Начало История „Мизийци, прочути в бой ръкопашен…“ – откъс от „География“ на Страбон – I част

„Мизийци, прочути в бой ръкопашен…“ – откъс от „География“ на Страбон – I част

от Mariana Gomileva
3036 преглеждания
"Мизийци

На снимката: Древни каменни плочи, изложени в музей „Конака“, Видин | снимка: Музей „Конака“ – Видин За много поколения историята на Балканските земи е била отдавна изгубено минало и романтични легенди. Днес историята не е само приказка и спомени от забравени време, а огромна колекция от документи, артефакти и летописи на хиляди автори. Историята е и наука, чиито врати Центърът по тракология на БАН отваря за любопитните, които нямат време или възможност да се заровят в книгите на древните автори. Проектът на Центъра „Проф. Александър Фол“ има за цел да издаде важни за тракологията писмени извори в услуга на студенти, изследователи и любители на античната история. Днес ви представяме „География“ на Страбон, част от трета глава, в която са древните описания на земите на траките, техните обичаи и народите, населявали Балканите преди създаването на Българската държава. Утре ще продължим с втората част на текста. За пояснения на древните имена вижте бележките най-долу. „1. Колкото до южната част на Германия отвъд Албис, то районът непоследствено до тази река се обитава от свевите. Непосредствено до тях е земята на гетите. Тя, макар и да е тясна в началото, като се изпъва по течението на Истър на южната му страна и на отсрещната покрай планинската част на Херкинския лес (защото земята на гетите обхваща и тази част от планините) след това се уширява на север чак до тирегетите. Но точните граници не мога да кажа. Поради непознаването на тези райони е обърнато внимание на онези, които са създали митичните „Рипейски планини”50 и „хипербореите”51, а също така и на всички онези лъжливи твърдения на масалиота Питей, по отношение на земята покрай океана, където използва за прикритие познанията си по астрономия и математика52. Така че тези автори трябва да се пренебрегнат. Всъщност дори Софокъл, когато в ролята си на трагичен поет говори за Орейтия53 и ни казва как била отвлечена от Борей и отнесена „над цялото море до краищата на земята и до изворите на нощта54 и небесните простори55 и до древната градина на Феб56”, неговият разказ не може да има никакво отношение към настоящото проучване и трябва да се пренебрегне, както го е пренебрегнал и Сократ във „Федър” 57. Но нека продължим разказа си за онова, което сме научили от историята, както древната, така и съвременната. 2. Прочие, елините са приемали, че гетите са траки. А гетите са обитавали от двете страни на Истър, както и мюзите, които също са траки и са еднакви с народа, който днес се нарича мизи. От тези мюзи произхождат също и мюзите, които днес живеят между лидийците, фригите и троянците. А самите фриги са бриги, тракийско племе, каквито са и мигдоните, бебриките, медовитините58, витините и тините, и, според мен, също така и мариандините. Всички тези народи, разбира се, напълно са напуснали Европа, но мюзите (мизите) са останали там. И Посидоний според мен е прав в предположението си, че Омир поставя мюзите в Европа (имам предвид тези в Тракия), когато казва: После обърна очи лъчезарни в обратна посока, вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци и на мизийци, прочути в бой ръкопашен…59 Защото със сигурност ако Омир имаше предвид мизите в Азия, то изказването нямаше да е свързано. Всъщност, след като Зевс извръща очи от троянците към земята на траките, би било акт на човек, който обърква континентите и не разбира фразата на поета, да свърже с Тракия земята на азиатските мизи, които не са „далече”, а имат обща граница с Троада и са разположени зад нея и от двете й страни, а са отделени от Тракия с широкия Хелеспонт. Защото „обърна” означава преди всичко60 назад, а този, който премества погледа си от троянците към народа, който е или зад троянците, или от двете им страни, всъщност измества погледа си по-надалече, а не „назад”61. А добавената фраза62 е доказателство за точно тази гледна точка, тъй като поетът е свързал с мизите „хипемолгите”, „галактофагите” и „абиите”, които всъщност са живеещите във фургони скити и сармати. Защото в днешно време тези племена, както и племената на бастарните, са се смесили с траките (всъщност повече с тези от другата страна на Истър, но също и от тази страна). С тях са се смесили и келтските племена, боите, скордиските и тавриските. Скордиските обаче някои ги наричат „скордисти”. А тавриските биват наричани също така „тевриски” 63 и „тавристи” 64. 3. По-нататък Посидоний казва за мизите, че поради своята набожност се въздържат от ядене на живи същества, а заради това – включително и от стадата им. И че за храна използват мед, мляко и сирене, като живеят мирен живот и по тази причина са наричани „богобоязливи” и „капнобати” 65. И има някои от траките, които живеят без жена; наричат ги „ктисти”66 и заради почитта, на която се радват ги смятат за святи и живеят освободени от всякакъв страх. За всички тези народи поетът говори като за „горди хипемолги, галактофаги и абии, най-справедливи хора”. Но „абии” ги нарича най-вече затова, защото живеят без жени, тъй като според него живот без жена е наполовина цялостен, също както според него наполовина пълен е „домът на Протезилай”, защото е вдовствен67. И говори за мизийците като за „прочути във бой ръкопашен”, защото са непобедими, както е с всички храбри воини. И Посидоний добавя, че в тринадесета книга трябва да се чете „мизийци, прочути във бой ръкопашен” 68, вместо „мюзийци, прочути във бой ръкопашен”. 4, Но може би ще е прекалено да променяме четенето, което се е утвърдило от толкова много години. Защото много по-достоверно е хората да са се наричали мюзи първоначално, а по-късно името им да се е променило в това, което е сега. А колкото до термина „абии”, то той може да се тълкува точно толкова добре като „бездомни” и „живеещи във фургони”, колкото и като „неженени”. Защото след като несправедливостите се свързват най-вече с договарянията и с печеленето на богатство, основателно е било онези, които живеят оскъдно и скромно да бъдат наречени „най-справедливи”, след като и философите, които поставят справедливостта най-близо до въздържанието, се стремят над всичко останало към лична независимост и простота. И оттам крайната сдържаност отклонява някои от тях към киническия начин на живот. Но колкото до твърдението, че те са „от жени лишени”, то поетът не намеква за нищо такова и особено при траките и гетите между тях. Вижте какво казва и Менандър за тях, което, както човек с основание би могъл да предположи, не е измислено от него, а е взето от историческите разкази: „всички ние траките, а най много от всички ние, гетите [защото и аз се хваля, че съм от този род], не сме особено сдържани”69 И малко по-надолу привежда доказателствата за тяхната несдържаност в отношенията им с жени: „Защото всеки мъж при нас се жени за десет или единайсет, а някои и за дванайсет или повече. А който случи му се да умре преди за четири или пет да се е оженил, оплакват го хората там като окаян, отишъл си неженен и без брачна песен.” Всъщност тези факти се потвърждават и от други автори. И не е разумно да се предполага, че един и същи народ ще смята за окаян живота без много жени и в същото време ще смята за благочестив и справедлив живот, който е напълно лишен от жени. И, разбира се, да се смятат за „богобоязливи и капнобати” лишените от жени в голяма степен противоречи на общите представи по въпроса. Защото всички са съгласни, че жените са смятани за основателки на страхопочитанието към боговете и че тъкмо те подтикват мъжете към по-ревностно почитание към боговете, към участие в религиозни празненства и в жертвоприношения, и рядко може да се намери мъж, който да живее сам и да е отдаден на тези неща. Вижте отново какво казва същият поет, когато въвежда мъжа, негодуващ заради разходите, харчени от жените за жертвоприношенията: „Боговете измъчват най-вече нас женените; все трябва празник някакъв да празнуваме.” 70 И отново, когато въвежда Женомразеца, който се оплаква от същите неща: „Жертви принасяхме по пет пъти на ден, По седем служителки биеха цимбали около нас, А други викаха до небесата.” 71 Ето защо тълкуването, че безбрачните мъже от гетите са особено благочестиви явно противоречи на логиката, докато тълкуването, че почитта към боговете е силна у това племе според казаното от Посидоний и от други исторически разкази не е недостоверно. Речник: 50 Cp. Plin. 4.26. 51 Cp. 1.3.22. 52 Cp. 1.4.3‑5, 2.3.5 и 2.4.1‑2. 53 Дъщерята на Ерехтей, атически цар. Цитираният тук пасаж е фрагмент от изгубена драма (Nauck, Fragmenta, 870). Cp. Antigone, 981 ff. 54 Запада. 55 Изтока. 56 Явно юга; така Борей я е отнесъл до четирите края на земята. Домът на Борей (Северният вятър) спор. поетите е бил в Хемус (Стара планина) или Рипейските планини, на „Сарпедонската скала”. 57 Plat. Phaedrus 229. 58 Правилното произношение на името е „медобитюни”. 59 Ил. 13.3‑5. 60 Другото значение на въпросната дума (рЬлйн) е „отново”. Аристарх, големият изследовател на Омир (ок. 155 г. пр. Хр.), цитиран от Хезихий казва, че „поетът обикновено употребява думата рЬлйн в смисъл на място, а не както нас, в смисъл на време”. 61 Т.е. „назад” от себе си. 62 „и още на млекоядци, добри хипомолги, на честни абийци” (Ил. 13.6). Cp. 1.1.6. 63 По-старото четене „лигуриски” е поправено от Майнеке на „тевриски”. 64 Cp. ”тевристи”, 7.2.2. 65 Учени са предлагали различни поправки на „капнобати”, но няма различия в изписването на думата в многото ръкописи. Букв. й значение е „ходещи по дим” и вероятно намеква за дима при жертвоприношения, както и за безтелесното съществуване на човешката душа, или пък (Hdt 1.202 и 4.75) за опияняващия дим, получаван при хвърляне на конопени зърна върху нажежени камъни. 66 Буквално „създатели”, „основатели”. Но също като „капнобати” източникът на думата тук е неизвестен. 67 Ил. 2.701. 68 Ил. 13.5. 69 Този и сл. фрагмент са известни само оттук (Kock, Com. Attic. Frag. 547‑548). 70 Фрагмент от изгубена пиеса (Kock, fr. 601). 71 Фрагмент от Misogynes (Woman-Hater). Kock, fr. 326.

Карта от 1826 г., показваща Дакия и Мизия. Отпечатана в Париж | снимка: Б. Тошев

Карта от 1826 г., показваща Дакия и Мизия. Отпечатана в Париж | снимка: Б. Тошев

Подобни статии