Вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов сподели пред главния редактор на www.severozapazenabg.com Мариана Гомилева визията си за опазването на природата на Северозапада, след като получи грамота на признателност и плакет с отличието „ЕКОПАЗИТЕЛ НА СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ“ 2022 г., в МОСВ, 15.02.2022 г. / снимка: пресцентър МОСВ
Нови подходи, но с идеята за надграждане, са в концепцията на Министерството на околната среда и водите оглавено от Борислав Сандов. Целта е ежедневно да се полагат усилия, със сътрудничество от всички институции, за съхраняването и опазването на природните ни дадености. Крачка в тази насока е заповедта на екоминистъра за обявяване на нова защитена територия – природната забележителност „Башовишки печ“. Тя се намира в землищата на село Орешец и село Бела, община Димово, както и село Гранитово, община Белоградчик, област Видин. Управленският акт стана повод Борислав Сандов да бъде отличен от читателите и от екипа ни за „Екопазител на северозападна България“ 2022 г. При получаването на Грамотата за признателност той посочи, че инициативата за опазването на знаковата пещера е плод на съвместна работа на спелеолози, научни експерти и на усилията на служебния екоминистър Асен Личев. Mинистър Сандов заяви, че ще продължи да търси диалогичност с всички добронамерени съмишленици на общата кауза да живеем в по-чиста среда, с чисти намерения и действия. „Никой не бива да бъде пренебрегван и никой не бива да бъде забравен, защото природата е една и е на всички“, посочи той и подчерта, че северозападна България повече от всякога трябва да бъде ценена и съхранявана природно, за да се стигне и до икономически подем.
Ето акцентите за опазването на природата в северозападна България във визията на заместник министър-председателят по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов:
Това, което се опитваме да направим в Министерството на околната среда и водите е да имаме дългосрочност на инициативите. В синхрон със стремежа на Европейския съюз за увеличаване на защитените територии, като част от Зелената сделка, до 2030 г. трябва да се постигнат 30 % защитени природни зони. Ние сме изпълнили това условие, заради НАТУРА 2000 и сме с 35 % – сред първите места в Европа в процентно отношение. Другото изискване е за 10 % строго защитени зони. Там изоставаме. По смисъла на закона за защитените територии – това са националните паркове, природните паркове, резерватите, природните забележителности и защитените местности, и ние имаме около 5,5 %. Аз виждам потенциал в това, не да се стремим да стигнем срока до 2030 г., а да изпълним доста по-рано изискването на ЕС и то по начин, който създава условия за развитие. Така бихме получили конкурентни предимства. Обикновено ние сме тези, които догонваме, тук имаме възможността да сме сред първенците със споменатите 35 % и да се възползваме от това.
Предстои да актуализираме един документ от 2006 г. и да инициираме обществено обсъждане за обособяването на нов Природен парк в страната „Западна Стара планина“. Жалко е, че за това има стартирала процедура още през 2003 г., която не е довела до развитие на идеята. Пред вас е и зам.министър Тома Белев, с който съгласувахме, че законово има възможност да се продължи тази процедура. Планираме да актуализираме научната информация и след общественото обсъждане да стигнем до обявяването на нова голяма защитена територия Природен парк „Западна Стара планина“. В България имаме 11 природни парка. Някои от тях са със смесена собственост. Ще се стремим както към опазването на природната среда, така и към развитието на природосъобразни бизнес практики, например биоземеделие, алтернативен туризъм, устойчиво горско стопанство, сертифициране на зони, в които по природосъобразен начин могат да се добиват горски плодове, гъби, билки. Със зам.министър Белев коментирахме, че така местните жители ще могат да кандидатстват за подпомагане и по европейски екопрограми за земеделие. Това е една сериозна перспектива и е част от по-мащабния план, който имаме за обявяване на нови защитени територии по границата на България. Става въпрос за Зеления пояс, който е по южната и западната ни граница и Синия пояс, който е по източната и по цялата ни северна граница.
- Търсите ли сътрудничество със съседна Сърбия?
Още в началото на месец март ни предстои да подпишем партньорско междуправителствено споразумение с Република Сърбия за трансгранична оценка на въздействието на околната среда по конкретни проекти. Става въпрос за споразумение, което е по смисъла на Конвенцията от Еспо. Ако се върнем на идеята за новия парк, от сръбска страна западната част на Стара планина е обявена за защитена територия, когато обявим и нашата, можем да мислим вече и за обща координация на двете обявени защитени територии по отношение на биоразнообразието. С перспективата Сърбия да стане член на ЕС това може да се превърне в една обединена трансгранична защитена територия. За природата географските ни граници не съществуват, тя ни е дар на всички и е добре да се съобразяваме с това. Важно е да имаме развити политики на добросъседство. Идеята е с обявяване на защитени територии по границата ни да обособим и трансгранични защитени територии. Дълго време тази граница е била част от Желязната завеса и е ограничавала свободното преминаване на границата, достъпа до конкретна природна зона, за съжаление също така е ограничавала и местното икономическо развитие. То не се е допускало съвсем умишлено по политически причини. Сега идеята е обратна – да създаваме условия за трансграничен обмен на кадрови потенциал и нови съвместни бизнеси. За пример мога да ви посоча Евровелокоридор 13, който е по самата Желязна завеса и в България би могъл да създаде добри условия за велотуризъм. В този смисъл в цялостната ни концепция добре се интегрира и очакваното отваряне на новия ГКПП „Салаш – Ново корито“. Новият пункт за преминаване на границата ни със Сърбия е от значение за бизнеса и за туризма, особено на близките природни забележителности.
- Взехте участие в Министерска среща на страните по Конвенцията за съдействие при опазването и устойчивото потребление на река Дунав. Какви са решенията от нея?
По време на срещата утвърдихме План за ръководство на интернационалния басейн на река Дунав и План за ръководство на риска от наводнения в интернационалния басейн на река Дунав за срока 2022 – 2027 година. Тези документи са изключително важни за развитието на Северозапада. Предстоят много нови съвместни инициативи с Румъния. Искаме повече свързаност, повече екология, включително с нови защитени зони по самото поречие на Дунав, където има такива условия. Скоро предстои посещение у нас на румънския министър на околната среда за планирането на обособяване на общи трансгранични защитени зони. Ще коментираме нови мерки и за подобряване на биоразнообразието на водите на река Дунав, не само запазването популацията на есетровите риби и но и други важни въпроси. Акцент ще бъдат и възможностите за развитието на туризма – с велокоридора по поречието на Дунав, който е с огромен потенциал, но има и още доста за правене. Лично аз съм пътувал по този велокоридор в Австрия, познавам частта му в Унгария и Сърбия и виждам каква голяма перспектива има той да е от полза и за местните общности, ако се развива по-добре и у нас.
- Споменахте стремежа за по-голяма свързаност. Това означава ли, че ще работите и за нови връзки през самата река Дунав с Румъния?
Да. Надявам се да успеем да реализираме изграждането на фериботната връзка за леки и лекотоварни автомобили през Лом-Раст. От румънска страна всичко е вече завършено от преди повече от десет години и стои неизползвано, защото няма фериботен оператор и няма поставена точка от страна на Лом, където си има инфраструктура и са нужни финални действия. По време на служебното правителство вече е изготвено едно предпроектно предложение и се надявам заедно с Транспортното министерство и Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се стигне до заработването на тази фериботна връзка.
- Навлизайки в северозападна България, освен на природни гледки, човек се натъква и на места с насъбран боклук. Какви мерки планирате за подобряването на събирането на отпадъци?
Този проблем е сериозен. Скоро изпращах екипи на местните РИОСВ на проверка. Две неща сме набелязали като целеви. Едното е засилването на контрола. Важното е да има навременно установяване на нерегламентираните сметища, за да се вземат мерки от конкретната община, която администрира тези територии. Частните собственици също трябва да подлежат на по-строг контрол при високо замърсяване на частни терени. Другото ни поле на дейност са съществуващите нерекултивирани сметища. За тях сме планирали от Държавния бюджет допълнително 10 милиона лева за решаването на проблема в цялата страна, с такива сметища които са извън наказателната процедура.
- След рекултивирането на подобни сметища е важно и правилното залесяване. Имате ли визия за инициативи в тази посока?
Всъщност, предстои цяла мащабна кампания по залесяване. Идеята ни е да я реализираме съвместно с горските стопанства, но ще включим всички, които искат да помогнат – неправителствени организации, сдружения и др. За целта в момента се опитваме да пренасочим средства от настоящата Оперативна програма „Околна среда“ към горските стопанства. Идеята ни е до 2030 г. да напарвим солидно залесяване на цялата страна. Скоро ще обявим конкретните стъпки. Много е важно не просто да засаждаме дървета, а да садим там, където трудно по естествен начин се случва залесяване. Приоритет ще бъдат места, на които една добре залесена гора би била в полза на земеделието, ще се насочим и в локации около пътищата, за да може растителността да бъде естествен филтър на вредните емисии и фините прахови частици във въздуха. Не бива да забравяме, че новата селскостопанска политика изисква 10 % от земеделските земи да се превърнат в диви площи. Амбицията ни е да има средства най-малко за първите две-три години за провеждането на тази мащабна всеобхватна кампания по залесяване.
- Говорейки за селскостопански площи, там където земята не е плодородна, в северозападна България започна изкупуване на терени за изграждането на фотоволтаични полета. Какво ви е отношението към този процес?
Винаги съм подкрепял алтернативните източници на енергия – те са ключ към по-чиста среда за живот на всички. Затова не разбирам реплики от рода на: Защо купуват краварник и строят фотоволтаично поле, децата ядат мляко, а не фотоволтаични панели? Според мен, трябва да се мисли по-глобално – няма никаква полза да добиваме мляко, за чиято пастьоризация са били изгорени въглища например, замърсили природата и обезсмислили стойността на въпросното мляко. В този смисъл, съм обнадежден, че в Оперативната програма „Околна среда“ за следващия програмен период ще бъдат предвидени средства за изграждане на фотоволтаични системи в домакинствата, особено за бедни семейства. Това е включено и в Плана за възстановяване и устойчивост. Има индикации, че все повече ще започне да се мисли и да се действа по съхраняване и защита на най-голямото ни богатство – нашата природа.
МОСВ – кошер с работливи пазители на природата (част I)