Начало Забележителности Историята на църквата „Св. Атанасий Велики“

Историята на църквата „Св. Атанасий Велики“

от Mariana Gomileva
256 преглеждания

Църквата „Св. Атанасий Велики“ в северозападното село Лик е една от най–старите в мездренския край. Строежът ѝ започва в края на турското робство. Точни данни няма, но се изхожда от изчуканите с шило на подпрозорните на храма години 1876 – 1878, откъдето идва и предположението, че тогава е строена. Открита и осветена е 1882 година.      

Главни организатори за изграждането ѝ са: Цоло Йончов Пеловски и Георги Ивков. Техни поддържници и съмишленица са Нецо Бояджията, Георги Манчовски, Гето Мишов, Михайл Марков, Тодор Брешков.

Църквата е трикорабна, построена на 200 кв. м. площ. Със своите размери и строително изпълнение представлява и днес една уникална сграда, издигната от камък, с дебелината на зидовете почти един метър. Частите са отделени с монолитни каменни колони, наричани „диван диреци“. За колоните, както и за ъгловите камъни, има легенда, че са извозвани от хора в селото със специална каруца с три чифта биволи от местности, разположени по реките, минаващи през селото (Поройница, Бърложница и Лишка). Колелата и са били изрязани от дърво „горун“. Оттам идва и прякорът на хората от този род, участвали в извозването – „Горунете“ –  Брешков. Покривът е изграден поред тогавашните направи и е покрит с плочи. Има едно голямо и 12 малки вътрешни кубета. Освен местните хора, в строежа са участвали майстори и от други места, от с. Калугерово, Ботевградско били братята Тодор и Станчо Кавгадарийски.

През годините черквата е измазана отвън и отвътре, поставен е дървен под и вътрешна уредба, изработена от дърво. Иконите от царския ред са оригинални и автентични, а тези от така наречения „втори ред“ са дарявани от населението във времето.

Вътрешността на църквата „Св. Атанасий Велики“ в село Лик / снимка: РБ „Христо Ботев“ – Враца

Икони в Храм „Св. Атанасий“ / снимка: общ. Мездра

Първи служител в нея е бил свещеник Иван, а след него поп Никола Вълков от селото ни. Певци в черквата, които подпомагали свещеника при службата му, са били: Христо Томов Томовски, Йоло Христов Йоловски, Кръстьо Готов Стаменовски, Гено Кръстев Пеловски.

 В спомените си Петър Йолов Йотов, учител по това време пише:

„В миналото народът в селото ни много посещаваше черквата в празнични дни. Облечени в китни нови дрехи със свещи вощеници в ръка утиваха в черквата да се помолят на Бога да им даде здраве на семейството и добитъка и да му се отблагодарят за постигнатите успехи в живота. Всеки пристигащ богомолец отиваше до свещника, прекръстваше се и запалваше по една или няколко свещи. Свещеника облечен в своите златисто обвезани  одежди от време на време се появяваше на вратата водещи за олтара, пеейки църковната си песен, на която пригласяха един или двама от певците. Богомолците застанали в черквата, жените от лева, а мъжете от десна  страна, стояха смирено и от време на време се кръстеха, а дедо Цоло Дашкин – клисаря, минаваше между богомолците и събираше доброволна помощ за черквата наричана „дискус“.

След смъртта  на поп Никола, свещеник е поп Нецо Генов Пеловски – завършил духовно училище в Бачковския манастир. Редят се Димитър Поп Пройчев от Прилеп Македония, Васил Петков от Царевец, Николай Генов от Лик – учил в Бачковския манастир, служил до пенсия. По неговото служене певци в черквата са били Никола Иванов Поповски и Евтим Христов Балински. По времето на поп Тодор Кожухаров от Синьо бърдо черквата е оградена с масивна каменна ограда и телена мрежа, прави се нова камбанария, която се използва и сега. След неговата смърт се редят попове от Мездра и Враца. Десет години до 1992 г. служи поп Георги Петков от Враца – завършил семинарията в Черпиш и Духовната академия. От 1992 година и по настоящем служител в черквата е Георги Няголов Пенчев – роден 1952 г в с. Лик, завършил семинария в Черпиш и Духовна академия в гр. София.

Същата година (1992), се извършва ремонт на църквата. Събират пари от населението, които влагат за ремонт на покрива и кубето. Безвъзмездно прозорците са изработени от Георги Петков /Машина/. В последствие се включва и поп Георги, който също събира средства и с подкрепата на БКС Мездра с ръководител Александър Тошев и неговия колектив, се извършва подмяна на дървения под с мозаячен.

Преосвещаване на храма след ремонта се извършва от Врачанския Владика Калиник. Тогава се чества и 130 години от основаване на училище „Климент Охридски“ в с. Лик. Много  деца от училището – интернат са кръстени в този ден.

Последният ремонт на храма в Лик бе крайно наложителен, поради течове от покрива и падане на мазилката. Опасно бе да се провеждат църковни служения. Затова още с избиране за кмет на Лик през 2007 г. на Йото Пешовски бе сформиран инициативен комитет с цел регистриране на сдружение с нестопанска цел за набиране на средства за ремонт на храма. В сдружението постъпиха много дарения. През месец май Данчо Нешков подсигури цялото количество цигли за покрива. През 2013 г. бе отпусната и субсидия от Дирекцията по изповеданията гр. София. Направи се призив Църковното настоятелство, съвместно с Кметството до всички жители и живущи в с. Лик. За кратко време беше събрана сумата 3475 лева. Беше подсигурен и дървен материал от Северозападно държавно предприятие гр. Враца. И така на 22 август 2013 г. започна ремонтът на покрива. Постави се мрежа на оградата. Направи се нов портал и чешма в двора.

Средства за вътрешен ремонт на черквата, обаче, нямаше. В този труден момент връзката с отдавна живеещата в гр. София Маргарита Домусчиева се оказа много полезна и навременна. Започна се реконструкция през пролетта на 2014 г. Направи се дренаж, плочите от покрива се използваха за направа плочниците около и пред храма, оформи се дворът, подмени се дограмата и ел. инсталацията, направено бе и ел. отопление. Закупена бе и необходимата църковна утвар, тъй като през месец март 2012 г. храмът беше осквернен. Засади се отново растителност в двора, подмени се тронът и две от иконите на царския ред, направиха са нови маси и столове. Така след три годишен ремонт храм „Св. Атанасий Велики“ в с. Лик бе обновен. Преосвещаването и откриването му се извърши на 2 май 2016 година.

Църквата „Св. Атанасий Велики“ в село Лик

водосвет на Атанасовден в мездренското село Лик почетоха паметта на патрона на тамошната църква
 

На 18 януари 2021 г., когато православната църква отбелязва Атанасовден, с водосвет, отслужен в Храм „Св. Атанасий“ от енорийския свещеник Георги Няголов, в мездренското село Лик почетоха паметта на двама от големите апологети (защитници) на християнската вяра от арианската и от несторианската ереси – Св. Атанасий Велики и Св. Кирил Александрийски.

Вододсвет в Храм „Св. Атанасий“, 18.01.2021 г. / снимка: общ. Мездра

Въпреки мразовитото време, да запалят по свещичка и да се помолят за здраве под купола на храма се събраха дузина миряни. Сред дошлите да се черкуват бяха кметът на Мездра Иван Аспарухов и кметският наместник на с. Лик Гена Кръстева.

„Честит и благословен празник!“, поздрави вярващите отец Георги и допълни: „Това, което направихме днес, макар и по-скромно поради препоръките на здравните власти, е от сърце. Да се надяваме, че Бог ще се смили над нас и на 2 май, когато е храмовият празник на нашата църква, ще го отбележим по-тържествено!“

Водосвет в Храм „Св. Атанасий“, 18.01.2021 г. / снимка: Община Мездра

Източник: „Карта на времето“, РБ „Христо Ботев“ – Враца, по разказ на Мариана Димитрова – Читалище „Наука – 1919“ – село Лик, Община Мездра

Подобни статии