Гръмотевична буря над Врачанския балкан / снимка: Йордан Недялков
На 20 юли Църквата почита свети Илия, старозаветен пророк, който е възнесен жив на небето с огнена колесница. Според народната вяра, при подялбата на света от братята юнаци, на свети Илия се падат “небесните води”:
Паднали му се летни гръмотевици,
паднали му се летни трескавици,
да си лети под синьото небо,
да си лети със темните облаци,
да заключва в Черно море,
да заключва, още да отключва;
да си дава роса и дъждове.
Свети Илия е повелител на гръмотевиците и светкавиците – предизвиква ги, препускайки с огнената си колесница по небето. Наречен е “свети Илия Гръмовник”. Ако се разгневи, светецът може да причини продължителна суша. Затова на Илинден не се работи – празнува се за от проливни дъждове и градушки. Яде се печен кукуруз (царевица). Многото оброци и курбани за омилостивяване на светеца и предпазване на реколтата от градушка и наводнение са характерни за празника във Врачанско. В селищата около Враца се правят по два-три оброка, в различните махали да се честват – курбани да се правят, с общи трапези и молебени.
Около Илинден се случва да има гръмотевици. За тях в Мизия казват, „че свети Илия си е изпил виното и търкаля празните возилници по небето, та да ги стегне за новото вино.” Това е денят, от който на много места започва подготовката за брането на лозята: стягат се кошове и каруци, попарват се бъчви и каци.
По традиция се коли най-старият петел в чест на светеца и се късат първите узрели пъпеши и дини. В крайдунавските села децата влизат в лозята и късат първото зрело грозде. В Игнатица празнуват празника за от „трескотева” и на този ден вадят мед от пчелите. В Кунино до Илинден стопаните трябва да са дожънали нивите, а на много места започва вършитбата, която трябва да приключи най-късно до Богородица.
Познато е вярването, че дъждът на Илинден вещае плодородие.
„Ако удари на Илинден дъжд и завари кукуруза на едно перо – нема да остане чорбаджията гладен. На Илинден требва обезателно да вали дъжд и тогава нема да остане чорбаджията гладен.
На Илинден се прават оброци. Ние в село имаме оброк „”Свети Илия”. Там се заколат две-три овци, направат… курбан му викаме, молитва…
Свети Илия е голем празник. Ние тука сме ходиле на Струпец, на манастира…
(Петър Горчев Цеков, р. 1922 г., с. Лик, Врачанско.)
Струпешкият манастир „Свети Пророк Илия” е известен още под името Тържишки манастир, заради съседно тържище, което, според предание, било възникнало още по времето на Второто българско царство. Най-старата сграда, съхранена днес в манастира, е съборната църква, за която се смята, че е била построена през ХVIІ-ти век.
Църквата в Струпешкия манастир
В края на XVII-ти век манастирът е опожарен от турците. Възстановяването му започнало през 1824 година, когато врачанинът Димитраки Хаджитошев успял да привлече на своя страна в делото Врачанския митрополит. Строителството на сегашния манастир започва през 1851 година. В 1857 година, със средства на граждани от Ловеч и околните села, е изграден нов жилищен корпус –- една от най-красивите и добре устроени утилитарни манастирски постройки от ХІIХ-ти век. Осветен е на 15-ти април 1857 година от Врачанския епископ Доротей.
Дворът на Струпешкия манастир
Скоро Струпешкият манастир се превръща в духовно и революционно средище. Тук с малки прекъсвания между 1859 и 1868 година е живял и работил книжовникът Дамаскин Хилендарец и не веднъж са намирали убежище Васил Левски, Никола Обретенов, Мито Анков. До каменната чешма и средновековната малка църквичка през 1991 година е осветен нов храм за нуждите на поклонниците-богомолци в манастира. Струпешкият манастир “Св. Пророк Илия” е обявен за паметник на културата.
Денят е патронен празник на детското летовище в м. Леденика. То е открито и осветено на Илинден 1928 година. Всяка година на този ден много граждани, членовете на Родитело-учителската дружба, която го изгражда, родители и летуващите деца участват в това скромно тържество.
Източник: Карта на времето, РБ „Христо Ботев“ – Враца