Барелефът на Мито Цветков | снимка: РИМ – Враца
Регионалният исторически музей – Враца (РИМ) ще представи днес историята на забравения революционер Мито Цветков, съобщиха от иституцията. Разказът за живота му ще бъде представен по време на традиционните Зимни четения днес, 21 март, от 17 часа в Малката зала на Художествената галерия „Иван Фунев“. Зимните четения са традиция на Враца и на тях се разказва за известни или забравени исторически личности, оказали значимо влияние върху района и страната. Лекцията за Мито Цветков е подготвена от Красимир Григоров, завеждащ отдел „Възраждане“ в РИМ. Публикуваме предварително част от нея с позволението на музея.
Поруганото достойнство на един виден врачански поборник
(от цикъла „Зимни четения” при РИМ-Враца, 2018 г.)
Всяка общност си има своите герои – морално извисени, познаващи смисъла и цената на човешката свобода. Името на Мито Цветков Бакалбашийски, както и дейните му, разнопосочни усилия са вихъра на Априлското въстание във Врачански рев.окръг, придаващи му ореола на енергичен и дееспособен левент, оперативно изграден не от кого да е, а от Апостола на българската свобода – Васил Левски. Съдбата отрано му отрежда като единствен син на Цветко Бакалбашийски да онаследи търговския занаят. Очевидно Левски от самото начало е бил силно впечатлен от личните му качества преди двете си поредни посещения на 28 август и 21 септември 1872 г, защото тъкмо в неговия роден дом се е състояло учредителното събрание на новооснования частен революционен комитет, на което междувременно е избран за касиер.
Делегирани са му и специални правомощия от Апостола и нему е издадено пълномощното от 16 септември с.г. „за Лом и Оряхово да направи съгласието на речените места”. На заседанието трескаво била обсъдена и готовността за участие в бъдещото въстание, както и една от най-важните задачи – набирането на средства за закупуване на оръжие. Мисълта за бездействие на Централния комитет подтиска особено по-активните сред тях, като Мито Цветков. В края на 1875 г. врачанските съзаклятници правят опит да се осведомят какво се върши в БРЦК. Насрочено е и заседание на Врачанския революционен комитет. Отредени са пълномощия на Мицо Хаджимицов, един от съоснователите на революционния комитет, да отпътува за Влашко, за да се осведоми на място. Очакването, че с този проблем ще се справи нарочно избрания комитет в Румъния в лицето на Иларион Драгостинов, Димитър Горов, Янко Ангелов и Иван Хаджидимитров ударило на камък. За да осигурят достатъчна по размер сума за оръжие, врачани прибягват до закупуването на почек (т.е.на кредит) голямо количество лой и пастърма от местен турчин и някои българи. Според Димитър Страшимиров, облягайки се на сведенията на Мито Анков, идеята за фиктивната сделка принадлежи на Мито Цветков, а изпълнението и се осъществява от него, в ролята на поръчител (гарант) и Иваница Данчов като купувач на стоката.
…Според данни от Мито Цветков, той внася в касата на Гюргевския комитет 4000 златни франка, а 6500 предава на Д. Горов за закупуване на оръжие за Врачанския революционен окръг, плюс 1000 лв. за погасяване на дълга, направен от апостолите за наем, осветление, отопление и други. …Той остава девет месеци в Румъния, за да обезпечи сделката. Стоян Заимов е още по-конкретен, относно разпределението на врачанските пари: 100 наполеона на Търновския комитет, 100 наполеона на Сливенския комитет, 75 – на Пловдивския, 50 – на Софийския, 200 – за „казармата“ на Д. Горов. Общо това прави 525 наполеона, които се равняват на 10500 златни франка. Тук обаче не влиза сумата от 4000 златни франка, внесена в касата на Гюргевският комитет от Мито Цветков, както и неоповестената стойност за Врачанския окръг за оръжие, което в крайна сметка отива за Ботевата чета.
…Захари Стоянов, остава изумен и се удивлява от физическата дееспособност и активност на Мито Цветков, който не спира да пътува между Гюргево, Бекет, Букурещ, Крайова. Междувременно на 2 февруари 1876 г. Комисията купува 160 револвери, 12 пушки „шаспо” и 75 пушки капзалии през фирмата „Ив. Табакович & Н. Ванков“ от търговските къщи на Розенфелд и Хаджи Стойка в Букурещ. Получава се така, че Мито Цветков е моторът, който не спира да търси, да договаря, да инициира активност за крайната цел, а Иваница Данчов е този, който потребява. Оръжието за Врачанския революционен окръг е купувано най-вече от Браила и Крайова.
…Според Стоян Заимов, пратката с оръжие, предназначена за Враца е съдържала 200 пушки и 200 револвери, а евентуалните канали за транспортиране са два – през Козлодуй и Оряхово или през Зимнич – Свищов. В обобщение може да заключим за наличие на разногласие между комитета в Гюргево и Врачанския революционен комитет по отношение на заданието за пренасяне на оръжието. Като допълнителен извод се налага констатацията, че нито един от другите окръзи, не дава толкова много средства за оръжие, колкото Врачанския. Мито Цветков заедно с Н. Обретенов, Г. Апостолов, Г. Матев, Петър Ванков и други четници, общо 41 на брой, се качва на парахода „Радецки” от пристанището в Бекет, откъдето натоварват врачанското оръжие в т.ч. пушки, саби, револвери, чанти и др., общо 12 сандъци. Сред опорните фигури в бъдещето обкръжение на войводата Христо Ботев е и Мито Цветков. Българският текст на писменото обръщение до капитана на „Радецки” е подписан, както от воеводата Христо Ботев, така и от съветниците – Давид Тодоров и Мито Цветков.
В кръвопролитното сражение на Милин камък 20 четници, между които е и Мито Цветков в тъмнината губят логистичната връзка с основното ядро. Заедно с Кирил Ботев и Иваница Данчов се отправят за Веслец, търсейки връзка с останалите, но не успяват. На 21 май срещат свои другари – четници, участвали в сраженията на Камарата и Купена, от които научават за смъртта на Христо Ботев. Объркани, те потеглят за Враца, но тутакси се отказват. Мито Цветков се насочва към Сърбия. Заловен е след Берковица. Транспортиран е до Видин. Негови родственици потвърждават на по-късен етап, че Мито Цветков е осъден на смърт. Той остава във Видин благодарение на факта, че показанията му в Берковица не били заверени от страна на Берковския околийски съд. Мито Цветков престоява във Видинския затвор до Освобождението и завземането на Видин от русите през 1877 г.
И тъкмо, когато трябва да се наслади на така очакваната свобода, завръщайки се под „бащината стряха” го сполетяват нови премеждия. Заедно с Мито Ангелаков (Йотин) са запрени за борч. Комитетският борч го довел до състояние на безнадеждност. Той е задържан и осъден. Но това не било единственото му унижение – за да платят на кредиторите му продават бащината му къща на публичен търг. По зла ирония на съдбата поборникът на българската свобода заживява под покрива на един бей – хаджи Бег Лазов, същият, който в навечерието на Априлското въстание, предотвратил опожаряването и разсипването на града от освирепелите турци. … На 30 януари 1881 г. е изплатен и последния му дълг, а на 15 май същата година, Мито Цветков умира. Закъснялото признание му отрежда като поборник за свободата, той да бъде погребан с почести в двора на катедралния храм „Св.Николай”, заедно с поручик Георги Цеков, загинал в Балканската война и благодетелят на града – Христанчо Матов. Девет години след кончината му, барелефът на Мито Цветков е поставен върху първия скулптурно-архитектурен паметник на Христо Ботев. Така загиват скромните ратници, които са жертвали живота си, за да издигнат пред света величието на своя народ.