Международен граничен събор на прохода „Кадъ Боаз“ 2025 г. / снимка: Община Белоградчик
Всяко лято, когато жегата притисне Северозапада, а тревите по Стара планина пожълтеят от слънце, между село Салаш и сръбското Ново Корито се случва нещо, което никъде другаде по българските граници не се случва — границата буквално изчезва за няколко дни. Тази година Международният граничен събор на прохода „Кадъ Боаз“ ще се проведе от 17 до 19 юли, а официалното откриване е насрочено за събота, 18 юли, от 11 часа българско време.
Едно споразумение, стотици години приятелство
На работна среща на смесената българо-сръбска комисия вече е подписан протоколът за провеждането на 101-вото издание на събора. Обсъдени са всички организационни детайли, а в програмата отново са заложени изпълнения на състави от двете страни на границата.
Подписване на договора за събора 2026 / снимка: общ. Белоградчик
Ето какво е разписанието по часове тази година:
17 юли (петък)
- 13:00 ч. — отваряне на границата
- 23:00 ч. — затваряне на границата
18 юли (събота)
- 10:00 ч. — граница отворена
- 11:00 ч. — официално откриване на събора
- 24:00 ч. — затваряне на границата
19 юли (неделя)
- 10:00 ч. — отваряне на границата
- 23:00 ч. — затваряне на границата
Международен събор на прохода „Кадъ Боаз“ 2025 г. / снимка: Община Белоградчик
Защо точно тук и защо точно от 1925 година
Малко хора се замислят колко стара история носи този проход. Мястото при Кадъ Боаз (наричан още Белоградчишкия проход) е било пътна артерия още от римско време — именно оттук е минавал римски път, свързващ дунавските пристанища с Ниш и Западна Европа. Археолозите и днес намират парчета тухли и керамика от онази епоха при разкопки в района.
Съборът, какъвто го познаваме, е роден през 1925 г. и е свързан с почитането на Свети великомъченик Прокопий. Историята зад него обаче е далеч по-тъжна, отколкото звучи празничното му име: той се заражда, след като земите на местните турлаци — етническа общност от двете страни на днешната граница — се оказват разделени между две държави в резултат на войни и политически решения, без възможност хората да преминават свободно. Съборът е бил своеобразен компромис — веднъж годишно границата да се отваря, за да могат разделените семейства и съседи да се видят.
Има запазени и красиви свидетелства за атмосферата от онова време. Български вестник от юли 1939 г. описва как от сръбска страна е издигана арка с образа на крал Петър II и надпис, посрещащ „братята българи“, как свещеници отслужват молебен с църковен хор от Салаш, и как след думите на граничния офицер, че границата е отворена, двата народа буквално се сливат като две прииждащи реки.
Традицията не тече гладко през целия XX век — по време на социализма съборът е прекъснат за близо четири десетилетия, преди да бъде възроден през 2002 г. благодарение на инициативни хора от Белоградчик и Княжевац, решени да не оставят паметта да умре.
Международен събор на прохода „Кадъ Боаз“ 2025 г. / снимка: Община Белоградчик
От палатков лагер до международен фестивал
Днес събитието е официално най-големият международен събор на Балканите, а по данни от последните издания годишно го посещават между 30 000 и 40 000 души от България и Сърбия — внушителна цифра за село, чието постоянно население отдавна се брои на пръсти.
Кметът на Белоградчик Боян Минков коментира подготовката за тазгодишното издание:
„Днес подписахме протокола и споразумението за организиране на 101-то издание на традиционния международен събор при с. Салаш. Тази година това ще се случи от 17 до 19 юли, а официалното откриване ще е на 18 юли, събота, от 11 ч. българско време. Рекорден брой бирарии ще има тази година от сръбска страна — цели четири. За любителите на полетите с балони сме подготвили три броя. Пътят от селото до събора е почти готов. Остава самото асфалтиране, но ви гарантираме спокойно преминаване и добро посрещане!“
Подписване на споразумението за събора 2026 / снимка: общ. Белоградчик
Любопитен факт е, че идеята за постоянен граничен пункт на това място чака цели десетилетия за реализация. Още през 1994 г. правителството на Жан Виденов взима решение за възстановяване на пункта и отпуска първите средства за проектиране на пътя, но процесът спира при следващото управление. През 2007 г., по време на военно учение край границата, президентите Георги Първанов и Борис Тадич подписват ново споразумение — но реални стъпки тръгват едва през 2014 г., когато е направена „първата копка“ на ГКПП „Салаш – Ново Корито“. Тазгодишните думи на кмет Минков за „почти готов“ път показват, че близо век след първия събор мечтата за постоянна връзка между двете общности най-сетне е на прага на своето изпълнение. Това е една от каузите и на нашия екип.
Съборът при прохода Кадъ боаз / снимка: Владан Радованович
Повече от фолклор
Зад духовите оркестри, самодейните състави и балоните тази година се крие нещо по-дълбоко — символ на добросъседство, който е оцелял през войни, идеологически граници и десетилетия прекъсване. За жителите на Северозапада и източните сръбски селища Кадъ Боаз не е просто събор. Той е доказателство, че границите, начертани от политици, рядко успяват да прекъснат истинските връзки между хората.
Ако планирате посещение — заредете се с търпение за трафика по пътя от Белоградчик, но пък бъдете сигурни, че си струва: рядко се случва да видите как за три дни в годината една държавна граница се превръща в място за среща, а не за разделение.
Международен събор на прохода „Кадъ Боаз“ 2025 г. / снимка: Община Белоградчик