Начало Забавления Историята на най-големия международен събор на Балканите при прохода Кадъ Боаз

Историята на най-големия международен събор на Балканите при прохода Кадъ Боаз

от Mariana Gomileva
1687 преглеждания

Едно от важните културни събития – значимо не само за поддържането на междусъседските ни отношения със Сърбия, но и за развитието на туризма в Северозападна България е съборът Кадъ Боаз. Организиран за пръв път преди повече от 80 години, прекъсван във времето, в наши дни той отново е възроден, благодарение на родолюбивия дух на инициативни и милеещи за историята личности от Белоградчик и съседен Княжевац.

Съборът възниква след като преди няколко десетилетия, в резултат на войни и политически решения, земите на местните турлаци се оказват поделени между две държави, без възможност за свободно преминаване. Тогава те решават по веднъж в годината да се събират около границата, за да не се забравят, да обменят новини, да се виждат с роднини и да се веселят. Някога, още по време на Римската империя, проходът „Кадъ Боаз“ е бил пряк път между Видинско-Белоградчишко и София, но с идването на социализма и влошаването на отношенията между СССР и Йосип Броз Тито събиранията са прекратени, контактите – силно ограничени, а границата между Сърбия и България се охранява непрекъснато. За известен период съборът прекъсва, за да бъде възстановен отново в по-ново време. Пътят е изоставен и сега само на места все още личат следите на римското трасе и километричните камъни. Проходът е в Западна Стара планина и чрез него се осъществява връзката между градовете Белоградчик и побратимения с него Княжевац. (Старото българско име на Княжевац е Гургусовец и населението там, както и в Тимошкия край, е българско. От 1833 г. този край е предаден на Сърбия и тогава градът е преименуван в Княжевац, в чест на тогавашния сръбски княз Милош Обренович.) От 1942 г. официално проходът Кадъ Боаз, който сърбите наричат Кади Богаз, се нарича Белоградчишки проход.

Съборът на границата през 1939 г. е пети поред. Благодарение на сведенията събрани от проф. Борислав Тошев в „Белоградчишки лист“ става ясно, че съобщенията за това събитие са от българския вестник „Мир“ (бр. 11692 от 24 юли 1939 г. и бр. 11693 от 25 юли 1939 г.) и от сръбския вестник „Време“. От сръбския източник научаваме, че при откриването на събора са присъствали следните официални лица: Белоградчишкият околийски началник Яни Янчев, командирът на 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик полковник Христо Гагов, кметът на с. Салаш, Белоградчишко Мирчо Петров, Белоградчишкият народен представител Спас Маринов (на 2 февруари 1945 г. екзекутиран с присъда от Народния съд), управителят на митницата в Салаш, свещеници от Белоградчик и Княжевац.

В-к Мир, юли 1939 г.:

В наши дни съборът се провежда всяка година, около празника на Св. Прокопий през юли. Мястото е проходът Кадъ Боаз, при с. Салаш до Белоградчик. Там трябва да бъде граничният пункт Салаш-Ново корито, за който има споразумение между България и Сърбия, но постоянното отлагане и забавяне на работата оставя новия пункт все още неоткрит. Така границата се отваря само за дните на събора, през останалото време най-близкия пункт е Връшка чука.

И до днес Кадъ Боаз е запазил основната си цел, като привлича все повече външни гости, които опитват автентична местна храна, качествено вино и бира, купуват занаятчийски продукти и се наслаждават на автентичен фолклор и веселие.

Съборът Кадъ Боаз 2013 г. / снимка: проф. Б. Тошев

Съборът Кадъ Боаз 2013 г. / снимка: проф. Б. Тошев

Съборът през 2013 г.; 2015 г. ; 2016 г.; 2017 г.; 2018 г.; 2019 г.

Българо-сръбският събор при Белоградчишкия проход е толкова важен за разширяване на връзките между държавите на Балканите, че за него е нужно специалното внимание на българската държава. От години е ясно, че са важни две неща: изграждане на модерен шосеен път от Салаш до границата и отваряне на контролно-пропусквателен пункт при Белоградчишкия проход. Без това нормалната комуникация между Белоградчик и Княжевац е невъзможна, което не е в интересите и на двете държави.

През април 2018 г. Белоградчик и Княжевац отбелязаха 50-тата годишнина от Договора за приятелство и сътрудничество между двете общини. По повод годишнината делегации от двата града се срещнаха с посланика на Сърбия в България Владимир Чургус. От българска страна гости бяха кметът на Белоградчик Борис Николов, а от Сърбия: председателят на Общинския съвет Миодраг Ивкович, зам. кметът Миролюб Михайлович и Владан Радованович – координатор за трансгранично сътрудничество. Повече за обещанията по време на срещата вижте тук.

Официалното откриване на граничния пункт „Салаш-Ново корито“, не само ще улесни провеждането на най-значимото културно междусъседско събитие с богата история, какъвто е съборът при Кадъ Боаз, но и значително ще скъси разстоянието при пътуванията между България и Сърбия, което ще да даде тласък на туризма в региона. 

Екипът на Северозапазена БГ от години настоява за изграждането на този път и отварянето на граничния пункт и ще продължи усилията си, с неотклонимия стремеж да направи района едно по-добро място за живеене на местните хора и едно по-привлекателно място за отдих, развлечение и туризъм на всички посетители от страната и чужбина.

Белоградчик чака от 13 години път към Сърбия

ГКПП Салаш – Ново корито и тристранен полицейски център за сътрудничество ще бъдат открити през 2014 г.

Стартирана е процедурата за избор на изпълнител на обект: път ІІІ-1102 „Арчар – Извор – Димово – Острокапци – Кладоруб – Салаш“

Строи се новото трасе на третокласния път при видинското с. Салаш на границата с Република Сърбия

Областният управител инж. Кръстьо Спасов инспектира строителството на новия път от Салаш до сръбската граница

Миков и министри направиха първа копка на нов път до границата със Сърбия

 

Подобни статии