Христо Ботев | изображение: Музей „Хр. Ботев“ – Калофер
Довечера с тържествена заря-проверка във Враца ще бъде отбелязана 143-тата годишнина от гибелта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Зарята ще започне от 21 часа и ще се предава на живо по БНТ, а преди това от 19.30 часа ще им Тържествен концерт в Голяма зала на Драматично-куклен театър – Враца. Утре, 2 юни, от 11 часа е всенародното поклонение с молебен на връх Околчица. Там приключва и 73-тия Национален туристически поход „Козлодуй-Околчица“, който преди дни премина през връх „Милин камък“. На паметника в историческата местност бяха поднесени цветя и участниците в похода се включиха във възпоменателното честване.
В своя проект „Карта на времето“ от Регионална библиотека „Христо Ботев“ във Враца са записали едно предание, свързано с Ботевата чета и „Милин камък“.
Публикуваме го по повод 2 юни, Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Преданието е легенда, не почива на историята, но все пак вплита в себе си истински събития и народни вярвания.
Пресечената жълтица
В едно ранно майско утро в черкезката махала настъпило оживление. Зареждали се пушки, лъскали се ятагани, тропот и глъч се носели над притихналото селце. Българската махала привидно продължавала да дреме, смутена и зарадвана от слуха, че хиляди московци са слезли на Дунава и идват насам.
Чули се гърмежи. “ Комити, български комити идат ! “ – се понесла вестта над селото. По прозорците занадничали чипоноси дечица, а след тях и старите.
– Хоро играят юнаците! Вижте им и знамето! – завикали децата радостно.
С хоро заминали юнаците, и знамето отнесли, а след тях се задал тъмен облак – турски пълчища от всички страни заприиждали към Милин камък. Цял ден селото ечало от гърмежите и бойните викове. Многобройната сган се мъчела да разбие храбрата българска чета. Хиляди куршуми врагът изпушкал на халос. Неустрашими били момчетата на Ботев, като лъвове се биели в страшната горещина. Сам войводата през целия ден стоял изправен на позицийте и ги командвал в боя. Най-много стреляли срещу него турците, но куршумите не го ловели и отскачали все настрани. Една стара циганка – врачка събирала билки и треви в Балкана и ненадейно се озовала на мястото на боя. Дълго гледала тя смелия момък и сърцето й се напълнило със злоба и завист. Отишла тогава при турците и им рекла: – Небесният господар пази този момък. Омайно биле е пил, при самодиви е ходил. Но ако ми дадете един шиник с жълтици ще ви помогна!
– Аллах, аллах! Казвай! – завикали всички уплашени и обезверени от майското слънце.
– Вземете една жълтица и я разделете на две. С нея ще стреляте право в челото, иначе пак няма да го убиете!
Казала и изчезнала. Сложили тогава турците половин жълтица и с треперещи ръце зацелили младия юнак. Изтрещял зловещият златен куршум, ударил го в челото и изведнъж настъпила пълна тишина.
От ясното небе рукнал пороен дъжд и буйните потоци отнесли турците обратно към селото. Един последен гръм застигнал проклетата душманка в полето и завинаги я спрял там.
Храбрите момци понесли своя войвода към най-високия връх на хайдушкия Балкан…
Информатор: Анета Дилова, Из „Крал-баир“, 2000