Начало Икономика Липсват пилоти? Перфектното място за обучение може да е Видин

Липсват пилоти? Перфектното място за обучение може да е Видин

от Mariana Gomileva
3042 преглеждания

България може да спечели със създаването на висше училище за пилоти във Видин | снимка: „Дарик“

През последните дни лошото време още веднъж показа колко неглижиран откъм инфраструктура е регионът на Северозападна България. Снегът затвори прохода „Петрохан“, така пътят от София и Югозападна България остана вечно ремонтиращата се магистрала „Хемус“ с продължение натоварения Е79, както и двулентовия планински път през Искърското дефиле. Няма да се спираме върху положението с БДЖ, което всеки, пътувал с влак, го знае. Една от големите грешки беше закриването на летището във Видин. Друга грешка, която и досега се повтаря като мантра, е „липсват хора“ и „няма пътници“. Сякаш едно летище трябва да служи основно на пътническия трафик и евентуално – да преминават малко товари.

По тази логика на много места по света нямаше да има летища, а логистичните компании нямаше да разчитат на въздушен транспорт за голяма част от доставките си. Напротив – икономически целесъобразно е летищата да бъдат на ключови места, да имат удобна връзка и възможност за складове и логистични бази. При това няма нужда да си представяме нещо грандиозно. Който е пътувал из вътрешността на Италия със самолет лесно ще си спомни колко малки, компактни и удобни летища обслужват пътнически и товарни самолетни и при това правят бърза жп връзка.

Какви перспективи има пред летище „Иново“ – разказва Петър Гавраилов, дългогодишен журналист от „Капитал“, пътешественик с интерес към самолетите и сантимент към Северозапада. Публикуваме текста от личния му блог: „Управление на бъдещите облаци“. Заглавието е допълнено от severozapazenabg.com.

През последните дни (септември 2017 г., бел. ред.) излезе новината, че Ryanair отменят стотици полети в следващите 6 седмици, като това ще засегне хиляди пътници по дестинации в цяла Европа. Причината за това е тривиална – най-бързорастящата и с най-голям авиопарк авиокомпания в Европа има трудности с това да задържа екипажите си. Казано накратко – няма пилоти, които да летят по маршрутите. Като се има предвид, че средно самолет на лоу-кост превозвач прави средно между 6 и 8 полета дневно с продължителност 1.5-2 часа, т.е. една машина е във въздуха 10-12 часа, понякога и над 15 часа. Изискването за един пилот е да прави не повече от 100 часа месечно и 900 часа годишно, което изисква от Райънер да поддържа поне по 5-6 екипажа за всяка налична машина, за да може да изпълнява разписанието си. Това важи и за другите авиокомпании, които усещат ръста на въздушните превози и осезаемия натиск на азиатските си конкуренти. Особено в сегмента пилоти и особено командири на самолети, авиокомпаниите от Залива и Китай често пъти са несравнимо по-добър избор от европейските такива. Според някои проучвания, до 2025г. недостигът в световен мащаб на пилоти за най-масовия тип граждански самолети – Boeing 737 и Airbus от серията A318-А321 ще бъде от порядъка на 30 хиляди души.

В тази ситуация България би могла и да спечели, ако инвестира в образованието на подобни кадри. И още по-добра инвестиция би могла да е, ако подобен Институт, или Висше политехническо училище за транспорт или Не-е-важно-как-ще-се-нарече бъде позиционирано във Видин. Причините за това са няколко, отвъд моя сантимент към родния град на жена ми.

Видин е с перфектна локация – на брега на плавателна река, има жп-връзка с Румъния, а някой ден ще има и със Сърбия – въпрос на време е да се свържат българската и сръбската жп-мрежи при Брегово-Неготин. В добавка, до Видин все още съществува, макар и само като писта, бившето летище Видин. С държавно гарантирана инвестиция в рамките на няколко милиона това летище може да отвори отново и да приема полети, както и да служи за база за обучение за пилоти. Един Институт за въздушен, воден, железопътен и шосеен транспорт може да е точно на мястото си там. Така Видин може да получи ВУЗ и свързаните с това привилегии и развитие, поток от млади хора и т.н.

Видин е и символ на неглижирането на цял един регион от страна на централните власти и подобна подпомогната от държавата инициатива ще е знакова. Последиците ще се усетят далеч след мандата на правителството, което я направи, но затова и държавното управление е подчинено на дългосрочни принципи.

За да се фокусираме на летателното обучение, може да отбележим – цената на която един младеж може да се сдобие със CPL (Commercial Pilot License) варира между 35 и 60 хиляди евро – непосилна сума, ако семейството му не я отдели. За банков заем също е трудно да се говори в такъв размер, а ако един човек започне да лети на 25-30-годишна възраст, то може да има пълноценна кариера поне 30-35 години в авиацията, със средна годишна заплата доста над 30 хиляди евро. За него няма да е проблем след време да изплати обучението си дори в двоен размер – т.е. де факто да финансира други двама бъдещи пилоти. Освен пилоти, нуждата от кабинен персонал, наземен персонал и други позиции също ще расте.

Не виждам никакъв смисъл в София да има Транспортно училище – ВТУ Тодор Каблешков, бившето ПЖИ. Съвсем успешно то може да се измести във Видин и там да получи развитие като пълноценен ВУЗ, вместо да събира студенти в 5 класирания просто за да запълни поръчката си. Другите ВУЗ-ове, които предлагат “транспортни” специалности – Техническите университети в София, Пловдив, Габрово и Русе, също могат да спечелят от подобна синергия, както и ВВМУ във Варна и Факултет Авиационен в Долна Митрополия.

Не е задължително подобен Институт или Център да дава дипломи за бакалаври или магистри – важно е от там да излизат реално добре обучени специалисти – пилоти, капитани на кораби, локомотивни машинисти, техници и т.н. – хора с реални професии. Би могло да се договори с голяма авиокомпания да направи свой център за обучение, около който държавата да оформи клъстър с други близки специалности.

И не на последно място – съживяването на летище Видин може да се окаже също толкова успешен ход за свързване с останалите региони на страната, както и дълго отлагания скоростен път и тунел под Петрохан. Не вместо, а заедно с тях, може да превърне региона в успешен пример за държавна политика, произвеждащ нужни кадри, а не безработни и безхаберни хора.

След като прочетохме анализа на Петър Гавраилов се сетихме за един интересен факт – един от създателите на глобалбата логистична компания DHL е роден във Видин. Това е Леон Исак Асео, впоследствие емигрирал и променил името си на Робърт Лин. Негова е буквата L – съкращението на компанията е от имената на тримата основатели. Историята не е наука на случайностите, а на логичните връзки и продължения. Вярваме, че рождението и делото на видинчанина Леон не е случайно. (допълнено от severozapazenabg.com)

Подобни статии