Изглед към село Игнатица / снимка: официален сайт на с. Игнатица
Първите данни за името на северозападното село Игнатица са от турските регистри през 1548 г. под името Игнатиче. Според местно предание село Игнатица някога се е намирало в м. Пелиньо или Селимов камък. По време на една от чумните епидемии хората се разбягали зад дола в м. Ливагето. Има няколко версии за името на селото. Първата и най-разпространена е, че в селото в близост до извора Драгокя, на мястото на днешното село, най-напред се заселил един ковач на име Игнат. Той построил ковачницата си точно там. Първоначално селяните ходели за услуги при прочулия се майстор, но постепенно започнали сами да се заселват наоколо. Имал много красива жена и всеки, който ходел при него за услуга, казвал че не е бил при Игнат, а при Игнатица – жената на Игнат. Така възникнало сегашното село, а тя дала името на селото.
Кошници от село Игнатица / снимка: Кметство на с. Игнатица
Игнатица е разположено в старопланинска котловина, недалеч от десния бряг на р. Искър на 35 км южно от Враца. Районът е планински, нарязан с много долове, по които текът поточета и рекички. До 1965 г. с. Игнатица се е състояло от централно село и колибите: Владѐшко бръ̀до, Габро̀вница, Градѐшки дел, Гро̀бищно бръ̀до, Дѝлова падѝна, Дреньо̀во бръ̀до, Дубра̀вата, Ду̀йнов лаг, Ива̀нковец, Клису̀ра, Ко̀панина, Кру̀шовица, Ка̀меница, Ку̀нчова мратвина̀, Мито̀рово ка̀щище, Нико̀лово лицѐ, Одана̀тчене, Подгора̀, Прѐслап, Раплѝна, Расо̀ата, Са̀сеге, Траненскѝ рът, Цѐнови колѝби, Чу̀клата, Чръ̀жище и Чръжкѝ рът. Тези колибарски селища са били от 5-12 къщи и са създадени още в началото на XIX в. от отделни семейства на родовете в централното село. В края на ХХ в. населението живее в централното село Игнатица и в махала Габро̀вница, където има и начално училище.
История
Районът на селото е обитаван още от дълбока древност. Още в първото хилядолетие преди Христа /около пети век/ Искърският пролом е заселен от тракийското племе Трибали. През 75 г. пр. Хр. римските легиони навлизат в днешна Северна България, а през 29 – 28 г. пр. Хр. включват земите на Искърския пролом в Римската провинция Тракия. По това време и до края на римската епоха селото се е простирало в днешните територии на селата Зверино и Игнатица. През Възраждането, когато започват освободителните борби, покрай селото преминава четата на Панайот Хитов /лятото на 1867 година/, а също така и част от четата на Христо Ботев /след разделянето й/, начело с Димитър Икономов.
Паметна плоча в с. Игнатица / снимка: Кметство на с. Игнатица
Въпреки голямата древност на селото не се знае с какво име се е водило през вековете. Макар и незасегнато от войната пряко, през първите следвоенни години с. Игнатица бързо възстановява начина си на живот, преустроява се с промените и продължава ритмичното си развитие. Въпреки, че селото си остава бедно, със стари, но хубави къщи, до към 1956-1960 г. От този момент започва истинското разкрасяване на селото. През 1950 г. то се електрифицира, гатерът е снабден с електродвигател и се мести в долния край на селото. Създава се салон и кино, организират се манифестации, здравеопазването се развива.
Събор на с. Игнатица / снимка: „Карта на времето“
Реките, които минават през Игнатица не са големи, но те са достатъчно, за да задоволят стопанските нужди на населението. Изворите са много. На всеки извор има построена чешма или поне кладенче-Бахчата, Горни кладенец, Батилец, Извор, Конски кладенец и т.н.
Новите къщи в с. Игнатица започват да се строят след 1956 г. Те били от нов тип, в които има всичко необходимо-кухня, баня, гостна, спалня, детски стаи и мазета. До 1958 г. селото било на отделни махали, но след 1965 г. Игнатица придобива друг вид.
В района на Игнатица се намират останки на селище от бронзовата епоха и на тракийско селище от желязната епоха. В местността Кутровица са запазени две тракийски надгробни могили, които не са проучени от археолози. В поречието на р. Жръньовица има следи от трако-римско селище. На мястото на централното днешно село Игнатица има останки от богато българско средновековно селище и неговия некропол – м. Са̀лкин гроб. Останки от средновековни некрополи – до сградата на потребителната кооперация в селото и в двора на Илия Ненчев. Разкрити са християнски погребения с накити от XII – XIV в. От същото това време са и развалините на голямата средновековна крепост Градище. Игнатица се среща в османски регистри под името Игнатиче, които датират от средата на XVI в. и в един регистър за населението на селото от 1866 г. Старата носия на жителите е бялодрешковска.
Селото е в културната територия на Черепишкия манастир. Църквата „Св. Игнатий Богоносец” e изградена с дарения на местни жители и фирми. Строителните дейности се извършват предимно с доброволния труд на хората от селото и наетите по програмата за временна заетост в Игнатица. Осветена и открита на Игнажден – 20 декември 2007 г.
Бъдещето на село Игнатица е в развитието на високо-планинско екологично животновъдство и туризъм.
с.Игнатица / снимка: Кметство на с.Игнатица
Източник: „Карта на времето“, Калина Тодорова – Топонимията на природен парк „Врачански Балкан“, 2014, официален сайт на с. Игнатица