Историята на Видинския панаир е дълга и колоритна и много хора от района носят част от нея в своята лична история – като видяно и преживяно, като спомени и разкази на предците, като настроение и усещане за традиция. В Държавен архив – Видин се съхраняват документи, разкриващи създаването и първите стъпки на панаира.
На 15 май 1898 г. Видинският градски общински съвет се събира на извънредно заседание и в присъствието на кмета Георги Йончев и окръжния управител д-р Иван Златарев разглежда въпроса за откриването на ежегоден панаир в града. На заседанието става ясно, че окръжният съвет на последната си редовна сесия е излязъл с решение земеделско-скотовъдната изложба, организирана във Видин през 1896 и 1897 г. през настоящата година и занапред да прерасне в панаир, който да донесе полза на града и населението от окръга, защото ще се изнася добитък в по-отдалечените окръзи на Княжеството. След кратко разискване с какво точно ще се търгува съветниците решават: одобрява се да се прави в гр. Видин панаир, засега веднъж в годината, на който да се продават добитъци и разни стоки; панаирът да трае четири дена и да става на мястото в градската мера покрай Дунава; да се открива всяка година на 15 август, разгласата на предстоящото събитие да стане чрез вестниците и с помощта на окръжните управители, за да достигне новината до всички краища на Княжеството.
През юли подготовката на панаира вече тече с пълна сила. Общинският съвет приема правилник за реда, по който ще става панаира. В него четем: “На панаиря ще се изнасят за продавание от местни и външни търговци разни стоки: манифактурни, колониялни, кожухарски, терзийски, абаджийски, кондурджийски и др., а също ще се продава едър и дребен добитък.” Документът свидетелства за отговорностите на съвета, окръжния инженер и полицията около организирането на панаира, определя и таксите, които ще се събират. Отделя се внимание и на разположението на бараките – “на търговците ще се дават тия в центъра на мястото, а на кръчмарите, гостилничарите, фокусниците и показвачите на любопитни предмети, ще се дават тия от края”.
Д-р Бърни Бончев – кмет на града през 30-те години на миналия век и добър познавач на местната история, пише за първия панаир в своята “Видинска книга”: “На 15 август 1898 г. бил открит по най-тържествен начин Видинският панаир. Построени били павилиони. Явили се много изложители. Командирът на укрепения пункт електрифицирал панаира и картината била феерична. Народ се стичал от всички села и градове на целия Видински окръг и са били извършени големи покупко-продажби. А и годината била една от най плодородните… Ползата от панаира била твърде голяма за цялото гражданство, защото всяко семейство изкарало по нещо, било от продажба на стоки, от превоз, от наем или друга дейност.”
Протоколите на общинския съвет от 1898 г. свидетелстват за общо търговско оживление в града, което се отразява и на общинските приходи. През годината в града са влезли 110 000 коли, които са донесли 2 милиона крини (32 милиона кг) жито за продан; продаден бил рогат добитък за 662 000 златни лева. Само от внасянето на дървен материал общинската каса се обогатява със 120 000 златни лв.
Панаирът напълно оправдава очакванията да се превърне не само в голямо тържище, но и в място за развлечения и разходка. Големият интерес към него от търговци и посетители става причина още на следващата година той да бъде удължен с още два дни.
Видинският панаир в началото на XXв. / снимка: Vidin-online
През юли 1902 г. съветниците разискват осветлението на панаира, за което са нужни 40 фенера. На 20 юли 1909 г. се поставя въпросът за провеждането на търг за отдаване под наем на четири места за кафеджийници и сладкарници и 12 места за питиепродавници по време на панаира. Явно кафетата и сладостите не са били най-търсените на Видинския панаир. През август 1927 г. газените фенери отстъпват мястото си на електрическите – организира се доставката на 60 стълба и други електроматериали за панаира.
В историята на панаира има и критични моменти, когато е застрашено съществуването му. През 1935 г. общинските съветници решават: „Да се замоли г-на областния директор да ходатайства пред Министерството на народното стопанство да се остави и занапред да съществува панаира, който винаги започва на 28 август „Богородица“ и трае от 7 – 13 дни.“ При разискванията се изтъква, че Видинският панаир е прочут не само в България, но и в чужбина, откъдето всяка година пристигат много гости. Защитата на общинарите постига целта си – панаирът оцелява, а през следващата година Министерството на търговията, промишлеността и труда одобрява „Правилник за Видинския ежегоден есенен панаир“, който регламентира цялостната му дейност – местоположение, времетраене, наеми и такси, стоки, управление. Определят се и начините за разрешаване на спорове, а има и наказателни разпоредби.
Панаирът през 1937 г. е определен за юбилеен по повод 40-годишнината от създаването му, като се отдават специални почести на неговите основатели – д-р Иван Златарев и Георги Йончев. През юли 1938 г. са направени постъпки за намаляване на превозната такса на панаирните стоки по железниците и параходите. Иска се разрешение за свободно преминаване на границата със Сърбия през времето на панаира. Паралелно с панаира се провежда селскостопанска изложба.
Видинският панаир в средата на XXв. / снимка: Vidin-online
След 1950 г. на панаира започват да се появяват щандовете със селскостопанска продукция на новосъздадените ТКЗС-та, а на 29 декември 1966 г. Градският народен съвет отрежда терена на парк „Нора Пизанти“ за панаир. На този терен панаирът се провежда до 2013 г. След това традиционният видински панаир се организира в района на бившето военно поделение, в близост до крепостта „Баба Вида“ в дунавския град.
Източник: Държавен архив – Видин