Легенда за „Субашин чешма“ край Белоградчик

„Субашин чешма“ 1910 г. / снимка: сп. Венец

В района на Белоградчик има много чешми, които във времето са радвали местните жители с бистрите си студени води. Една от най-известните от тях е „Субашин чешма“. Ето една легенда за нея, разказана от Таня Мезева:

Легендата от стари времена

разказва ни за „Субашин чешма“,
как нейната, горчивата вода,
превърнала се в бисерна сълза.

Живял разбойник с името Дервиш,
злодей известен с вълчи нрав свадлив,
що скитал сам из Стара планина
и дебнел всяка божия душа.
Богатия убивал за пари.
Бедния… навек да замълчи.
Тъй страх вселявал той, опиянен
от злото. И живеел ден за ден.

Но минали години… Остарял.
В роден дом да иде… не посмял.
Затуй отседнал в края на града
в колиба бедна… до една чешма.
А пък чешмата… със пелин вода,
горчива и отровна тя била,
щом пийнел някой, падал на мига,
от болест поразен, а не с ръка.

Но в ден случаен… двама мъдреци
отишли при Дервиш и му рекли,
че той навек ще бъде опростен,
погуби ли по-грешен, озлобен.
И белег за това ще е чешмата,
щом бликне чиста, дар ще е, отплата
за стореното Божие добро –
живот спасил от дяволското зло.
Не им повярвал тоз разбойник стар,
нали си знаел, как е той живял, 
как камък му е станало сърцето, 
без капка обич… от гнева превзето. 

Минавали годините така,

течало времето като река,

но странникът край бедната колиба

от тежки мисли нивга не заспивал.

Но ето че, в късна нощ една, 

на златна есен с грейнала луна, 

дочул злодеят силен конски тропот

и жален глас, що молел се за помощ.

Видял и конник стиснал в ръце,

уплашено до смърт едно дете.

Сърце му затуптяло закърняло.

Пробудила се милостта заспала.

Скочил бързо. Ятагана грабнал.

Без да мисли, яростно замахнал.

Острието светнало в нощта.

Търкулнала се в пръстта глава.

„Извърших грях!“ – изплакал той наум.

„Но пък спасих детето от зулум!“

В тоз момент погледнал към чешмата

и ахнал. Струя бликала чудата.

Невярващ хукнал. Дланите измил,

а после устни жадни залепил

към бисерната течност, тъй позната,

която му пречистила душата.

„Субашин! Сладка, хубава вода! –

мълвял нещастникът. „О, чудеса!

Най-после, значи, съм простен

и мога да склопя очи спасен! „

От този ден, накрай Белоградчик,

пътници поспрели и за миг 

отпиват сладка, бисерна вода

от каменната „Субашин чешма „.