Начало История Конституцията на България и ролята на Антим I

Конституцията на България и ролята на Антим I

от Mariana Gomileva
344 преглеждания

16 април е Ден на Българската конституция и професионален празник на юристите в България. Денят се отбелязва от 1991 г. по инициатива на Съюза на юристите в България. На тази дата през 1879 г. е приета Търновската конституция – първата българска конституция, която се превръща в законодателна основа за обществено-икономическото развитие на новоосвободената държава. През 2020 г. честваме 141 години Българска конституция.

Конституцията на Република България от 1991 г., 1993 г. и 2018 г. / снимка: РБ „Михалаки Георгиев“ – Видин

Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 г., вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Състои се от 229 български народни представители, като задачата му е да изработи основния закон на Княжество България. На 16 април 1879 г. депутатите приемат окончателно първата Конституция, смятана за най-демократична за времето си и с всички свои недостатъци, осигурила прогресивно развитие и модернизация на България.

Антим I остава в българската памет като пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия, борец за независимостта на Българската православна църква, председател на Учредителното народно събрание, политик и общественик.

Екзарх Антим I / снимка: Държавен архив – Видин

Учредително събрание в Търново е тържествено открито на 10 февруари 1879 година със задача да създаде временните правила за избор на представители за Обикновено народно събрание и да избере княз. За него Антим I е избран като народен представител.

На 14 февруари 1879 година се е провело първото заседание на Учредителното събрание, което започнало с предложението на управляващия отдела на правосъдието Лукиянов, пълномощник на императорския комисар. Той се обърнал към Антим и го поканил да заеме мястото на привременен председател, като избере и  привременни подпредседател и секретари до избирането на Постоянно бюро. Така за подпредседател повикан бил Варненско-Преславски Симеон, а за секретари архимандрит Константин и Тодор Икономов.

Сградата, в която заседава Учредителното събрание в Търново, което наброява 229 народни представители. Бившият Конак, строен от Майстор Кольо Фичето (снимка: „Екзарх Антим I – зората на парламентаризма в България“)

На 22 февруари 1879 година, на четвъртото заседание е избрано Постоянно бюро. Гласуването за председател дало следните резултати: Антим – 51 гласа, Варненско-Преславски Симеон – 45, епископ Климент – 43, Драган Цанков – 28, Петко Каравлов – 18, Марко Балабанов – 19. Според правилника трябвало да се извърши балотиране, „но повдигнато от чувство на голяма признателност към многострадавшия старец и народен пастир. Негово Блаженство Антим Видинскаго, Събранието единодушно го прогласи за свой председател…“.

И още – в протокола на това заседание се посочва: „Негово  Блаженство зае мястото на председателя. Обяви заседанието открито и каза, „че сичкий образован свят си е обърнал очите към нас и че успехът на делото, за което сме се събрали, зависи от политическата мъдрост, която ще покажем“.

Така седем години след като е избран за български екзарх, Антим I става и председател на Учредителното събрание. Той пожелал на събранието благоразумие и умереност. Дни по-късно работата започнала по същество. Особено въздействащи за Антим I били разискванията по въпроса за националното единство на българския народ.

Работата на събранието обаче не спирала и на 7 март 1879 година била избрана 15-членна Комисия за съставяне на конституция по проекта, предоставен от Временното руско управление. Съставът на комисията включва: Марко Балабанов, Драган Цанков, Константин Стоилов, Тодор Икономов и Илия Цанов. Комисията издава документ след края на своята рапорт.

В заседанието на 14 март 1879 година по предложение на Петко Каравелов се четат писма и телеграми, изпратени до Народното събрание. Първата прочетена телеграма, отбелязана в протокола от заседанието, е от Видин, адресирана е до председателя Антим І и гласи: „Видинското население, като тържествува днес Императорския Российский празник и Деня на освобождението на целий Българский народ, поздравява чрез Ваше Блаженство всичките български представители, които са събрани днес в Търново, за да турят здрава основа на народното нравствено, умствено и материално подобрение. Съобщете това, Ваше Блаженство, на представителите предварително, като изразите чувствата ни към Негово Сиятелство императорския комисар.“

Рапортът на комисията върху основните начала на конституцията на Българското княжество е представен и изслушан на 21 март 1879 година. Той предизвиква много спорове и засилва поляризацията на силите в българския парламент. Народните избраници го отхвърлят и започва обсъждане на проекта член по член.

Депутатите, събрали се от всички краища на Княжеството, спорели по редица въпроси – за разкъсването на българските земи, за Органическия устав, който трябва да приемат, за устройството на държавата. Тяхната работа се следяла с интерес, възлагали им се големи надежди и очаквания.

Според Търновската конституция не се допуска монархът да бъде държавен глава едновременно и на друга страна. Няма право да дава амнистия на осъдени лица без това да е санкционирано от Народното събрание. Забранено е помилването от княза на министри, които са осъдени за нарушаване Конституцията. Посочено е, че при отсъствие на държавния глава от България негов наместник става Министерският съвет.

Резултатът от тримесечната работа на Учредителното събрание дошъл на 16 април 1879 година. Тогава председателят Антим I обявил приемането на Конституцията. Пред пълната зала с изправени на краката депутати, Aнтим I завършил речта си с думите:

„Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но то се разумява от само себе си. Нашето събрание беше като кораб изложен на бури; слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от народа за народа, и да сключим с църковната молитва: „Благодать Господа Нашето Иисуса Христа, любь Бога и Отца и причастие Света го Духа, буди со всеми нами, за да ни вразумява, наставлява и ръководи в конституционний живот. Амин.“

По този начин и било ознаменувано създаването и приемането на Търновската конституция, която провъзгласява Княжеството за конституционната монархия с парламентарно представителство; урежда държавното устройство в духа на принципа на разделение на властите; предоставя широки права и свободи на гражданите.

Ден по-късно, на 17 април 1879 година, императорският комисар Дондуков открил Първото Велико народно събрание под председателството на Антим, което избрало за български княз Александър Батенберг.

Животът и делото на Антим I остава несъмнен отпечатък в българската история и памет и става повод за почит и преклонение, които днес гражданите и гостите на Видин отдават на построен в негова чест Мавзолей.

Мавзолеят-гробница на Екзарх Антим І във Видин / снимка: „Правен свят“

Група документи в Държавен архив – Видин разкриват, че за построяването на мавзолея-паметник на Антим І във Видин е направено събиране на средства чрез дарителски фонд, създаден от Видински митрополит Неофит. Освещаването на мавзолея е извършено на 16 септември 1934 година с участието на цар Борис ІІІ и архиереите на Българската православна църква.

Мавзолеят-гробница на Екзарх Антим І във Видин / снимка: „Правен свят“

Над входа е изработен мозаечен портрет на екзарха. Отвътре е изографисан със стенописи. В центъра на помещението е разположена седяща скулптура на Антим I в кресло, с було и енголпие на гърдите, изработена от скулптора Анастас Дудулов. В подземието се намира саркофагът с тленните му останки.

Мавзолеят-гробница на Екзарх Антим І във Видин / снимка: „Правен свят“

Гробницата на Антим I се намира в двора на Видинската митрополия в квартал „Калето“. Мавзолеят е обявен за паметник на културата на 31 декември 1975 година.

Това е малка част от делото на Екзарх Антим I и допира му до създаването на Търновската конституция. И днес обаче духовникът, политикът, деецът Антим I остава една от малко познатите и популярни личности в нашата история, въпреки, че не е малък приносът му за създаването и укрепването на българската държавност след Освобождението. Под неговото вещо ръководство се изработват и приемат законите на България, което го превръща в строител на държавността.

Източници: Държавен Архив – Видин, сп. „Правен свят“

Подобни статии