Някогашниият производител на ризи „Вида стил“ вече не съществува, но в леката промишленост мястото му е заето от компанията за луксозни мъжки ризи „Слам клоудинг“ | снимка: „Слам клоудинг“
Преди няколко дни ви разказахме за Видинския край през 60-те години. Книгата на Петър Попов, икономически географ, е публикувана през 1965 г. и е предоставена от „Белоградчишки лист“ на проф. Борислав Тошев, след като му е изпратена от проф. Златозар Боев. Днес продължаваме с втората част, в която се разглеждат заложбите и потенциалните възможности за развитие на обл. Видин. Някои от тях вече изглеждат остарели за днешните технологии и развитие – например залежите от въглища едва ли тепърва ще бъдат разработвани, а Блоградчик, за щастие, не се превърна в Златни пясъци и Слънчев бряг.
Преди точно 10 години холдингът „Енемона“ обяви огромен проект за добив на въглища – „Ломски лигнити“, но той остана неосъществен. Северозападна България има огромен късмет, че „прогресът“, както са го разбирали преди време, не достигна напълно района. Иначе сега можеше да имаме копие на мъртвия пейзаж от добива на въглища в Маришкия басейн. Други находища – като това на гипс, са добре разработени и там работи „Гипс Кошава“. Компанията изпадна в затруднение заради кредити, но преди няколко месеца правителството разреши концесионния договор да се прехвърли към ново дружество и засега изглежда е спасена.
Напоителните системи, някогашна гордост на България, отдавна са изоставени и разрушени почти навсякъде. За жалост прекрасните дадености на Видинско за отглеждане на зеленчуци, лозя и плодове не се използват пълноценно и земеделието е основно зърнопроизводство.
