Репляна е малко село близо до Белоградчик, в съседната общ. Чупрене. Точната история за възникването му не е ясна. Публикуваме една легенда за Средновековието и битки, случили се в землището на днешното село. Исторически епизодът звучи достоверен – по време на Кръстноносните походи битките на българското население с кръстоносците не са рядкост. Материалът и снимката са от „Белоградчишки ежедневен илюстрован лист“ на проф. Борислав Тошев.
Текстът е от книгата на Асен Димитров Маричев (1913-2000), ставрофорен иконом
На тепето на един от трите върха и сега личат останки от старо укрепление. Местността носи името „Градище“. В центъра на същото има издълбана яма – водохранилище. Тук водата е докарвана чрез скачени съдове по глинени тръби чак от изворите от самата Стара планина. Следите от водопроводния канал още личат. Недалеч от това „Градище“ се намира единият от поменатите манастири – „Св. Архангел Михаил“. И там има голяма яма – водохранилище. Тия два манастира и това укрепление „Градището“ непременно са имали връзки помежду си. Преданието продължава. При нашествието на латините, респективно кръстоносците, обитателите на околните селища били събирани на сигурно място в крепостта. Латините я обсадили и държали под напрежение дълго време.
Било горещо лято. Латините със своята конница напирали всеки ден, но напразно. Хора и коне били изтощени до крайност. Жажда голяма. Нужна е вода – но къде в оня южен склон от нажежен варовик. Конете копаят с крака и изведнъж пробиват тръбите на водопровода. Превземането на крепостта е сигурно. Притокът на вода във водохранилището на „градището“ спира. Обитателите разбират безизходното си положение и измислят хитрина. Времето било ветровито. Нагласили гайди и тъпани на вятъра. Чувала се музика. Обсадителите вече били спокойни и вече не бързали. Обсадените сега се веселят, но гибелта им утре и сигурна. Успокоени от тая мисъл, обсадителите отслабили бдителността, а обсадените ковали конете с обратно направление на подковите и тихомълком през нощта се оттеглили на запад в непристъпните усои, обрасли с вековни гори.
Чакали латините. Музиката не спирала. Те отново се активизирали. При последния пристъп намират вратата на крепостта отворена, гайдите и тъпаните набити на високи колове свирят от вятъра, а дирята от конете показвала вместо излизане, влизане в крепостта. Разбрали, че са измамени, латините се втурват в близките манастири. Палят и ограбват всичко. Така завършила епопеята на местното население през онова време, когато латините вместо да идат да освобождават Божия гроб, се ширели из Балканския полуостров като в своя земя.
Една мраморна колонка доскоро се търкаляше пред главната врата на църквата в с. Реплана, очуквана от боледуващи, взимали парченца от същата за цер – останка от манастира „Св. Архангел Михаил“.
Авторът на книгата Свещеник Асен Маричев е от с. Репляна, Белоградчишко. Той е учил в Търговище и Чупрене, след което е продължил гимназиалното си образование в Белоградчик. В обяснителния текст към книгата Асен Маричев посочва, че сведенията за далечното минало на Репляна, включително и горната легенда, са получени от стария учител Анто Цветков Мутин още през 1935 г. Според Анто Мутин селото съществува в настоящия си вид от 1776 г. Името на Анто Мутин се споменава и в „Експедиция в Северозападна България 1956“, БАН, 1958 г.
Сюжетно легендата за с. Репляна е идентична с легендата за с. Калугер, въпреки че двете белоградчишки села са отдалечени едно от друго на около 25 км. И в двете села има възвишение „Градище“, където някога е имало крепост. И на двете места в близост е имало манастир. И на двете места са водени люти битки. Разликите са в някои детайли – в легендата за с. Калугер по разказа на Киро Панов (1898 г.) защитниците на крепостта са българи, а нападателите – турци; в легендата за с. Репляна не е съвсем ясно кои са защитниците на крепостта, в която се е криело местното българско население, а нападателите са „латините“ – кръстоносците