Начало История Истории за храброст и любов към родината

Истории за храброст и любов към родината

от Mariana Gomileva
1615 преглеждания

В светлите празнични дни се замисляме все повече за човешките добродетели и за силата, която да преоткрием в себе си, за да сме по-отдадени на близките си, по-смели в постъпките си и по-последователни във вярата си.

Героите, отдали живота си за свободата на родината ни, винаги ще са пример със своята доблест. Необикновена е съдбата на смелите българи, доказали силата на характера си и любовта към страната ни  в трудни времена.

На 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче е заловен Васил Левски. Доц. д-р Петър Ненков разказва как няколко дни по-рано, на 24 декември 1872 г., Васил Левски, преоблечен като турчин, пристига в Ловеч, където отсяда в къщите на Никола Сирков и Величка Хашнова. След това взема архива, който зашива в самара на коня си, и на 26 декември, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Търново. По пътя срещат турски конен патрул. Старшият Али чауш се усъмнява в обясненията на Левски, но оставя двамата да продължат пътя си. При завръщането си в Ловеч долага в конака за срещата и оттам е организирана хайка за залавянето на двете подозрителни лица.

На 27 декември 1872 г. рано сутринта 15 заптиета, начело с Юсеин Бошнак чауш, обграждат ханчето, което е държано под наем от Христо Цонев – Латинеца. Николчо разпознава гласа на заптието, което ги е срещнало през деня. Затова Левски, въпреки че има тескере на името на ловчанлията Добри Койнов, решава да излезе незабелязано през вратника на яхъра, но там също има засада. При бягството се закача на плета и заптиетата успяват да го повалят на земята. Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, но сам е улучен от куршум, който го засяга зад лявото му ухо. Притеклите се на помощ заптиета успяват да го уловят и вържат.

Залавянето на Васил Левски

Левски е откаран от турците в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. Отведен е под полицейска охрана в София, където е предаден на съд.

Един от близките до Васил Левски по време на революционната му дейност е свещеникът Никола Найденов от с. Горно Церовене. Той е съратник на Васил Левски от времето на идването на Апостола в Голяма Кутловица. След смъртта на Васил Левски о. Найденов е успял да изпрати писмо на Цар Александър II в Петербург. Арестуван е от турците и е изпратен в Ниш. Там е измъчван жестоко, но не е признал никаква вина. Помилван от пашата, о. Найденов се е върнал в с. Горно Церовене. Бил е изповедник на селата Ковачица, Челюстица и Живовци. Починал е през 1896 г. (Църковен вестник от 6 юни 1959 г.). Публикуваме оригиналните факсимилета от Църковен вестник, подготвени от проф. Борислав Тошев, в които се разказва необикновената съдба на този свещеник.

 

Подобни статии