Начало Забележителности Клисурски манастир „Св. Св. Кирил и Методий”

Клисурски манастир „Св. Св. Кирил и Методий”

от svilen
25443 преглеждания

Част от храма и градината | снимка: Гавраил Гавраилов, ruralbalkans.com

В подножието на връх Тодорини кукли, между Вършец и Берковица, е сгушено християнско средище на българите от няколко епохи. Клисурският манастир един от най-големите и най-добре поддържани манастири в България, дом на няколко монахини, които посрещат гости, извършват религиозните си задължения и имат собствено малко производство на храни. За да се превърне в днешното място на мир, спокойствие и пълна тишина, Клисурският манастир е минал през много премеждия и няколко разрушавания.

Днес мястото е като тиха райска градина, обградена от планини, с прекрасно поддържан двор и постройки. Тук вали често, климатът е планински и през цялото лято е зелено и приятно. През зимата вали дебел, планински сняг и тишината става още по-осезаема.

Първите сведения за него са от Средновековието, а според надпис на храма манастирът е от 1240 г. Възможно е той да е много по-стар, изграден на основите на друг манастир, но засега няма данни за това. Ако приемем 1240 г. за негово начало, това са златните години на Второто българско царство, времето на Иван-Асен II, който прави държавата стабилна, разширява я с много територии, включително на Запад, към Белград, и силно подкрепя културата и строителството на църкви и манастири.

Клисурски манастир | снимка: Гавраил Гавраилов, ruralbalkans.com

След падането на българските земи под османска власт манастирът е разрушен и за дълго изоставен. През XVII век шестима монаси от други унищожени манастири идват с намерение да го възстановят, но Чипровското въстание ги спира. По това време, около 1688 г. цели части на днешна Северозападна България се вдигат на бунт с искане за промяна и независимост от Османската империя. Въстанието с център Чипровци е жестоко потушено, цели села са напълно унищожени, вероятно десетки хиляди са взети в плен или убити, хиляди бягат зад границите, на север и запад. Има сведения за въстаници, които са се укривали при монасите, но заради предателство са открити. Бунтовниците успяват да се скрият в планината, монасите остават и са убити и изгорени от настъпващи войници. Легендата разказва, че на мястото на кладата им бликнал целебният извор, който и досега лекува вярващи.

Малко са тези, които се спасяват след потушаването на Чипровското въстание, но резултатът от бунта е, че районът губи относителната свобода, на която се е радвал. Властта не гледа с добро око на християнските средища и чак през 1742 г. жителите на с. Клисура (днешна Бързия) събират дарения и го възстановяват.

Оттогава е известен като Клисурски манастир. Преди това, заради близостта на р. Врещица, е наричан Врещецки. През 1862 г. идва нова черна страница. Юсуф бей, началник на османския гарнизон в Берковица, го опожарява и отнася колоните и престолния камък.

снимка: Клисурски манастир

Новата история на Клисурския манастир започва през 1867 г., когато Илия Стоянов от с. Драганица сънува Св. Николай, който му поръчва да възстанови духовната обител. Стоянов търси подкрепа и Берковския митрополит Матей определил монаха Антим за помощник и го ръкоположил. Постепенно, от една колиба, Антим успял с лични средства да вдигне параклис „Св. Николай“, магерница и да възстанови аязмото (лечебния извор). Първият параклис „Св. Николай“ не е запазен, но на негово място в южната част на двора се издига по-нов, също носещ името на светеца.

Антим решил да вдигне и голям храм на малката височина в манастирската земя и да го нарече на Св. Св. Кирил и Методий. Антим поискал разрешение от султана, за да е сигурен, че никой няма да му пречи. През 1874 г. пристигнал чаканият указ, но с условието да не се събират средства от околните села. Архимандритът строи с личните си средства и с доброволен труд на хора от околността. Така всички заповеди са спазени. Днес храмът се е променил, но размерите му са такива, каквито ги е оставил Антим. По негово време се издигат двуетажни сгради, в които да живеят монасите и да отсядат гости. Първият архимандрит от новата история Антим отдава 55 години от живота си на манастира и напуска земния свят през 1922 г., на 95-годишна възраст. Негов наследник става Антим Бачковски. Той продължава с вътрешното украсяване и изографисване на храма.

Иконите на олтара на главния храм са дело на Никола Иванов, изпълнени в руски образец. Долната част на иконостаса е изработена от майсторите Стойчо и Димитър Фандъкови, представители на Самоковската школа. Стенописите са направени от проф. Георги Желязков и Георги Богданов.

От 1945 до 1987 г. манастирът се ръководи от Антим III. Продължава изграждането на постройките до днешния им вид. От 2008 г. Клисурския манастир е женски. Шест монахини, предвождани от майка Таисия, се грижат за комплекса. С тях живеят и няколко послушнички.

В манастира работи иконописно ателие, организират се и детски лагери. Тук е направен Музей на църковната история във Видинската епархия с богата колекция. В градината има места за отдих, разходка и игра на децата. Работи магазинът за църковни принадлежности и икони. В друг магазин може да закупите от личната продукция на монахините – сладка, сиропи и други храни.

Как се стига:
Клисурският манастир се намира по пътя към Вършец, ако идвате от прохода Петрохан. След с. Бързия се отбивате за курорта и само на 5 км е указателната табела с отбивката за манастира. Пътят е хубав, отпред има място за паркиране. От София най-краткият път е през Петрохан. Ако се идва от изток се кара до Враца или до Монтана, следват се табелите за Вършец и след това – за манастира. За идващите от Видинско най-удобният път е паралелния на главния, който минава през с. Превала, като се подмине отбивката за Берковица следете табелите.

Контакти:
Резервации за нощувки и хотел – 0886 56 06 12
Записване за кръщене, венчавки, молитви – 0886 56 06 13
Манастирът има добре поддържат сайт: http://klisurskimanastir.com

Национални туристически обекти в близост до Клисурски манастир: Вършец (7 км), връх Ком (12.5 км), пещера Леденика (24 км).

снимка: Клисурски манастир

Подобни статии