Центърът на града | снимка: общ. Лом
С пълно право Лом може да се нарече вратата, през която Европа идва в съвременна България. В деня на мъченици Вяра, Надежда, Любов и София Лом отбелязва своя празник. Макар някогашното значение на пътя по Дунав и дунавските пристанища да се е поизгубило, Лом е запазил аристократичния си блясък и богат културен живот.
Днешният град е наследник на древния римски град Алмус, който бил построен на мястото на старо тракийско селище. През Средновековието се развива като важна крепост с манастир. В османските регистри е описан като Лом паланка, който от XIX век придобива все по-голямо значение. Ломчани вземат дейно участие във Въстанието от 1850 г., известно като Белоградчишкото (неправилно наричано Видинско). През 40-те години на XIX век корабоплаването по Дунав става все по-активно и придобива важно стопанско значение. Лом е едно от първите организирани пристанища и през 1837 г. тук за пръв път акостира кораб от Австрия. Само година по-късно дунавския град вече има корабна агенция на „Императорско и кралско привилегировано Дунавско параходно дружество“.
Лом се превръща в кръстопът на маршрутите към Виена и Западна Европа. Пристанището обаче, както и по други български градове, не е само износ и внос на стоки. През него пътуват търговци, индустриалци, през него идва културата и архитектурата на Централна и Западна Европа. На 27 ноември 1877 г. руските войски освобождават града от османска власт. След официалното установяване на границите дунавските земи и Лом остават в Княжество България. Започва бурно развитие на образованието, строителство по виенски стил, прокарват се улици, откриват се нови и нови търговски кантори, привлечени са нови жители. Пре 1880 г. в Лом имало 7500 постоянно живеещи.
Тук е открито едно от първите читалища в България от книжовника и театрал Кръстю Пишурката през 1856 г. само няколко месеца след първото българско читалище в Свищов. Читалище „Постоянство“ работи до днес и обогатява културната програма на общината. Паралелно се откриват нови училища, които започват обучение по най-съвременни модели. През 1921 г. реалната гимназия на Лом става Педагогическо училище, дало подготвени учители за цяла България. Днес негов наследник е гимназия „Найден Геров“. Неин възпитаник е лекарят д-р Андрей Георгиев, практикувал и живял след Втората световна война в САЩ. Преди няколко години д-р Георгиев дари 1 млн. долара на гимназията за стипендии на даровити ученици.
Много са бележитите личности, родени в Лом и свързани с града и един материал няма да ни стигне да ги изброим. Задължително ще споменем голямата българска писателка и поетеса Яна Язова, родена в Лом като Люба Ганчева. Писателския си псевдоним получава от проф. Александър Балабанов, който става неин приятел и ментор. Язова е възхвалявана от критиката, предричат й блестящо бъдеще, тя се отличава ярко от жените-поетеси и писателки в България на 30-те и 40-те години. По-късно е забравена от новата власт, отказват й публикуване, но Язова не спира да пише. В края на 80-те и в следващите десетилетия нейните книги отново започват да се издават и читателите откриват наново големия талант на Язова.
Не само културата се развива активно в Лом – тук през 1894 г. чехите Малотин и Хозман отварят пивоварна, която работи и до днес. Заработват много фабрики, организират се дружества и търговски представителства, създадени са банки и параходни сдружения. След 1944 г. икономиката на града се променя и той става център на хранително-вкусова промишленост, като запазва значението на пристанището си.