Източник: www.dnevnik.bg
Автор: Весела Николаева
„В неколко пункта на поробеното ни отечество българинът заяви, че съществува. На неколко места той се опита да възстане, но турците грозно унищожиха всеки такъв опит. Изгаряли се цели села, жителите им се предаваха на най-грозна и срамна смърт. Оставаше да се грижат за правата на българина само хайдутите, тия фантастични борци, чието свободно отечество са били нашите балкани.“
Това пише Киро Панов, автор на сборника „Материали по Белоградчишкото въстание“, излязъл през 1937 г. в Белоградчик (запазен е оригиналният му правопис). Оскъдни са материалите за българския бунт, продължава Панов. Трудно е било да намериш спомени за въстанието, защото малцина са оцелели от него. Преди 163 години, в последните дни на май, в Северозападния край на Османската империя избухва бунт, най-големият в района, един от първите в едва начеващото се Възраждане. Въстанието около Белоградчик е малко известно и сведенията за него наистина са оскъдни, в сравнение с други. Днес като спомен от него в района има няколко исторически паметника, на които си заслужава да отделите поне един уикенд за обиколки.
Наблюдателницата на империите
Фотограф: Асен Тонев
Историческите забележителности на града, освен крепостта и Белоградчишките скали, остават малко встрани от масовия туристически поток, но това не означава, че не са интересни. Самата Белоградчишка крепост е исторически паметник и е сред малкото запазени почти напълно крепости в България. Историята й започва от римско време. През Средновековието и началото на упадъка на Османската империя градът се оказва една от най-важните точки на допир с враговете на северозападния край на султанството.
Първите градежи са римски, продължени са по време на Второто българско царство, но след падането и на Видинския край под турска власт, твърдината вече няма силно стратегическо значение. Това се променя след поражението на турците при обсадата на Виена през 1529 г. – столетията след това границите на империята бавно са изтласкани на Изток и така видинският край отново става важна отбранителна зона. Множество чужди набези и опустошения убеждават османската власт, че крепостта трябва да се засили, като роля за това има и бунтовният владетел на Видинско Осман Пазвантоглу, след който Истанбул следи с внимание тази част от владенията си. Още в началото на XIX век започва укрепване и разширение на крепостта, първоначало от френски инженери, а после от италиански. Разликата между стиловете им може да се види между средния портал – френски, и западният – италиански.
Окончателното завършване е в края на 30-те години на века, след което там се настанява и постоянен гарнизон. Руско-турската война нанася съвсем малки поражения по крепостта – и досега почти цялата си е запазена същата, каквато е била и през XIX век, и ако се разходите из нея, можете да си представите какво са виждали войниците, които векове наред са пазили този край. Всъщност, гледката не се е променила коренно – наоколо има гори, а Белоградчик и околните села си остават малки и с вид, който не е променил забележимо природата наоколо.
На изток се намира Латинското кале – руини от укрепление от римско време. В сайта си общината предупреждава, че площадката на укреплението не е обезопасена, но пък до него има
изградено метално стълбище и панорамна площадка. Можете да отидете с автомобил, а ако типично по български се изгубите заради липсата на табели – разчитайте на късмета да срещнете кой да ви упъти или пък просто се наслаждавайте на околните гледки.
В града няма как да пропуснете Историческия музей – той се намира в Пановата къща, в която можете да видите историята и бита на българите столетия назад. Там са и много реликви от въстанието през 1850 г., както и такива от по-мирния период на града, който дълго време освен военна крепост, е бил и занаятчийско селище.
Неуспешните опити за свобода
Като репетиция за Априлското въстание, избухнало по-рано от планираното, и Белоградчишкото е трябвало да започне на 1 юни 1850 г. – Спасовден. Тогава трябвало да възстанат всички „нахии“ (общини), пише Михаил Михайлов в книгата си „Въстанието от 1850 година в Белоградчишко“. Инициативата за бунта е на няколко души от Белоградчик – Дядо Божин, Лило Павлов, Вълчо Бочев, Недялко Влахът, Константин Янев и Петко Казанджи, а начело е Цоло Тодоров от село Толовица. Намеренията им били да превземат Лом, след това Белоградчик, а накрая и Видин – неизпълнени, както се оказва по-късно.
Малките пожари
Преди самото въстание, бунтове и кратки сблъсъци има в отделни селища, а в отговор османските власти започват репресии, пише Михаил Михайлов. Повечето водачи на въстанието загиват, някои успяват да избягат зад граница, а други са заточени. Районът на Белоградчик е освободен от руските войски едва в началото на 1878 г. , а вече е традиция годишнината от въстанието да се отблязва всяка година на 29 май .
Дори и да не сте успели да отидете тогава, имате още няколко месеца, преди снеговете да направят Северозападна България трудно проходима. А веднъж отишли, сме сигурни, че ще научите за още много места, на които да се разходите и ако искате – да ни разкажете.
Работно време:
Белоградчишка крепост: без почивен ден
Юни – септември: 8 ч. – 19 ч.
Октомври – май: 9 ч. – 18 ч.
Тел.: 0936/53 022
Цени за посещения: възрастни – 5 лв.; ученици и пенсионери – 3 лв.; хора с увреждания – без заплащане; беседа- 5 лв. за цялата група; ползва се намаление при групово посещение
Исторически музей:
преди обяд: 9 ч. – 12 ч.
след обяд: 13 ч. – 17 ч.
Tел.: 0936/53 469
Цени за посещения: деца до 18 г – 2 лв.; посетители над 18 год. – 3 лв.
Още информация за забележителностите и пътувания в района можете да получите от Туристическия информационен център – ул. „Поручик Дворянов“ 1А
тел.: +359 877 881 283
Как се стига до Белоградчик:
По-дългият и по-нов път е по магистрала „Хемус“, отбивката за Ботевград, по път Е79. По-краткият и по-красив, но и много лош път е през прохода Петрохан.
До града има автобусни линии, няма обаче пряк жп транспорт.
Къде да отседнете:
Изборът е доста голям, в града има множество хотели и къщи за гости, които можете да откриете в различните сайтове, посветени на Белоградчик, включително и в този на общината. Ако става въпрос за почивни дни, особено край празници и фестивали, по-добре си резервирайте места предварително.
Материалът е подготвен със съдействието на сайта severozapazenabg.com
no images were found