Начало История Историята на св. Ромил Видински

Историята на св. Ромил Видински

от Mariana Gomileva
233 преглеждания

Изображение на св. Ромил Видински в икона във видинската катедрала/ снимка: Видинска митрополия

Днес Църквата почита Св. Ромил Видински. Той бил отшелник, исихаст и книжовник. Родом бил от град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му грък. Името, което получава при св. Кръщение е Руско (според гръцкия текст Райко). Родителите му не били много богати, но достатъчно, за да осигурят добро образование на сина си. Когато достигнал зряла възраст, родителите му решили да го задомят, но като разбрал за намерението им, той избягал в столицата Търново, в манастира „Св. Богородица Пътеводителка“, където и бил подстриган за монах с името Роман.

Неговото послушание, благоговение пред Бога и любовта му към болните и нуждаещите се се виждало от всички братя, затова започнали да го наричат „Добрият Роман“. Като разбрал, че великият подвижник и исихат св. Григорий Синаит е дошъл да живее на българска земя в местността „Парория“, Роман оставил всичко и дошъл при него, за да се обучи във високите добродетели на истинския духовен живот, получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.

Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил, като мнозина други, бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение“, скоро и починал на 16 януари 1375 година.

Житието на св. Ромил е написано от неговия ученик Григорий Доброписец и познато в две редакции-гръцка и славянска. Паметта му в гръцкият текст се чества на 1 ноември, а в славянският препис се среща под датата 16 януари. Житието на св. Ромил Видински служи като извор за живота на исихастите, затова то събужда голям интерес в изследователите. Откриването на гръцкия текст от Иван Дуйчев прави това произведение интересно в още един аспект – то представя отлична илюстрация на сложните взаимоотношения между автор и преписвач в културната общност на исихастите.

Образът на св. Ромил Видински в иконописта е рядко срещан, тъй като често е смесван със този на св. Роман Сладкопевец. Негово изображение е смесено с това на св. Роман Сладкопевец в църквата св. Параскева в с. Горни Лом, Михайловградско. Изображението датира от края на XVI в., но повторното изографисване на църквата е повредило силно стенописите. Предполага се, че в църквата св. Троица в село Грамада, Видинско, също има образ на св. Ромил Видински.

Всенощно бдение във Видин за празника на св. Ромил Видински, 16.01.2021 г. / снимка: Видинска митрополия

Източник: Видинска митрополия, © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

 

Подобни статии