
Инес – ГЛОРИЯ ПЕНЧЕВА
Сержант Гарсия – ИВАН ПЕНЧЕВ
Дон Алехандро де ла Вега – СТОЯН СТОЯНДЖОВ
Свещеник – СТИЛЯН ЦВЕТКОВ
Хорхе – МАРТИН ПАШОВ
Хосе – ДОГУШ АТЕШ
Касандра – НЕЛИ ПЕТКОВА
Долорес – КРЕМЕНА ГАНЧЕВА
Мария – ПРЕСЛАВА ВЕЛИКОВА
Сянката на Зоро – ОЛИВЪР БАСТИН
Хор, балет и оркестър на Държавна опера-Русе
Деца от Русенска детска опера
Билети за спектаклите във Фестивала „Опера на върховете“ могат да се закупят ТУК.
Източник: Държавна опера-Русе