Начало Икономика Млекопроизводството в Северозапада – бачѝи преди и нова схема за държавно подпомагане днес

Млекопроизводството в Северозапада – бачѝи преди и нова схема за държавно подпомагане днес

от Mariana Gomileva
839 преглеждания

Стадо крави на разклона за с. Чупрене / снимка: Мариана Гомилева

Производството на млечни продукти е един от поминъците на хората от Северозападна България, съхранен и до днес. Продукцията на стопанствата и кравефермите в тази част на страната се отличава с качество, заради запазената природа, все още сравнително чистият въздух в планинските и полупланински части и традициите в производствените процеси.

Ще направим кратка разходка в миналото, за да разберем как са се сдружавали млекопроизводителите и ще погледнем в наши дни към една от възможностите за подпомагане на производството на млечни продукти от Държавен фонд „Земеделие“.

В миналото

Бачѝя, бачѝло или ма̀ндра е временно сдружение, проста форма на кооперация в традиционното овцевъдство на притежатели на овце и кози за съвместна дейност по отглеждане на дойните животни и преработка на мляко. Бачиите се основават на принципите на доброволност и взаимоизгода. Те са се организирали от притежателите на дойни животни с цел по-пълното оползотворяване на млякото, като отделните стопани са се редували в грижата си за общото стадо или са заплащали на наети хора.

Овчар от с. Игнатица, Врачанско / снимка: www.talkana.blogspot.com

Както пише Йордан Захариев през 1918 г.: „Особена изгода в бачията имат по-сиромасите. С 3 – 4 овци или кози такъв човек не би могъл нито сирене да подсири, нито масло да направи. А като влезе в бачията, отведнъж ще вземе 50 – 60 оки млеко и в един ден ще се разправи с неговото превръщане в сирене и масло.“

На някои места бачиите се организират само за обработка на млякото, като животните не се събират в общо стадо – в торлашките села от двете страни на Западна Стара планина тази форма се нарича салаш, а отделните стада – пояти.

Най-често бачиите се образуват в края на май или началото на юни, като дойните животни на различните стопани се отлъчват от своите малки и се събират заедно. Димитър Маринов пише, че в Северозападна България бачиите започват на Петровден с изключение на планинските села около Чупрене, където започват шест седмици след Гергьовден, т.е. около 25 дни по-рано.

Стадо в Северозападна България в началото на XX в. / снимка: www.talkana.blogspot.com

През първия ден след отделянето стадата обикновено се пасат в най-добрите пасища, за да събере колкото се може повече мляко. След това те се доят до няколко пъти и избрани мерачи претеглят събраното от всеки стопанин мляко. По-късно готовата продукция се разпределя според съотношението на издоеното през този ден мляко от различните стопани. Освен чрез пробно издояване разпределението на продукцията между участниците в бачията може да се определя и от броя на животните.

Участниците в бачията избират бач, специално лице, което се занимава с преработката на млякото и урежда вазимоотношенията между пастирите и собствениците на дойните животни. Освен уменията, свързани с преработката на мляко, бачът разбира и от народна медицина и лекува болните животни. Обикновено на него му се заплаща с пари и/или с мляко. На бача помага и главен овчар (кехая, кия или кяя), на когото също се заплаща. Често пръв взима продукция стопанинът, който участва с най-много овце или чиито животни са дали най-много мляко на пробното доене. В някои случаи бачилата продавали свободно сирене, извара, масло.

Бачиите прекратяват дейността си по различно време на различни места – от началото на юли до средата на септември. През първата половина на ХХ век в Северозападна България бачиите действат до Петковден, който е отбелязван като втори овчарски празник, наред с Гергьовден.

Днешно време  

От 25-ти март до 15-ти април 2020 г. животновъдите могат да кандидатстват за подпомагане по схемата за държавна помощ „Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко”. Документи ще се приемат в областните дирекции на Държавен Фонд „Земеделие“ по място на осъществяване на дейността по проекта.

Целта на помощта е да се подпомогнат малки и средни фермери и организации на производителите да преработват и реализират сами продукцията си на фермерските пазари и така да увеличат доходите си.

Кравеферма и мандра „Боровица“

По схемата се възстановяват до 50% от извършените разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е до 60 000 лв. Подпомагането се предоставя под формата на капиталова субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции за изграждане на обект за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (мини мандри) или закупуване на временен обект за търговия на дребно за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (преместваеми модулни обекти, които могат да се транспортират). Средствата ще се изплащат по банкова сметка на кандидата, след доказване на целевото изпълнение на инвестицията.

Утвърденият бюджет по схемата за 2020 г. от УС на ДФ „Земеделие” е 1 452 500 лв. С този ресурс ще бъдат финансирани поетите ангажименти по сключени договори от 2019 г. в размер на близо 720 000 лева, както и одобрените проекти от предстоящия нов прием за 2020 г. по схемата за държавна помощ.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Фермерите следва да са регистрирани и съгласно Наредба № 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

Кравеферма и мандра „Боровица“

Кравеферма и мандра „Боровица“

Схемата е разработена по предложение на браншовите организации в сектор „Млечно животновъдство“ и се прилага за втора поредна година. Указанията и документите за кандидатстване са публикувани на интернет страницата на Държавен Фонд „Земеделие“ и може да ги изтеглите от тук.

 

 

Подобни статии