Начало Забележителности Мистерията на Орешец – забравеният манастир и старата черква

Мистерията на Орешец – забравеният манастир и старата черква

от Mariana Gomileva
4995 преглеждания

Входът на храма. Някога тук са минавали богомолци, които са преспивали за здраве в двора

Текст и снимка: Весела Николаева

В търсене на слабо познати места из Северозапада ни се случва редовно да попадаме на забравени светилища – отдавна обрасли с треви и почти без следи и такива, които само милостта на времето все още държи здрави. Сред последните е църквата в с. Орешец, за която ви разказахме скоро. Привидно малкият храм, подобен на много други из страната, се оказа с интересна история, а проучвания отпреди десетилетия го нареждат сред малкото запазени църкви, запазили особени архитектурни елементи от ранното Средновековие.

Тук се появяват загадките и неточностите в датирането на храма. Косвени доказателства и спомени сочат, че на това място вероятно е имало манастир. Църквата „Св. Георги Руян“ най-вероятно е надстроена или доизграждана в началото на XIX век, за което има ясно изписана година. Неизвестно защо община Димово, на чиято територия се намира, е описала храма като построен около XVI век, вероятно под влияние на местна легенда. Историческите проучвания дават съвсем различна картина – първите градежи изглеждат като от много ранно Средновековие, още преди масовото покръстване на българите и навлизане на Византийската църква и нейната строга обредност.

Историците предполагат, че на мястото е имало много стар манастир, разрушен в първите десетилетия от нахлуването на османските турци в България. Споменът и части от постройките са се запазили и около същото място отново се е заселило с. Орешец, използвайки и може би възстановявайки черквата.

Продължаваме с разказа си за храма и проучванията, публикувани от „Белоградчишки ежедневен илюстрован лист“ на проф. Борислав Тошев. Първата част може да прочетете тук. Оригиналният текст „Средновековната черква „Св. Георги Руян“ в с. Орешец, Белоградчишко“, е публикуван в „Известия на Българското историческо дружество“, том 39, 1984 г. Можете да го прочетет като кликнете поред върху всяка от сканираните страници по-долу.

Подобни статии