Младен Исаев сред книгите си / снимка: РБ „Гео Милев“ – Монтана
Авторът на любимата детска песничка „Високи, сини планини,..“, е роден на 7.06.1907 г. в село Балювица, Монтанско. Произхожда от бедно селско семейство. Учи първоначално в родното си село, а после в средно механотехническо училище в София, откъдето е изключен през 1922 за участие в ученическа стачка. Продължава образованието си в Берковица, както и активната си политическа дейност. Едва 16-годишен взема участие в Септемврийското въстание (1923) като един от най-младите „септемврийци“, а след разгрома му помага на нелегални дейци да се прехвърлят в съседна Югославия. Когато през 1926 каналът е разкрит, сам емигрира в Югославия. Там за кратко е арестуван в Белград, принуден е да работи нощна смяна в захарна фабрика в гр. Велики Бечкерек, където заболява. За известно време е в санаториум за туберкулозно болни на адриатическия остров Хвар, откъдето пише писмо до Максим Горки в Капри (20 дек. 1927). От тук изпраща и първите си разкази в сп. „Наковалня“, редактирано от Димитър Полянов.
След амнистията от 1929 г. и завръщането си в България е политически затворник (1932) в София и Стара Загора.
През 1942 г. е съден в процеса срещу Н. Й. Вапцаров. Оправдан е по недоказаност и е интерниран в концлагерите – Гонда вода, Кръсто поле и Свети Кирик (1942-1943).
При напускане на ареста, Младен Исаев взима тетрадката с предсмъртните стихотворения на Вапцаров и докато е в концлагерите, успява да я запази скрита в крачола на панталона си.
По време на Великата Отечествена война е военен писател-доброволец на фронта в Унгария и Австрия.
В периода 1944 – 1947 г. и 1956 – 1958 г. е секретар на СБП, а от 1962-1966 г. е зам. председател на СБП. Успоредно с това е зам. гл. редактор на в. „Литературен фронт” (1958-60), редактор нa сп. „Български войн”.
Негова съпруга е поетесата Людмила Исаева. Дъщеря му е поетесата и журналистка Валентина Михайлова.
Младен Исаев е отличен със: „Заслужил деятел на културата” (1963), „Герой на социалистическия труд” (1967, 1977), „Народен деятел на културата” (1970), „Герой на НРБ” (1982), Орден „Г. Димитров” (1987).
Умира на 14.05.1991 в София.
Младен Исаев е автор на книгите : „Пожари” (1932), „Жертви” (1934), „Ведрина” (1936), „Вироглавци” (1938), „Тревожна планета” (1938), „Човешка песен” (1941), „Война” (1945), „Огъня” (1946), „Младост” (1949), „Звезда на мира” (1950), „Обич” (1954), „Ясни далечини” (1959), „Зеленото дърво” (1963), „Високи сини планини” (1969, 1975 ), „Покой за тебе няма” (1975), Избрани творби в четири тома (1987), „Дървото на любовта” (1989) и други. Автор е на много книги за деца.
Превежда : Н. Некрасов, Ал. Пушкин, М. Лермонтов, Ал. Блок и Д. Дефо.
През 2017 г. РБ „Гео Милев” и Държавен архив – Монтана организираха изложба „110 години от рождението на Младен Исаев”. Гост на събитието бе Валентина Михайлова, дъщеря на поета.
В памет на Младен Исаев, публикуваме две от малко известните му стихотворения.
Жена
Как бих желал поклон да ти отдам,
да те прославя с чисто вдъхновение!
Не си ти от реброто на Адам,
а нежно на природата творение.
Благословена майка и жена –
ту Жана Д’арк, ту жрица и мадона;
и в мирни, и в размирни времена
на огъня весталка непреклонна.
Даряваш с рожби този земен свят,
приспиваш ги със песни на колени.
Животът става по-добър и млад
под твоите зеници просветлени…
Пази дълбоко чистата любов,
да бъде тя неопетнена, свята.
Как се живее в този свят суров
без тебе, вечна прелест, на земята!
15 март 1982 г.
***
Живеят на земята хора и хиени.
Планетата оглася още тъмен вой.
Повяват диво ветрове студени
и няма за човека никъде покой.
Кога ще млъкнат гласовете настървени,
които вият под студената луна?
Настъпва век – човечеството извисено
дълбоко ще презира страшната война.
И там ще срещне – подир битки главоломни –
и мирно слънце, и лазурна синева,
нов свят без ужаси и вероломство,
обърнало към ясни висини глава.
3 май 1989 г.
Източник: РБ „Гео Милев“ – Монтана