Чешмата-паметник „Малинарката“ в центъра на Берковица си върна автентичния облик. След дълъг период с повредено лице на скулптурата, майстор реставратор прецизно възстанови детайла — и емблематичният символ на града отново посреща жители и гости такъв, какъвто са го познавали десетилетия наред.
Инициативата е на кмета Радослав Найденов, а целта е ясна — паметникът да бъде върнат към първоначалния си вид, без да губи духа, заради който е издигнат.
А духът на „Малинарката“ е дълбоко вплетен в берковската идентичност. Скулптурата не е случаен паметник — тя е посветена на стихотворението „Малини“, написано от Иван Вазов през 1880 г. по време на негов престой в града. Легендата разказва, че на път към връх Ком, в местността „Самарите“, писателят срещнал млада берковска мома с кошница малини — и вдъхновен от срещата, написал стиховете на място, облегнат на камък, който оттогава носи неговото име. По-късно текстът е сложен на музика от берковския композитор Красимир Цветков и се превръща в най-популярната песен в Берковския край — песента за малинарката. Именно тя стои в основата на идеята за изграждане на чешмата-паметник.
Чакай, момне, стой да зърна
тия очи сини,
твойта кошница е пълна
с алени малини.
От зори си ги забрала
със розови пръсти,
брала си ги, па си пяла
сред горите гъсти.
Постой, момне, за почивка,
вечеря е хладна:
за реч топла, за усмивка
душа имам гладна.
Чужденец съм в тез долини,
планини омайни,
много нещо с теб дели ни,
малко ний се знайме!
И аз, и ти йощ сме млади,
живот ни очаква,
но орисница ни даде
участ не еднаква.
Твойто бъдеще ти свети,
мойто в мрака тъне;
твоят път е пълен с цвете,
моят само с тръне!
…………………………………………………
Берковица, 1880
Статуя на „Малинарката“ в Берковица
От общината апелират към берковчани да се грижат за обществените обекти, скулптурите и парковите елементи в града. „Нека ги ценим и да се грижим за тяхното съхранение, за да останат и за бъдещите поколения“, призовават от местната администрация.