Начало История Как Иван Вазов осъди кучето на Михал Първанов

Как Иван Вазов осъди кучето на Михал Първанов

от Mariana Gomileva
2799 преглеждания

Картината на Селма Тодорова, изобразяваща заседание по делото

„И ето, че едно от тия кучета се отлъчило от пчелина и съвсем подивяло. Нападнало близката кошара на Еленко Атанасов от с. Костенци. Двете кучета, които излезли насреща му, изпохапани от нападателя, се оттеглили в един ъгъл на кошарата. Овчарят го нямало в кошарата, залисан по работа някъде из къра. Тогава кучето на Михал Първанов се рзвъртяло из изплашеното стадо, удавило и разкъсало деветнадесет ярета и агнета. И сега пострадалият стопанин беше се потъжил пред съда.“

Това е извадка от едно много интересно дело, разглеждано през 80-те години на XIX век в Берковица. Решението по делото е прецедент за съдебната система. Съдията обаче ще стане известен по-късно с нещо съвсем различно от правната си дейност – той е Иван Вазов. През 1879-1880 г. Вазов е председател на Берковския окръжен съд. Описанието на случая намираме в книгата „Берковска хроника“ на Теодосий Атанасов, предоставена ни от краеведа Димитър Церовски. Той самият е потомът на Еленко Атанасов, чието стадо е пострадало от подивялото куче.

„Право седи, криво съди, млад кадия“

Димитър разказа пред severozapazenabg.com, че за прадедите си от този род не са запазени много спомени до наши дни. Знае се, че са се занимавали с отглеждане на овце в Берковско – обичайно препитание в този район, където пасищата са в изобилие, а земята за ниви – малко. Можем да си представим каква загуба е била за стопанина Еленко да види убити от куче деветнадесет млади животни. Делото се следи с голям интерес от жителите на Берковица – знае се, че собственикът на кучето Михал Първанов е близък до местните властници. Делото освен това трябвало да се гледа бързо, за да се заровят веднага убитите агнета и ярета.

Вазов изпратил призовки за Михал и за Еленко и на 2 април било първото заседание на съда. На площада и в кафенето в Берковица шумно обсъждат трябва ли да се търси вина – някои корят Михал, че е оставил подивялото си куче да пази пчелина му, други обсъждат Еленко – как така се оставя без човек цяло стадо? Изборните членове Гоца Първанов, Герасим Истатиев и Ценко Петров се прибрали рано в съдилището, за да не се влияят от споровете и внушенията, разказва в книгата си Теодосий Атанасов.

Заради пропуски делото се отлага за 7 април, когато започва ново заседание. И този път, както предишния, няма адвокати. Съдът обаче е доволен – така делото ще приключи по-бързо. При разпитите се разбира, че предния ден кучето се нахвърлило на друга кошара и убило „изимелче“ или млада овца. За свидетел е извикан и стопанинът, оставен да се грижи за пчелина – Георги Пчелинджията. Той така и не пожелава да се яви на делото.

След дълго изслушване на свидетели, съдия Вазов диктува решението си:

„Кучето на Михал Първанов да се убие…“

Отделно Георги Пчелиджията трябва да плати на пострадалия 180 гроша, защото е оставил кучето без надзор. Присъдата е по Османския наказателен закон, който действа няколко години след Освобождението, докато новата държава приеме свои закони. И двете страни по делото остават доволни от решението, само някои берковчани недоволстват, че не Михал ще плаща обезщението.

По-късно с това дело от интерес се занимава и Алеко Константинов. Като млад адвокат му е интересно, защото съдът стоварва наказание на кучето. За тази история самият Вазов не пише разказ, както за други случки от Берковския край. Тя е достигнала до нас от документи и спомени на съвременници.

Сюжетът с делото за кучето е използван от художничката Селма Тодорова в нейната картина „Право седи, криво съди, млад кадия“ (илюстрацията горе). На платното е изобразен младият председател на съда Иван Вазов, пострадалият Еленко, както и самото подивяло куче. За добро или за лошо, и днес продължават споровете трябва ли агресивни кучета да се убиват или единствено стопаните носят вина.

Подобни статии