Съборът при прохода „Кадъ боаз“ през 2019 г. / снимка: Владан Радованович
Едно от важните културни събития – значимо не само за поддържането на междусъседските ни отношения със Сърбия, но и за развитието на туризма в Северозападна България е съборът Кадъ Боаз. Организиран за пръв път преди близо 90 години, прекъсван във времето, от 2001 г. той отново е възроден, благодарение на родолюбивия дух на инициативни и отговорни към историята личности от Белоградчик и съседен Княжевац.
История на Събора
Съборът възниква след като преди няколко десетилетия, в резултат на войни и политически решения, земите на местните турлаци се оказват поделени между две държави, без възможност за свободно преминаване. За пръв път събор се провежда на това място през 1925 година. След това той е прекъснат и през 1937 година на 21, 22 и 23 юли, когато се чества празникът на Свети Прокопий, на „Кадъ Боаз“ отново се организира международна среща. На нея се срещат близки и приятели, които границата е разделила. Те решават по веднъж в годината да се събират около границата, за да не се забравят, да обменят новини, да се виждат с роднини и да се веселят.
Една от легендите разказва, че името на прохода идва от личното турско име Кадъ, на военачалника, охранявал прохода. То е сходно и с думата кадия – съдия. Боаз означава проход. Някога, още по време на Римската империя, проходът „Кадъ Боаз“ е бил пряк път между Видинско-Белоградчишко и София, но с идването на социализма и влошаването на отношенията между СССР и Йосип Броз Тито събиранията са прекратени, контактите – силно ограничени, а границата между Сърбия и България се охранява непрекъснато. За известен период съборът прекъсва, за да бъде възстановен отново в по-ново време. Пътят е изоставен и сега само на места все още личат следите на римското трасе и километричните камъни. Проходът е в Западна Стара планина и чрез него се осъществява връзката между градовете Белоградчик и побратимения с него Княжевац. (Старото българско име на Княжевац е Гургусовец и населението там, както и в Тимошкия край, е българско. От 1833 г. този край е предаден на Сърбия и тогава градът е преименуван в Княжевац, в чест на тогавашния сръбски княз Милош Обренович.) От 1942 г. официално проходът Кадъ Боаз, който сърбите наричат Кади Богаз, се нарича Белоградчишки проход.
Съборът на границата през 1939 г. е пети поред. Благодарение на сведенията събрани от проф. Борислав Тошев в „Белоградчишки лист“ става ясно, че съобщенията за това събитие са от българския вестник „Мир“ (бр. 11692 от 24 юли 1939 г. и бр. 11693 от 25 юли 1939 г.) и от сръбския вестник „Време“. От сръбския източник научаваме, че при откриването на събора са присъствали следните официални лица: Белоградчишкият околийски началник Яни Янчев, командирът на 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик полковник Христо Гагов, кметът на с. Салаш, Белоградчишко Мирчо Петров, Белоградчишкият народен представител Спас Маринов (на 2 февруари 1945 г. екзекутиран с присъда от Народния съд), управителят на митницата в Салаш, свещеници от Белоградчик и Княжевац.
Сръбският вестник „Политика“ от 23.07.1939 г. пише за панаира: „След станалите скорошни посещения в Югославия и свободна България е подновено традиционното отваряне на границата при „Кадъ Боаз“. От българска страна са присъствали повече от 6 000 гости, а от югославска 3 000 души. Из коритото през „Кадъ Боаз“ лъкатуши малък поток, който служи за гранична линия и отделя Югославия от България. Тук са издигнати две арки с надпис „Добре дошли братя югославяни!“. Арките се украсени с ликовете на цар Борис III и царското семейство. От другата страна също има арка с ликовете на Негово Величество краля Петра II с надпис „Добро нам дошли, брача бугари“. Свещениците извършват молебен, съпроводен от църковен певчески хор от село Салаш. От двете страни се произнасят речи за братство и мир между двата братски народа. „Границата е отворена“, чува се гласа на граничния офицер. Народът се смеси и едната страна полетя да премине към другата и се смесиха като две големи придошли реки.“
Ето какво пише и българския вестник Мир, юли 1939 г.:
В наши дни съборът се провежда всяка година, около празника на Св. Прокопий през юли. Мястото е проходът „Кадъ Боаз“, при с. Салаш до Белоградчик. Там трябва да бъде граничният пункт Салаш-Ново корито, за който има споразумение между България и Сърбия, но постоянното отлагане и забавяне на работата оставя новия пункт все още неоткрит. Така границата се отваря само за дните на събора, през останалото време най-близкия пункт е Връшка чука.
През 2007 година до граничната бразда от българска страна е издигнат паметник, на който на български и сръбски е написано: „На това място по традиция се срещат българи и сърби като добри приятели, съседи и славянски братя“. Това е единственият по рода си паметник на приятелството на Балканите.
Паметникът на приятелството при прохода Кадъ Боаз / снимка: Владан Радованович
И до днес Кадъ Боаз е запазил основната си цел, като привлича все повече външни гости, които опитват автентична местна храна, качествено вино и бира, купуват занаятчийски продукти и се наслаждават на автентичен фолклор и веселие. Наред с вкусните български и сръбски скари, питиета и домашно приготвени вина и ракии, на този събор свои стоки предлагаха и много производители от България и Сърбия. В последните години стана традиция провеждането на много съпътстващи мероприятия – изложби на предмети от етно-сдружения, на производители на вина и ракии от двете страни на границата. Любителите на оръжията можеха да разгледат изложбата на Патриотичен клуб „Бдинци“, а пчеларите – на мед и медени продукти. А ловците от ловните дружества на двата региона провеждаха традиционната си среща. Съпътстваща беше и богатата културно – музикална програма, в която се включваха самодейни състави от двете страни на границата.
Съборът Кадъ Боаз 2013 г. / снимка: проф. Б. Тошев
Съборът Кадъ Боаз 2013 г. / снимка: проф. Б. Тошев
Съборът през 2013 г.; 2015 г. ; 2016 г.; 2017 г.; 2018 г.; 2019 г.
Българо-сръбският събор при Белоградчишкия проход е толкова важен за разширяване на връзките между държавите на Балканите, че за него е нужно специалното внимание на българската държава. От години е ясно, че са от значение две неща: изграждане на модерен шосеен път от Салаш до границата и отваряне на контролно-пропусквателен пункт при Белоградчишкия проход. Без това нормалната комуникация между Белоградчик и Княжевац е невъзможна, което не е в интересите и на двете държави.
През април 2018 г. Белоградчик и Княжевац отбелязаха 50-тата годишнина от Договора за приятелство и сътрудничество между двете общини. По повод годишнината делегации от двата града се срещнаха с посланика на Сърбия в България Владимир Чургус. От българска страна гости бяха кметът на Белоградчик Борис Николов, а от Сърбия: председателят на Общинския съвет Миодраг Ивкович, зам. кметът Миролюб Михайлович и Владан Радованович – координатор за трансгранично сътрудничество. Повече за обещанията по време на срещата вижте тук.
Официалното откриване на граничния пункт „Салаш-Ново корито“, не само ще улесни провеждането на най-значимото културно междусъседско събитие с богата история, какъвто е съборът при Кадъ Боаз, но и значително ще скъси разстоянието при пътуванията между България и Сърбия, което ще да даде тласък на туризма в региона.
Екипът на Северозапазена БГ от години настоява за изграждането на този път и отварянето на граничния пункт и ще продължи усилията си, с неотклонимия стремеж да направи района едно по-добро място за живеене на местните хора и едно по-привлекателно място за отдих, развлечение и туризъм на всички посетители от страната и чужбина.