Начало Забележителности Историята на Бърдарски геран – от Средновековието до банатските българи

Историята на Бърдарски геран – от Средновековието до банатските българи

от Mariana Gomileva
6989 преглеждания

Обстановка в типична банатска къща от XIX и първата половина на XX век | снимка: Читалище „Съединение-1923“

Историята е наука на изненадите – проучването на пластовете през вековете дава неочаквани находки. Една от тях намерихме в книгата „От Искър до Огоста“ на Богдан Николов. Книгата е издадена през 1996 г., през 2014 г. е пуснат нов тираж. Изследването на Николов е най-подробното историческо свидетелство за селата в границите на бившия Врачански окръг, включително тези, които са изчезнали отдавна, но са запазени някакви останки и свидетелства в регистри. За наша изненада историята на с. Бърдарски геран започва от много древно време, а още през Средновековието на мястото на сегашното село е имало поселище, чието първо писмено споменаване е с името Бърдар.

Книгата включва десетки поселища, но избрахме Бърдарски геран, за да напомним за фестивала „Фършанги“, който ще бъде тази събота, 17 февруари. Тогава бърдарчени се събират, за да се маскират – обичаят е много древен и е отглас от средновековните маскаради. И тази година ще има богата програма, а на място могат да се купят и опитат типични специалитети на банатските българи.

Бърдарски геран

Население: 1892 г. — 421 жители, 1900 г. — 1353, 1905 г. — 1492, 1910 г. — 1422, 1926 г. — 2149, 1934 г. — 2425, 1946 г. — 2330, 1965 г. — 2007, 1975 г. — 1805, 1992 г. — 1292.

Намира се на 8 км северно от Бяла Слатина и е разположено в открита равнина без река или поточе. Землището му заема площ от 27 725 дка. Граничи на изток със землището на гр. Кнежа, на юг — с Бяла Слатина и Търнава, на запад и север — с Галиче. В района му има неизследвани стари селища. Така, на северозапад от днешното село в местността наричана Диков хан при дълбока оран с машини се изравят на повърхността глинени погребални урни с пепел и обгорени кости. Урните имат кълбовидна форма и две симетрични една на друга дръжки, които извиват високо над устието. Към този некропол от късната бронзова епоха би трябвало наблизо да има и тракийско селище, но то все още не е открито. На изток от Бърдарски геран около Рашов геран има следи от късно антично селище, а насреща в местността Казаларското беше намерена случайно една находка от стотина сребърни римски монети, част от които се съхраняват в музея на Враца.

Днешното село Бърдарски геран е основано върху останките на българско средновековно селище. В един османски документ от 1617 г. селото се споменава с името Бърдар (НБ КМ, Ор.отд., сигн. Вд, 118/22). В следващите години село Бърдар е обезлюдено и землището му остава пустеещ соват. През 1865 г. турската администрация заселва тук татарски колонисти от полуостров Крим. За тях има сведения, че през 1876 г. са били 82 къщи и 123 жители (броени са само мъжете) които са плащали 156 гроша данък верги (Матерiялы Болгарыи, напечатаны по повелению его императорского высочества главнокомандующаго действующего армею. Част 3, вып. 5, Букурешт, 1877 г.). Но през есента на 1877 г. татарите се изселили от тук в Анадола завинаги. На тяхно място останал само един геран и едно ханче, което обслужвало пътниците по Стария Ореховски път. Землището му било обявено за Държавен соват, но кнежене заграбили част от обработваемата земя. В замяна на заграбеното българското младо правителство дало на кнеженете земя от совата Върбица, която е на 8 км западно от Кнежа. Българското правителство след Освобождението предложило на планински заселници да се установят на това място, но те отказали (ОДА, Враца, № 64 — личен фонд П. Първанов, 1928 г.). През 1887 г. тук се заселили бежанци от областта Банат и образували днешното село Бърдарски геран. Тези банатски българи произхождат от павликянските села в Никополско и Свищовско: Белене, Лъжене, Калугерица, Маринополци, Петокладенци и Трънчовица. По вяроизповедание били католици. След разгрома на Чипровското въстание в 1688 г. тяхното положение станало много несигурно. В разстояние на 5 години близо 300 семейства павликяни католици от тези села минали във Влашко. След дълго скитане по румънската земя те дошли в Крайова. Тук, а също в Римник и Брадичек са живели вече чипровчани, оцелели след неуспешното въстание. Но по време на Австро-турската война в 1737 г. Влахия била окупирана от турски войски. Поради напеченото положение българите от Чипровци избягали в Седмиградско, а павликяните — в почти безлюдната област Банат. Настанили се в с. Бешенов, което било пустеещо. С времето Бешенов се разраства и населението му се увеличава. Бешеновци се разселили в банатските селища Бреште, Болгартелеп, Винга, Дента, Иваново, Канак, Кочохат, Люкачфалва, Регендорф, Темишвар и др.

Скоро в новооснованото село Бърдарски геран се заселили около 70 семейства банатски българи. През периода от 1919 до 1943 г.г. в с. Бърдарски геран пристигнали и се заселили нови семейства банатски българи, които първоначално се били установили в селата Джурилово, Войводово и Радойково (бивше Махмудие). Не закъснели и първите колонисти-германци. Те били също католици. Това са чисто и просто безимотни немци от Банатската област, които дошли тук с надеждата да намерят малко работна земя. Първите германци пристигнали в с. Бърдарски геран в 1893 г. През следващите години до 1900 г. тук се заселили близо 90 семейства. Те произхождали главно от селата Дента, Щаг, Хомалица, Стимора, Хелефелд, Чатхат, Мерцидорф и Иваново — всички от областта Банат. Българското правителство било благосклонно към тях, отпуска им повече от 50 дворни места и те образуват отделен квартал в с. Бърдарски геран. През 1918 г. немците в Бърдарски геран си издействали българско поданство (Д-р Евгени Босилков и Д. А., Кратка история на с. Бърдарски геран, 1887–1937 г.г., Бяла Слатина, 1937, печатница на Мито Н. Терекийски). Германските колонисти скоро открили в Бърдарски геран свое частно българо-немско училище, а в 1928 г. образували отделна католическа енория и построили немски католически манастир, който сега е превърнат в дом за сираци. След август на 1944 г. всички германци от с. Бърдарски геран се изселиха в Германия.

Още в 1890 г. в с. Бърдарски геран е открито българско училище в дома на Ив. Бодуров и други частни домове. В 1932 се построява новата просторна училищна сграда. Незабравими в това училище ще останат учителите Димитър Осинин, поетесата Калина-Малина и др. (Калчев, И., Кукув, Н., Мичев, Н., Шипков, М. История на с. Бърдарски геран, — С., 1987).

Жителите на с. Бърдарски геран, банатски българи и германци, донасят като жива струя малко повече западна култура в този изостанал район. Тази култура се проявяваше най-вече в земеделието, скотовъдството и домашния бит. Баначените се сочеха за пример винаги в целия ореховски край. От Европа те донесли със себе си железния плуг, браздачката, веялката, вършачката. Техните чисти дворове, чисти кладенци и всичко поставено на място: къща за живеене, яхър, кошове, торища, курник, свинарник — всичко е свързано с една цивилизована практичност и досетливост и остро контрастира с разградените дворове, останали от турско, с дървените рала и бунищата навсякъде по улички и пред къщите. Баначените се славеха със своите хубави и яки коне и новата желязна каруца, която се противопостави на волската кола с дървени оси. Отглеждат добри породи свине и, когато „убиват Михала“, т.е. колят прасето, знаят как да го спастрят и приготвят така, че да не се порази нито грам. Запазват своята старинна носия, която е много пищна и неповторима. Тази носия и предмети от Домашния бит на банатченете могат да се видят и сега в селския етнографски музей (Телбизова, М. и Телбизов, К. Народната носия на банатските българи. — С., 1958, 145 стр.; Д-р Телизов, К. и Телбизова, М. Векова. Традиционният бит и култура на банатските българи. — Сборник за народни умотворения и народопис. — Книга 51, С., 63, с. 1–361). Помежду си те се наричат палкене (павликяне).

Подобни статии