Начало Забележителности „Китката“ – един от природните символи на Северозападна България

„Китката“ – един от природните символи на Северозападна България

от Mariana Gomileva
1690 преглеждания

Далече назад в хилядолетията, човекът е започнал да прониква в тайните на природата, за да усвои пространствата около себе си и да живее без страх от неизвестното. Древните българи и славяни са обожествявали дъба, считайки го за цар на дърветата. Той властно присъства в много традиции. Редица елементи от обредите по нашите земи включват дървото на живота, представяно най-често от дъба. Пример за това са: бъдникът, тояжката на коледарския цар и сурвакницата, сватбеното знаме, кумувата пръчка и др. В народните песни дълголетието и могъществото на рода е представяно чрез образа на световното дърво. Той е свързан с космическото равновесие, с живота-плодородието-брака-смъртта. Затова вековните дървета в светоусещането ни са почитани като светини. В народни представи от Северозападна България орелът вие гнездо в короната на дъб (явор) и води борба с градоносния облак (халата). Традицията строго забранява сеченето или кършенето на клони от такива вековни дървета, под които в миналото се извършвали разнообразни чествания и церемонии, свързани с жертвоприношения и курбани. Още от древните езически времена е запазена и вярата, че роденият млад бог (Слънцето) слиза по високо дърво при хората. Самото дъбово дърво (бъдникът) е възприемано като бог, който носи берекет, здраве и сполука за хората.

„Китката“ край гр.Бяла Слатина през 60-те години на XXв.

За град Бяла Слатина такава светиня през годините е феноменът „Китката”, уникално природно образувание, състоящо се от 15 вековни дъба, поставени под специална закрила. Те са с могъщи стволове от изчезващия вид космат дъб, които отдалеч наподобяват силуета на огромно кичесто дърво. С природната забележителност са свързани най-романтичните преживявания на поколения белослатинци.

„Китката” е символът на града и е част от герба му. Намира се в парк-резерват, опитен участък на Института по горите, на площ от 1700 дка, наречен от предците „Агиното бранище”.

Герб на гр.Бяла Слатина

Освен голямата „Китка”, оформена от 15 космати дъба с мощни стволове, има две по-малки „Китки” – съответно от 26 и от 13 дъба. Старите хора твърдят, че 15-те дъба от голямата „Китка” са над 300-годишни. Не се знае ръката, която ги е посадила и е изпратила послание и завет към потомците. Според преданието тези групи от дъбови широколистни дървета са засадени от завоевател османлия по време на османската власт.

Резерватът „Агино бранище” е създаден през 1956 година. В него се срещат разнообразни видове дъб, като зимен дъб, известен като благуна, бял дъб, който е наричан космат, летен дъб, както и екзотичният червен дъб с много ценна дървесина, бърз растеж и красива корона.

В художествената галерия на града се съхраняват произведения на изкуството със заглавие „Китката“, които изобразяват защитената местност. „Откъдето и да мине човек – по алеите или по смесените дъбови гори – все при „Китката“ ще отиде“, казва местната историчка и зам.-председател на краеведско дружество „Сребреня“ Светлина Берова. Според нейните изследвания, „Китката“ е част от живота на местните хора от незапомнени времена. След промените през 1989 г., обектът от вековни дървета, вписан в Червената книга на България, остава на произвола на съдбата и е обект на недобросъвестност. След 1990 г., отначало бавно, а след това интензивно, протичат и процеси на влошаване на здравословното състояние на дърветата, някои от които изсъхват напълно, а при други се появява суховършие. Постепенно местността се обезличава и остава само в спомените на местните хора.

Необикновеното явление е разчувствало не един и двама поети и писатели. През 2001 г. излиза от печат антологията „Китка“, която събира литературни произведения, репродукции на картини и снимки на скулптори – все творби, посветени или вдъхновени от този район.

Местността с уникалните дървета е със статут на защитена зона от 2003 г. Тя е обявена за територия със забележителен ландшафт, в която обитават застрашени, редки и уязвими растителни видове. Местният парламент взима решение да пази своето „съкровище“ и поверява охраната му на общинската полиция.

В една мразовита февруарска утрин на 2006 г. северозападният град Бяла Слатина осъмва с ужасяваща новина: „Няма я вече „Китката”! Горските установяват, че пет от защитените дървета са изсечени. Те провеждат акция по къщите из целия район, заедно с полицията, в резултат на което са съставени едва няколко акта за открита тук-там незаконна дървесина. Но нито проверките, нито възмущението на населението смущават бракониерите и дни по-късно още няколко вековни дъба падат в жертва на брадвите и резачките им. Остават да стърчат самотно само пет дървета, и те са съсечени частично. Въпреки че, посегателствата към лесопарка „Агино бранище“ датират от години, до този момент никой не е посягал към свещената „Китка“.

„Китката“ след изсичането

Години по-късно продължава незаконната сеч в защитената зона.

През Януари 2013, местната преса отбелязва: Лесопаркът „Агино бранище” е подложен на безмилостно унищожение от бракониери. Те унищожават символа и вдъхновението на Бяла Слатина. Няма ги вече „Китките”. Първообразът на космическото е съсипан и унищожен. Идеята за единство на света, залегнала в космическото дърво, е нарушена. Настъпил е хаосът. И дано имаме сили да излезем срещу него и да отгледаме нова „Китка”!“

Новата композиция „Китката“, март 2017 г. / снимка: Община Бяла Слатина

През март 2017 г. на тържествена церемония е открита възобновената композиция от дъбове „Китка“, в местност Лесопарка. Така днес, макар не на същото място на известната природна забележителност в Северозападна България, все пак има нова „Китка“. Тя ще расте за идните поколения.

Тъжното е, че издевателствата над красивата и уникална българска природа стават все по-масови и достигат и до най-скритите и безценни кътчета от нашите планини, гори и долини. Не бива да забравяме, че още древните българи са обожествявали много растения и по-специално дъба, считайки го за цар на всички дървета.

Новата композиция „Китката“, април 2017 г. / снимка: Община Бяла Слатина

Всеки човек си има място, което носи в паметта си, вълнува се от мисълта за него и му напомня за нещо или за някого. За голяма част от жителите на Бяла Слатина това си остава местността „Агино бранище“, простираща се западно от града. Там е вечен споменът за някогашната вековна „Китка“ – символът и вдъхновението на града, които обединяват предприемчивия дух, будителския порив и онова незаменимо чувство на принадлежност към родното място, към корените.

 

Източници: kartanavremeto-vratsa.org, Светлина Берова – Краеведско дружество „Сребрения“, byala-slatina.com

 

 

 

Подобни статии