Залесяване край Видин през 1935 г. / снимка: ДА – Видин
Седмицата на гората отбелязва нуждата от залесявания и отговорно ползване на горските ресурси. Празникът има близо 100 годишна история и при създаването му целта е доброволен труд за страната, която се нуждае много от залесяване на оголените склонове и озеленяване на градове и села. Честването се превръща в Седмица на гората и включва разнообразни събития – от залесявания до беседи.
През 1911 г. Ц. Дончев в статията си „Наводнения“ (кн. 8 на „Горски преглед“), споменавайки уредбата на подобен празник в Испания и имайки предвид подготовката на новия Закон за горите (седмият поред), предлага: „Законът да уреди два празника на залесяване през годината – единият през есента, а другият през пролетта – в които всеки по-възрастен от 15 години български гражданин да засажда най-малко по 5 дръвчета в определените от лесничействата места. Фиданките да се вземат от горските разсадници. В тия празници учениците от всички училища в България, ръководени от наставниците си, също да засаждат по 3-5 дръвчета. През тия дни всичките войници и ученици в царството трябва да бъдат отпуснати и използвани за залесяване“. Разбирането е, че задачата на празника е доброволен труд за страната, която по това време се нуждае страшно много от залесяване на оголените склонове и озеленяване на градове и села.
Минава повече от десетилетие, когато идеята се превръща в реалност с излизането на осмия Закон за горите. Първият организиран Празник на залесяването е на 12 април 1925 г. и е резултат от разбирателството между две министерства – на народното просвещение и на земеделието и държавните имоти, които със съответните окръжни дават указания за провеждането му. През първата година на Празника на залесяването са засадени 420 000 горски фиданки и са посети 20 кг горски семена, на следващата година те са съответно – 3 120 000 броя и 208 кг семена.
Празникът започва да се провежда в цялата страна и добива естествена популярност. В редакцията на сп. „Горски преглед“ пристигат дописки от регионалните лесничеи, които съобщават за усилена подготвителна работа за празника – изнасят се беседи, изготвят се листовки и апели, изпращат се писма до училищата и войсковите поделения, от лесничействата се подготвят фиданки и се определят терени за залесяване. След проведените мероприятия лесничеите изпращат също своите материали. От тях днес можем да научим къде, какво и колко е залесено, кое училище е направило по-красива „триумфална арка“, под която минават участници в тържеството, преди да се отправят към обекта, и дори коя военна музика е свирила най-хубаво и къде се е извило най-дългото хоро. В приложението към сп. „Горски преглед“, което се казва „Горски беседи“ и е притурка за популярни горски знания, през 1928 г. е публикуван материал „По случай празника на залесяването“. Изпратен е от горския стражар на Шуменското лесничейство Атанас Киров и завършва така: „Горите да пазим, нови да създадем, родината в храм горски да превърнем!“.
За първи път предложението Празникът на залесяването да се превърне в Седмицата е изказано от стажант-лесовъда Георги Минков в статията му „За празника на залесяването“ в сп. „Горски преглед“ (кн. 1-2, 1934 г.). Авторът пише: „Аз смятам, че върховен дълг е на лесовъда, а най-вече на нас, младите, да се замислим по-сериозно върху организирането на празника, дълг е на организираните български лесовъди да направят още един път върховни усилия пред господина министъра на народното просвещение, щото досегашната трудова седмица на учащите се с новия закон за просветата да се превърне в седмица на залесяването“. Идеята е още лесовъдите от всички райони на страната да се нагърбят с разяснителна дейност за значението на горите и залесяването. Това предложение е прието и първата Седмица на гората, открита от началника на Отделението за горите и лова Илия Стоянов, е проведена от 15 до 22 април 1934 г. В кампанията все повече се включват изтъкнати творци на своето време.
От документите, съхранявани в Държавен архив – Видин, научаваме как Църквата и населението участват в отбелязването на празника в миналото.

Окръжно писмо от Видински митрополит Неофит, 16 март 1941 г. / снимка: ДА – Видин

Залесяване на бреговете на р. Тимок от с. Куделин до Брегово, 1936 г. / снимка: ДА-Видин
–
Днес горите в северозападна България са чисти, гъсти и красиви. Да ги пазим заедно!

Изглед към гората около Белоградчишките скали / снимка: Мариана Гомилева
Източници: сп. „Гора“, ПП „Врачански балкан“, ДА – Видин